- Г-н Докладал, много объркващи са прогнозите за цените на тока от 1 юли. В Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) първо очакваха поскъпване с 3-4%, после поевтиняване с 1-2%, а министър Делян Добрев каза: „Няма никакви причина за повишение.“ Вие какво мислите?
- Нашата компания не прави сметки за поскъпване. Казвам го най-отговорно като топмениджър на ЧЕЗ за България. За нас това не е на дневен ред. Даже анализи не сме започнали да правим по темата. Знаете, компетентният орган - регулаторът ДКЕВР, ще вземе решение в средата на годината. Ценообразуването е сложен процес.
- Обяснете го.
- Ако някой участник във веригата производство-пренос-разпределение на електроенергията поиска поскъпване, това не означава непременно повишение на крайната цена. От друга страна, е неправилно, когато друг по веригата иска увеличение, да се казва: „ЧЕЗ вдига цената.“ Не, не е така. Нашият дял от крайната цена на тока е само 17%. Наистина въпросът за цената е интересен и за мене като краен потребител, но той е към регулатора.
- „Искам евтин ток!“, каза шефът на ЧЕЗ за България. Така ли?
- Искам разумен механизъм, при който обществото знае за какво плаща. Ценообразуването трябва да е прозрачно. Хората трябва да са запознати с причините за всяко поевтиняване или поскъпване.
- Министър Добрев заяви, че поскъпване няма да има.
- Не е изключено. Но ще го реши регулаторът, а не ЧЕЗ, ЕВН или „Енерго про“.
-В Чехия, за разлика от България, човек има право да смени доставчика си на ток. Много хора ли избраха друг търговец вместо енергото?
- Не знам точни статистики, но помня, че при либерализацията на пазара около 20% от потребителите смениха доставчика си. Имаше и случаи, в които хората се разочароваха от другите и се върнаха към ЧЕЗ. Това е школа за потребителите. Искам да ви посъветвам: когато това време за либерализация на пазара дойде и в България, всеки да гледа много внимателно всички компоненти на цената във фактурата. И да сравнява офертите на различните доставчици. Защото тогава ще се появи рискът от скрити добавки и може да се окаже, че при уж по-ниска тарифа фактурите са по-високи.
- По решение на държавата у нас всеки потребител на ток плаща и помощ за парното. От друга страна, абонати на „Топлофикация“ се опитват да намалят сметките си, като спират радиатори и включват печки и климатици. Какво мислите за този конфликт между тока и парното?
- Трябва да се намери разумният баланс, който отговаря на спецификата на страната - съществуващи мощности, алтернативи и покупателна способност на хората. И ако се правят някакви промени, да не са шокови, а плавни и предсказуеми. Наистина в България за разлика от повечето европейски страни много хора се отопляват с електроенергия. Такъв лукс в Чехия може да си позволят само около 5% от населението. Подобна е ситуацията в Германия и Полша. На хората там просто не им идва наум, че могат да се отопляват с електричество.
- Но имат алтернативи - природен газ, локално отопление, централно парно без кражби и „грешки“.
- Да. В Чехия например 65% от населението използват централно отопление. На второ място е газът, а след това - твърдото гориво. Тук създаването на алтернативи е в самото начало. И не е нормално, че ние например продаваме нощния ток на по-ниска цена, отколкото го купуваме.
- Като цяло как се промени потреблението на електроенергия в Западна България, откакто ЧЕЗ е у нас?
- Наблюдаваме ръст на продажбите въпреки икономическата криза. Потреблението в бита е нараснало с почти 9% през 2012 спрямо 2008 г. За стопанските потребители ръстът е значително по-малък - 2%. Въпреки всеобщото очакване, че заради икономическата криза потреблението ще намалее, това не се случи в България. Важен фактор наистина е все по-широкото използване на климатиците за отопление.
- И търговците казват, че растат тези продажби, но напоследък повече се търсят енергоспестяващите модели. Даже имаше схеми за държавни субсидии.
- Ние превърнахме енергийната ефективност в един от приоритетите ни в страната. Провеждаме образователни кампании за насърчаване на рационалната употреба на електроенергията, организираме обучения по енергийна ефективност, санираме детски градини и училища, подпомагаме клиентите си с полезни съвети. Наши доброволци монтират енергоспестяващи крушки. Инвестициите в областта на енергийната ефективност в България обаче са затруднени от липсата на конкретни методики за изчисление на направените спестявания.
- Като цяло какви са плановете ви за инвестиции у нас?
- Нашите експертни оценки показват, че за да се постигне качество на услугата, което отговаря на високите стандарти на ЕС, е необходимо за инвестираме в Западна България не по-малко от 150 млн. лева годишно. В поддържане, развитие и модернизация на мрежата вече сме вложили близо 640 млн. лева. Подменихме близо 20 000 километра кабели и разработихме 100 вида услуги. Искаме да направим ежедневието на нашите клиенти по-комфортно и уютно. Веднъж в месеца да получа положителен отзив от наш потребител за обслужването, щастлив съм. До момента сме вложили и 10 млн. евро в соларен парк в Западна България. Очаква се сумата за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да достигне 40 млн. евро.
