18746 | 21 ян. 2013 | 09:59

Януарските събития от 1997 година бяха най-трудното време, казва собственикът на радиото

- Г-н Радев, днес „Дарик радио“ навършва 20 години. Кое е първото нещо, което ви изплува в съзнанието на тази дата?

- Че когато пуснах радиото, съм бил на 33 навършени години, а днес съм на 53. Ако на мъжа съзнателният живот започва в гимназията, в казармата, значи аз през съзнателния си живот най-дълго съм бил собственик на радио, отколкото какво и да било друго.

- Кой беше най-трудният момент през тези 20 години?

-В други години съм казвал, че януарските събития на 1997 г. бяха най-трудното време. Днес мога да добавя, че и сегашните времена не са лесни. Дори са много трудни. В периода на икономическа стагнация по света, в Европа и в частност в България рекламните бюджети са първото нещо, което компаниите орязват. А пък рекламните бюджети са това, чрез което търговските медии съществуват.

- А най-хубавият?

-Може би все пак онзи митинг на площад „Александър Невски“ през януари 1997 г., когато 100 хиляди души скандираха: „Дарик“, „Дарик“.

- Спомняте ли си момент, в който знаехте, че България стои на кръстопът и взима правилно или грешно решение?

-Преди казвах, че още не е минало достатъчно време да се дават оценки. След вече близо 24 години преход обаче смятам, че вече има достатъчно емпиричен материал. Пропуските са огромни. Във всяка от тези почти 24 години имаше моменти, в които се виждаше как България прави уникални грешки. Не говоря за парламентарни избори, а за поведението след това. Да погледнем икономиката. В началото на 90-те години на миналия век чуждестранните инвеститори даваха милиарди за българските компании. Вземете „Балканкар“ - оценката му беше към 1 млрд. долара. Вместо това я докараха до ликвидация. Същото стана и с държавните софтуерни и хардуерни компании. „Булгартабак Холдинг“ струваше също над 1 милиард. Колко взеха за него? Десет пъти по-малко. Всяка година виждах как правителствата, които приватизираха, са неспособни да осребрят активите на държавата.

- Частните радиа в България минаха през вълна от смяна на собствеността. Единствено „Дарик“ е ваше от самото начало. Какво знаете за радиомениджмънта повече от останалите в този бизнес?

-Може би отговорът е, че съм демодиран и това е причината „Дарик“ да е все още мое. Може би по-модерните мениджъри знаят кога да купят и кога да продадат. Шегувам се. Сигурно има връзка с панагюрския ми характер. Това сериозно. Продължавам да имам предложения да го продам, но не мисля над тях. Мисля, че за радиото е по-добре да бъдем заедно. Бих се замислил само ако видя, че „Дарик“ може да стане част от голям и солиден медиен проект, с който ще върви все по-нагоре. Само тогава бих се замислил.

- Вие сте странен шеф. Позволявате на хората си да работят и за други медии - Ники Кънчев, Мартин Карбовски, Диана Найденова, сега Константин Вълков отива през уикенда в Нова телевизия. Защо?

-Ники Кънчев беше може би първият журналист на „Дарик“, който дойде и каза, че го канят в „Стани богат“. Той и продуцентът Нико Тупарев ме убедиха в перспективите на проекта. Тогава си казах: „Ники ще научи нещо повече, ще се развие, ще е полезно и за „Дарик“.“ Оказах се прав. След това нямах аргумент да откажа на друг. Ще ви кажа и още нещо. Над 100 души от журналистите в другите медии имат в биографията си: „Работил в „Дарик радио“. Няма да изброявам имена, защото ще пропусна огромната част. Нека не звучи нескромно, но понякога си мисля къде е факултетът по журналистика - при паметника „Левски” или в нашата сграда на „Дондуков“ 82.

- Второто нещо след самото „Дарик“, което се утвърди през годините, бяха класациите му - „Политик на годината“, „Мъж на годината“, „Най-добрият лекар“, „Най-добър град“. Защо ги правите?

