28047 | 24 ян. 2013 | 13:48

В нашия бизнес няма значение къде живееш и работиш, казва единственият българин, който е в журито на "Грами"

- Като ви се обадих по телефона, казахте, че ще говорим за музикалния бизнес, но без сензациите, които се правят в българската преса. Какво имахте предвид?

- Написаха в България неща, които не са верни. Че съм бил „гуру“-то за наградите „Грами“, че от мен зависело кой ще спечели. А това не е така. Аз съм в онлайн журито (Grammy Online мрежа), което само предлага изпълнители за номинация. После от 20 000 предложения примерно се излъчват 50 победители в отделните категории. Ние, нашата компания, като голям разпространител на музика, можем да дадем номинации.

- А предложихте ли все пак Лили Иванова за престижната награда през 2010-а?

- Да, но не аз, а 1500 човека дадоха гласа си за нея. Но после не се чу нищо. Въпреки това Лили Иванова е една икона. Тя напълни зала „Арена Армеец“ - нещо, което чужди артисти не успяха.

- Решили ли сте кого ще номинирате за следващото състезание „Грами“?

- Не сме мислили. Но трябва да се разбере, че е трудно да спечелиш „Грами“, ако не си от голяма фирма, където са вложени милиони - Sony, EMI, Universal Music. Има изключения като Адел, която беше забелязана от малка компания. Но ако ние пуснем номинация даже на гениален български изпълнител, който има 2000-3000 продадени диска, шансът му е много малък.

- Лесно ли е за един българин да пробие на пазара на дигиталната музика?

- Аз пробих с много работа, но и с известен късмет. Нещата нямаше да потръгнат, ако през 2007-2008 г. не бях подкрепен от 10-те човека, които още са във фирмата. А и сключих договор с музикалния магазин на Apple, който всъщност беше основният камък на успеха. Вече имаме договори с 50-60 големи световни меломагазини в САЩ, Япония и в Европа. Представени сме международно и в iTunes, кoято отвори 50 филиала в Азия.

- Били сте от двете страни - и като музикант, и като бизнесмен. Има ли разлика в рецептата за успех на единия и на другия?

- В бизнеса в повечето случаи, ако работиш системно, нещата се случват. С певците не е точно така - трябва да си на правилното място, с правилните хора. Трябват талант и труд, но и съдбата да ти се усмихне. Австрия не е място, където тези неща се случват. Добри места за музикална кариера са САЩ, Германия, Великобритания.

- Кои български изпълнители продавате най-успешно?

- Добри продажби имат оперните гласове - Николай Гяуров, Николай Гюзелев. Анна-Томова Синтова, виртуозът Васко Василев...

- Някой от българските поп-певци не се ли търси?

- Феноменалната българска поп звезда е химера, трудно постижима мечта. Например Маги Алексова е една млада талантлива певица. Добре стои на пазара и „Три-О-Файв“. За 7 милиона народ сме повече от талантливи, но няма пари за международен маркетинг на българска музика.

- Търси ли се фолклорът ни?

- Има интерес и към този тип музика. Аз лично съм уреждал турнета на „Космическите гласове“ и „Мистерията на българските гласове“ в Австрия, Полша, Kитай...

- Да не пропуснем чалгата...

- Тя не е толкова пошла и вулгарна, каквато беше преди. Научиха се да я „обличат“ в по-европейски форми, но още е кичозна и повърхностна. Но България не е единствена. Същото е с немската шлагерна музика, например.

- Бихте ли отличили някой от попфолк певците?

- Десислава е много добра, тя пее всичко, и то много добре.

- Казахте, че не искате да говорим за пари, но се изкушавам да попитам дали вашата компания има принос в парите, спечелени от българските певци?

- Да. Графа е много добър като бизнесмен, прави хитове, продава се навсякъде в Европа. Има и други български артисти, които могат да кажат, че музиката им се продава в интернет с по 2-3 милиона гледания в YouTube, което не е малко.

- Искате да кажете, че има певци, които преживяват от изкуството си?

- Да, Лили Иванова. Тя обаче печели от концертите си на живо.

- А за успеха на вашата компания има ли значение, че работите в Австрия, а не в България?

- В нашия бизнес няма значение къде живееш и работиш, всичко се случва в интернет. Разликата между България и Австрия е в манталитета. У нас нещата се решават на маса, в чужбина сключвам договори дори без отсрещната страна да ме е срещала лично.

- Може ли да се говори за дигитална революция в музиката?

- Тя започна през 2003-та, а вече около 80 % от музиката е в интернет. Тя веднага може да бъде купена и след 20 секунди имаш избраната песен. В днешно време много малко хора купуват дискове. Напоследък се наблюдава и увеличаване на потреблението чрез смартфоните - 50% от продажбите сега се осъществяват от смартфони.

- Как гледате на кражбите на музика по интернет?

- Кражбите винаги ще ги има, особено в страни като България, които са осакатени в мисленето си. Там не знаят друго. Не можеш да обясниш, че това не е нормално. Ако се промени манталитетът, ситуацията може да се подобри. За съжаление в момента масовото съзнание е, че щом можеш да откраднеш, защо да не го направиш. В Европа вече се проследяват кражбите по IP адреси на потребителя, а глобите са 400-500 евро. Надяваме се това да помогне.

- Има ли „отличници“ в кражбата на музика?

- България, Китай и Русия са от червените зони на интернет пиратството. Ако обаче говорим за нелегални тегления спрямо броя на населението, България е „тъмночервена“.

- Какви са бъдещите планове на КVZ мюзик?

- Надявам се да намалим кражбите в интернет, защото ако това не стане, ще унищожим творците. А истината е, че с пиратството артистите много обедняха. Изпитвам възхищение от хора, готови да живеят на ръба, но да не изневерят на таланта си, макар че аз самият не издържах, реших, че не бива да правя избора и да живея само от това. Музиката е благословия, а който я има, тя е завинаги.   

- Имате ли послание към вашите клиенти?

- Да не крадат с килограми, а да купуват на грам. По-добре е да купят 10 парчета, които наистина обичат и харесват и да платят нещо, за да стигнат парите до авторите на музиката. А не да откраднат 2000 безплатни парчета, които едва ли ще седнат да слушат.

(в. Преса, печатно издание, брой от 374 от 24 януари 2013)