- Наскоро имаше данни, че ЧЕЗ е увеличила годишните си инвестиции в България почти два пъти.
- От две години, откакто съм тук, е точно така. По време на икономическа криза не всяка компания прави толкова мащабни капиталовложения. Но ние сме длъжни да инвестираме заради състоянието на мрежата. Специално в София подменяме критичната инфраструктура, която захранва стотици хиляди хора и главните институции, Народното събрание, президентството, Министерския съвет. Модернизираме възловите подстанции. В близките седмици и месеци отново ще обиколя Западна България, за да се срещна с кметове, с областни управи, с асоциации, с наши служители по места, с нашите партньори. Трябва да видим къде ни стяга обувката и да подобряваме нещата. Инвестициите са важни и за да намалим още технологичните загуби по мрежата.
- Имаме една поговорка: „Царят дава, пъдарят не дава.“ Как се справяте с корупцията на най-ниските нива, когато от един дребен служител зависи да даде първия подпис за тока, за жицата?
- Няколко са методите. Използвахме и опита на ЧЕЗ, и моя личен човешки опит. Събираме сигнали на имейл и чрез телефонна линия. Сменихме почти всички ключови мениджъри. Сложихме нови ръководители и на средно ниво. Правим обучения. Но ако само говорим, нищо няма да се промени. Процесът е болезнен, не е лек, но е необходим и постепенно ще даде плодове. Вече има дисциплинарно наказани и дори уволнени служители.
- От „ЧЕЗ Разпределение“ съобщиха наскоро, че ще се поставят нови умни електромери, които ще отчитат не само потреблението, но и дали има кражби на ток, какво количество е откраднато. Кажете подробности.
- Нашите нови модерни електромери наистина ще имат тези възможности. В момента работим по този проект и засега не бих искал да влизам в детайли, за да не помогна на злонамерените хора. Разработваме нови мерки за охрана на електромерите и за наблюдение на уредите при големите клиенти. Подготвяме промени в общите условия на нашите дружества, така че да бъде удължен периодът, за да можем да изискаме плащане при установяване на кражба на електроенергия. Сегашният период е само три месеца, въпреки че злонамерените действия може да са продължавали години наред. Важно е всички електроразпределителни дружества в България да прилагат сходни правила, да няма разлика за потребителите. Кражбите да са ясно доказуеми. И да се намери метод хората, които крадат от всички нас, да бъдат наказани.
- Как се промени качеството на обслужване на клиентите ви през годините, откакто ДКЕВР започна да го отчита?
- Миналата година стартираха програми в „ЧЕЗ Разпределение България“, чиято цел е компанията да се фокусира върху по-доброто обслужване на клиентите. Оптимизирахме редица процеси и постигнахме по-голям контрол върху всеки етап от взаимоотношенията между нас и клиентите. Доволен съм от резултатите, но както ви обещах, когато дойдох на този пост, клиентът е нашият фокус и затова ни предстои още много работа.
- По-конкретно?
- За 2012 г. броят на основателните жалби за грешки при изготвяне на сметки е 47. За сравнение оплакванията за 2011 г. са били 244 броя, което е 81% намаление спрямо предходната година. За качеството на снабдяване са подадени 228 жалби за 2012 г., което е с 19% по-малко от регистрираните за 2011 г. ЧЕЗ изпълнява утвърдените от ДКЕВР показатели за качество, като срокът, в който се изпраща отговор на жалба, молба, оплакване на потребител, е 20 дни при допустими 22, а средното време за коригиране на грешки при изготвяне на сметки за потребена енергия е 3 дни при допустим период от 4 дни.
- ЧЕЗ е собственик и на ТЕЦ „Варна“. Какво е нейното бъдеще?
- Плановете ни са да модернизираме ТЕЦ „Варна“ като гарант за стабилността на енергийния баланс в страната. Централата осигурява повече от 60% от резерва за националната енергийна система и изпълнява изключително важна роля в случаи на аварии, повишена консумация на електричество или енергийни кризи. Тази година ще започнем екологизацията на 4-ти, 5-и и 6-и блок на централата. Тя ще удължи експлоатацията на блоковете до 2023 г., като гарантира, че ТЕЦ „Варна» ще работи съобразно строгите изисквания на ЕС за серните, азотните и въглеродните емисии в атмосферата. Работата по проектирането и изграждането на сероочистващите инсталации ще продължи до края на 2015 г. Инвестицията се очаква да бъде около 100 млн. евро.
- Интересно е по какво работата на ЧЕЗ в България се различава от работата на компанията в Чехия?
- Основно по обема на инвестициите, които се влагат и от които пряко зависи качеството на услугата. Например в България на квадратен километър от мрежата са ни одобрени инвестиции в размер на 1800 лева, а в Чехия - 15 600 лева. Изводът е ясен: повече инвестиции означават по-добро качество. Това е разликата с Чехия - там има 9 пъти по-големи инвестиции. И това, че нашият клиент вече знае повече за ценообразуването.
(в. Преса, печатно издание, брой от 374 от 24 януари 2013)