31761 | 25 ян. 2013 | 09:28

Интервю на Евгени ГЕНОВ за последствията от промените в закона за досиетата

- Тепърва ще берем горчивите плодове за националната ни сигурност заради това, което гласуваха депутатите от мнозинството, без да се замислят. Така те бавно убиват разузнаването на България. По обективни причини по-голямата част от този ръководен състав в разузнавателните ни служби, който е действащ и в момента, е започнал работа преди 16 юли 1991 г. Когато се оповестят имената им, ще се публикуват и техните длъжности, ще се каже кой, какво и къде е работил. Оттам насетне е много лесно да се сглоби цялата структура на съответната служба, която навсякъде по света е секретна. Ние просто ще пуснем в интернет и ще поднесем на тепсия структурата на разузнаването ни. Освен имената ще бъдат оповестени и техните мандати зад граница, а всеки от тях има поне едно излизане в чужбина. Така например трети секретар в съответното посолство, политически съветник - тези длъжности, както и някои други, ще станат неизползваеми за разузнавателна дейност, защото контраразузнаването на съответната държава ще започне да я следи стриктно като вражески канал.

- А има ли опасност да бъдат разкрити и част от задграничните разведки, които в момента са навън?

- Разбира се, че има, и то по силата на редица обективни обстоятелства, за които не е добре да навлизам в подробности. Осветяването на тези сега действащи оперативни работници застрашава не само интересите на службата, като драстично ограничава възможностите и да си изпълнява задачите, но и тяхната чисто физическа сигурност. Ще започнат съдебни процеси, като повод за възбуждането им ще бъдат именно доказателствата, които ще бъдат предоставени по силата на отменения параграф 12. А такива оперативни работници разузнаването ни има в посолства, в търговски представителства и в задгранични фирми. Най-уязвими са именно тези под прикритие във фирмите. Те нямат никаква закрила и дипломатически имунитет, който да ги пази. А всички разузнавания по света, както и нашите, използват усилено тези канали чрез национални фирми, които имат задгранични представителства. Освен съдебни процеси ще последват и дипломатически скандали. А дори и всичко това да не се случи, създава се недоверие към нашите служители, респективно към България, зад граница. При подобно развитие на обстоятелствата службите няма да са в състояние да добиват информация за националната ни сигурност, благодарение на която държавното ръководство е в състояние да вземе правилни решения за националната ни политика - както външна, така и вътрешна.

- Освен това много хора ще си тръгнат обидени.

- Основният въпрос е в чий интерес е отпадането на параграф 12. Ако се цели лустрация, трябва да се помисли дали след като бъдат отстранени тези опитни кадри, ще се намерят подготвени хора да ги заместят, така че да не се получи срив в работата на системата. Неминуемо ще има и обидени. Въпросът тук е ще бъдат ли те вече лоялни, след като държавата ги изхвърля по такъв безцеремонен начин, и какво ще се случи с информацията, която притежават за агенти и агентурни мрежи в чужбина. Някой мислил ли е върху това. Дали горчилката няма да ги подтикне да я продадат на отсрещната, заинтересувана страна.

- Депутатът Димитър Ципов каза, че става дума за около 50 разузнавачи, които ще изтеглим, за да им се гарантира сигурността.

- Първо, става дума за много повече хора. 50 души са само за едната служба. Тръгнем ли да ги прибираме, веднага ще стане ясно какви са и с какво са се занимавали. А подобни операции са много рисковани. Не знам как депутатът Ципов си представя това? Той провеждал ли е такава операция по изтегляне, за да дава „компетентно“ мнение и да се изказва неподготвен. Ще дам следния пример. Наши оперативни работници в държава, която разузнавахме, участваха в тайникова операция. Ставаше дума за информация, заложена от агент на тайно място. Те отидоха да я вземат, но някой ги бе предал - или агентът, или съответното контраразузнаване бе разбрало по някакви канали какво ще правим. Нашите разузнавачи бяха дипломати и имаха имунитет. Отидоха на мястото, където бе скрита информацията, но контрашпионажът на тази държава ги хвана. Дадоха им срок за 24 часа да напуснат територията на страната със семействата си, иначе щяха да ги съдят и ги чакаше за- твор. Тогава вдигнахме накрак цялата ни резидентура с колите си да им помага да се изнесат в заповядания срок. Започна операцията по изтеглянето им, но чуждото контраразузнаване контролираше всичко, а в отделни моменти и възпрепятстваше. Устройваха им засади на пътя, спираха ги постове на пътна полиция уж за превишена скорост и проверка. Дори инсценираха и катастрофи. Имаше опити колите на нашите дипломати да бъдат изтласкани с удар от друг автомобил от шосето, само и само да не могат за пресекат границата за 24 часа. В края на краищата успяхме с цената на голям риск, много напрежение и нерви. Веднъж наш оперативен работник, офицер от военното разузнаване, бе предаден от агента си. Контраразузнаването го хванало и измъчвало, така го принудили да издаде нашия разузнавач. Хванаха го и лежа 9 г. в турски затвор, после бе разменен. Жив и здрав е човекът, но стресът остава за цял живот. Дали си представят всичко това родните депутати, когато гласуват или се изказват дълбокомислено по материя, която не познават.