-Някои създадохме ние, други придобихме, както стана с „Мъж на годината“. В хода на работата си дадохме сметка, че 364 дни в годината критикуваме политиците и казваме колко са лоши. И идва единият ден в годината, в който спокойно и честно можем да кажем, без да правим паметници, че не всички са маскари. Да покажем кой се е постарал и кой е направил нещо добро за България - било политик, било кмет, било мъж, който е пример за нацията и т.н. Журналистите това работим, гледаме какво се случва в държавата и кой какво прави за нея. Затова е напълно нормално слушателите на „Дарик“ да гласуват в тези класации.

- В момента сме в период на цифровизация на ефира. Малцина  знаят, че след изключване на аналоговия сигнал ще се появи „Дарик телевизия“. Какво да очакваме?

-Казвам го и на колегите, казвам го и сега. Нека няма свръхочаквания. Ще се постараем да правим това, което умеем най-добре. Ще развием още един канал за комуникация на „Дарик“ с аудиторията. Вече имаме трайна връзка с тях чрез радиоефира и в интернет. Предстои да се случи и от телевизионния екран.

- Преди няколко години се чу, че ще живеете в Австрия. Къде пребивавате повече  - в София или там?

- В Австрия живее семейството ми. Аз съм си тук и при всяка възможност отскачам при тях. Разстоянието е горе-долу като да отидеш до Варна.

- Знае се, че имате бизнес и извън медийния, но малцина знаят какъв. Наскоро се разбра, че в Созопол е изгоряла старинна къща, която е собственост на „Дарик имоти“? С какво друго се занимавате?

-Имам няколко недвижими имота, за които смятам, че са нелоши инвестиции. Имам и няколко други проекта. Но не искам да кажа, че съм голям холдингов играч. Това не е сериозно. В последните пет години мащабите на българския бизнес като цяло се смалиха значително. Без изключения.

- Акционер сте в курорта Албена. Защо той изглежда и се развива различно от останалите?

- От 17 години съм в борда на директорите и съм щастлив, че с него успяваме да покажем на българите и на чуждите туристи, че у нас бизнес може да се развива и без презастрояване. Лошото е, че заради слабото популяризиране на дестинацията България курорти като Албена са лишени от премията, които справедливо биха получили, ако повече хора знаеха къде е този курорт и как изглежда. В нея съхранихме природата. Ако се наложи да отсечем дърво, засаждаме три други и т.н. Адаптирахме палми, подходящи за живот по нашето крайбрежие. Засадихме ги в земята, а не в саксия, както е масовата практика.

- В едно старо интервю казвате, че  скоро са ви предали, но няма да кажете нищо повече по темата. Дойде ли време да споделите кой и за какво ви е предавал?

-Предателствата не са едно и две и аз вече отдавна съм спрял да им се учудвам. Дойде време да простя и да забравя. Случи се. Простил съм на всички, на абсолютно всички. Не може да си християнин само за няколко часа или само за определен човек.

- Искате ли да постигнете още нещо в бизнеса и в живота?

-Искам да задържа нивото, което съм постигнал през годините. В момента това е основната задача. Днес не всичко е прекрасно. В момента делникът е предизвикателството, не бъдещето. Средата, икономическата, медийната, е изключително агресивна и човек трябва добре да се приспособи към нея.

- Пушач сте, но сте правили опити да откажете цигарите. Какво мислите за дискусиите около забраната за тютюнопушене?

- Сега е моментът да прескоча малко до Австрия - член на ЕС десет години преди България, суперпунктуална държава в спазването на законите, защитаваща човешките права не по-зле от нас, с работеща правораздавателна система. Там навсякъде се пуши. Миналата година имах премеждие и бях в реанимация на болница във Виена. В болницата имаше ресторант, разделен на зали за пушачи и за непушачи. В стаята ми се пушеше с разрешение на доктора. Какво да говорим повече? В България постоянно стигаме дотам да се правим на по-големи католици от папата. Във всичко. Направете заведения за пушачи и за непушачи - темата ще се изчерпи моментално! След това се върнете на важните теми. „Орлов мост“ е по-страшен от най-големия пепелник, препълен с цигари. А се води за гъзарската зона на града. Всъщност е място за изтърпяване на наказания.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 371 от 21 януари 2013)