23448 | 26 ян. 2013 | 10:46
- Г-н Башмет, с прочутия ви оркестър „Московски солисти“ през 2012-а празнувахте 20-годишен юбилей на състава в Русе, на Мартенските музикални дни. Какво сте приготвили сега за вашия личен юбилеен концерт в София на 8 март? Ще има ли изненада за публиката, която толкова ви обича?
-Разбира се, ще има големи изненади. Лично за мен е особено важно, че на концерта ще прозвучи „Стикс“ от Гия Канчели (прочут грузински композитор, работил с театралните трупи на Руставели и Стуроа, днес живее в Белгия). Произведението е написано специално за мен, с посвещение от автора, в България ще бъде премиерата му. Ще долети и самият композитор и се надявам творбата да привлече огромно внимание.
-Някога сте се увличал от рокендрола, защо не избрахте пътя на рок музиката? Там по-бързо се постига популярност.
-Навярно заради това, че на мен винаги ми е харесвало повече да разсъждавам, а не да се кипря на сцената. Въпреки че сред попмузикантите се срещат много добри професионалисти. Просто не е моят път. И това е всичко.
-И все пак да ви попитам - „Бийтълс“ или Чайковски?
-Чайковски. „Бийтълс“ някак си беше отдаване на дължимото на модата. А Чайковски е вечност. Космос, ако искате.
-Навремето дори сте били горд собственик на китара „Вокс“, на каквато е свирел и Джордж Харисън. Как се разделихте с нея?
-Навярно, защото това е било временно влюбване. А истинската любов, тази, която е за цял живот, е виолата.
-Какво е усещането сега да държите в ръцете виола, подобна на тази, която е притежавал Моцарт?
-Едно време, докато още учех в първи курс на Московската консерватория, отидох да обядвам в бюфета на общежитието, а там намерих при дежурния писъмце за мен: „Спешно се обадете на проф. Борисовски.“ Той беше мой преподавател. Когато му позвъних, ми каза: „Идвай, една „италианка“ те чака.“ „Италианката“ струваше 1500 рубли и това бе доста евтина цена. Тогава инструмент от този клас по-скоро вървеше за 3000 рубли, но някой заминаваше и продаваше спешно. Представете си, „Запорожец“ по това време струваше 1600, „Жигули“ - 5000 рубли. Събрахме средствата с голяма мъка. На Борисовски му се наложи да отвоюва за мен виолата. Грабнал я от някого, на когото казал, че „Юра трябва да свири на този инструмент“. И аз съм му невероятно благодарен. Но съм длъжен да спомена, че когато я пробвах за пръв път в консерваторията, не се случи чудо. Виолата „не се разкри“. Започна да звучи истински едва година по-късно, но пък какъв звук! Сега вече отговаря на всички мои стремежи и копнежи.
- Кой е създателят й?
- Майстор на „италианката“ е Паоло Антонио Тестори, а годината, в която е създадена - 1758-а, Миланската школа. На този инструмент свиря от 1972 г. Разбира се, имал съм възможност да си купя друг, но досега не съм срещал по-подходяща лично за мен виола. Е, тя не е идеална, без всякакви дефекти, но си паснахме един на друг. Голямо щастие е, че се срещнахме.
-В младостта сте се занимавали сериозно и с фехтовка. В интервюта сте признавали, че сте били лош ученик, а отлични оценки сте имали единствено по физкултура. Като се имат предвид и професиите на родителите ви - филологията на майка ви и практичните занимания - транспортен инженер, на баща ви, защо все пак избрахте класическата музика?
-Просто другояче не можеше да бъде. Има едно необяснимо нещо, наречено призвание... то се случи и в моята съдба. Просто разбрах, че съм длъжен да стана музикант. Това е всичко. Мисля - всеки човек има свое призвание в живота. Необходимо е само да успееш да го чуеш. Да се вслушаш в себе си, в това какво искаш в края на краищата. И тогава твоето сърце ще ти подскаже единствено верния път.
-Българска поговорка гласи: „Музикант къща не храни.“. Вашите успехи са едно от ярките й опровержения. Кога разбрахте, че да свирите на виола - инструмент без особена популярност, е сериозна работа?
-При нас съществува обаче друга поговорка: „Без труд не можеш да уловиш риба и в рибарник“ (Без труда не выловишь и рыбку из пруда). Или: ако работиш много и вярваш в своята мечта, всичко ще се получи. И знаете ли, познавам няколко души, които се захванаха с една или друга професия просто защото „това е престижно“, а всъщност от цяла душа биха искали да се занимават в живота с друго. И какво мислите? В резултат тази, нарочена за престижна професия, не им донесе нито щастие, нито пари, защото въпросната работа не им лежеше на сърце. Затова съм убеден - необходимо е да намериш работа, на която не е жалко да посветиш живота си. И тогава всичко ще дойде при теб - и щастието, и сполуката.