- Но все пак не се изказа кой да е, а шефът на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

- Това са елементарни разсъждения. Все едно ще пренесем няколко куфара през границата. Дали е със самолет, или с автомобил - няма значение, такива операции са рисковани, застрашава се човешки живот. Освен това има и друго нещо. Ние ще спасим наш разузнавач, но нали той оставя агентура от местни хора, оставя доверени лица, които е вербувал дълги години и е работил с тях. Тези хора ще бъдат засечени и арестувани. Чака ги съд, а за шпионаж в полза на чужди интереси в някои държави законът е много строг. Такива присъди често завършват със смърт.

- Очакваше се президентът Росен Плевнелиев да наложи вето, но това не се случи. Как си обяснявате, защо постъпи така?

- Действително, и аз очаквах президентско вето, тъй като с тази поправка в закона се нанасят сериозни щети на разузнавателните служби на България. Ако той има претенциите да е истински върховен главнокомандващ, да е президент със собствено лице, мнение и политическо поведение, трябваше да наложи вето на поправката. Независимо от евентуални опасения, че управляващото мнозинство ще я прегласува. В случая държавният глава не прояви достатъчно смелост.

- Защо депутатите не извикаха шефовете на двете разузнавания да чуят тяхното мнение? Знам, че те не са били съгласни въпросният параграф да отпадне.

- И мен ме озадачава такова пренебрежение към мнението на специалистите. Депутатите можеха поне от кумова срама да ги извикат и да ги попитат. Знаете ли, извъди се поколение политици които си мислят, че като са пребивавали в тях, знаят всичко. Именно такива хора формират погрешно мнение в обществото за същността на работата в такава чувствителна сфера като разузнаването. Но ще дойде време да се търси отговорност за подобно антидържавно поведение.

- Защо се прави всичко това, какво се цели?

- Бих разбрал вносителите на такива текстове - политици, чиито родители или самите те са пострадали от някакви репресии през комунизма. А това са все хора, които буквално вчера станаха демократи. Не им ли стана ясно, че ДС отдавна я няма. Ако има някой, който им пречи, може да бъде спрян от политическа кариера с други средства, пак политически. Но да се внасят закони, които удрят по действащото разузнаване, а оттам и по националната сигурност, е престъпление. Доколкото знам, целта на поправката, премахваща параграф 12, е да бъдат ударени политици в новоизгряващи партии, с реален шанс да влязат в парламента. Искам да добавя и още нещо. Неотдавна научих, че определен кръг хора имат намерение или сондират мнение как ще се посрещне идеята в закона за досиетата да се направят и други поправки, които да засегнат децата на бившите служители от ДС. В смисъл да не заемат публични длъжности известен период от време. Дано това не е вярно, аз не мога да си го представя как ще стане, но такъв слух достигна до мен. Засега съм склонен да не го възприемам на сериозно.

- Има ли двоен стандарт в разкриването на досиетата, г-н Русатев?

- Категоричен съм, че има. Не са разкрити досиетата предимно на хора от правителството на Иван Костов, а те също попаднаха под ударите на закона. Знаят се кои са. Техните досиета трябваше да бъдат оповестени, но не се случи. Умишлено бяха скрити поради политически съображения. Костов има свои хора в комисията по досиетата, и те прикриват политици от неговото правителство, за да не се разбере, че е управлявал с хора от бившата ДС. В случая законът се прилага с двоен аршин. А те искат сега и децата ни да бъдат засегнати. Тези хора мислят ли един ден, като се засечем на улицата, как ще се разминат с нас. В момента дори има действащи посланици в ключови държави, чиито имена не са оповестени като съпричастни към бившата ДС. И за тях се знае какви са били, но се мълчи. Дори има назначени от това правителство.

(в. Преса, печатно издание, брой от 375 от 25 януари 2013)