-Възможно ли е мирно съвместно съществуване между изкуството и комерсиализма? И има ли рецепта за това?
-Рецепта не знам, но има свой смисъл. Просто е нужно да проумееш какво е интересно не само за теб, но и за хората, които те обкръжават. В конкретния случай - зрителите. За изпълнителя (и за композитора) все пак е необходимо да помисли: А ще бъде ли интересно на публиката да слуша това? Ще поиска ли тя да си купи билет за концерта ми? Защото, ако тази или онази музика е интересна само на теб и твоите приятели, ти можеш да продължиш да свириш само за избрания тесен кръг... но тогава не се оплаквай, че друг не иска да те слуша.
-„Гара на мечтата“ е заглавие на вашата мемоарна книга. Как се чувствате днес - вътре в тази гара или някъде отвън, на път?
-Гарата означава все пак някаква спирка. И в дните на юбилея аз, разбира се, се замислям - какво съм успял да постигна, как и накъде да вървя по-нататък? С какъв багаж от знания.
-Известни световни композитори са писали музика специално за вас. Кой от тях ви е направил най-щастлив, и кой остава ваша мечта?
-Всички композитори, които са творили за мен, и произведенията, които съм свирил, всички те са ме правили щастлив! Инак аз просто не бих ги изпълнявал. Защо да свириш това, което на самия теб не се нрави - не носи нито щастие, нито радост.
-Казвали сте, че сте абсолютно небрежен към наградите. Имате „само сако за тях, а не - каса“. Май вече не можете да ги преброите: народен артист на Русия, почетен член на Лондонската академия на изкуствата, кавалер на Почетния легион на Франция, „Грами“... Все пак имате ли си любима?
-Наистина, не мога да се оплача от липса на награди. Не мога да кажа, че не ги помня, нито пък че ги колекционирам, затова за мен няма любима. Всички са ми еднакво скъпи, тъй като с тях е свързана душевната топлина на хората, които са ми ги присъждали и връчвали. Как бих могъл да забравя, или обратното, да отделя една- единствена сред тях?
-Създадохте неотдавна оркестър („Нова Русия“), в който сте поканили млади музиканти от цяла Русия. Променя ли се отношението на младите към класическата музика?
-Имаше опасен период (в 90-те години), когато като че ли голяма част от младежта обърна гръб на класиката, предпочитайки леката музика. Днес, струва ми се, всичко се върна по местата си. И този Всерусийски конкурс (за попълване на състава) показа преди всичко, че в отделни градове на страната работят прекрасни педагози, истински професионалисти. Резултатите от конкурса дори надхвърлиха очакванията ни. Затова за участие в оркестъра избрахме повече музиканти, отколкото са необходими за състава. Напълно е възможно в следващите изяви на оркестъра да участват тези деца, които не можаха на излязат на премиерата през ноември 2012 г. в Сочи, но които свирят също толкова хубаво. Въобще съм сигурен, че в този колектив, участниците в който са ученици и студенти от музикалните училища и университети на различни градове в Русия, има голямо бъдеще.
-Като артист патриот ще ви питам: Какво е вашето усещане за жанра, в който се развива политическият живот в Русия - драма, комедия, фарс, трагедия... Или, ако си послужим пак с наша поговорка: „Чашата наполовина пълна ли е, или е наполовина празна“?
-Развиваме се, според мен. И се развиваме в необходимата посока.
-Ако отново ви се наложи да обяснявате: „Защо гласувам за Путин“ (подобно ваше изложение може да се чуе и в Ютюб), какви аргументи ще изтъкнете?
-Виждам как Путин се стреми да подобри Русия. И в това съм съгласен с него.
-От висотата на 60-те години изпитвате ли някакви съжаления или настроения да върнете времето назад? Останаха ли непокорени върхове?
-Да ви кажа честно, не бих искал да връщам нищо назад. Грях е точно аз да се оплаквам! Може да се каже, че съм успял да постигна много. А ако върнеш времето назад, тогава кой ти гарантира, че всичко би се случило така, както ти се иска? Затова - не. Убеден съм, че мястото, на което съм сега, е моят истински път. А непокорени върхове винаги има. Нали, ако човек спре да мечтае, той тъпче в своето развитие. Така че строя планове за бъдещето и се старая да ги въплътя в живота.
-Закъде ще се отправите след София? Какви още гастроли ви очакват в юбилейната година?
-Маса концерти. Днес свиря повече, отколкото когато и да било в живота ми. Само за миналата година съм имал 226 концерта. Сили вече нямам да свиря толкова, но ме канят, искат да ме слушат. А аз не мога да отказвам на хората. Все още ми харесва много да правя концерти и да се срещам с публиката. Получавам от музиката огромно удоволствие.
(в. Преса, печатно издание, брой от 376 от 26 януари 2013)
Мобилна верси
RSS
