112968 | 27 ян. 2013 | 12:41

Интервю на Ваня Драганова за житейската философия, която спъва българите по пътя към успеха, за апатията и политическото инженерство

- Д-р Кръстев, поставете диагноза като ортопед травматолог - какво все ни спъва нас, българите, по пътя ни напред и не можем да се превърнем в една просперираща нация?

- На първо място ни спъва манталитетът и вечното чакане някой да ни оправи. И второ, това, че сме превърнали девиза на ортопеда „По-добре куцо куче, отколкото мъртъв лъв“ в житейска философия. Предпочитаме вегетацията пред достойно вдигнатата глава и качествено изживения живот.

- Това болест ли е?

- Българинът е много болен човек, по-болен, отколкото беден. И не само физически, а и душевно - по простата причина,че се отдръпнахме от образованието и културата. Сега е модерно да се критикува образователната ни система, но критиците й забравят, че са учили именно тук. Нашите ръководители са завършили своето образование в границите на Република България. Всички наши специалисти - икономисти, програмисти, инженери, архитекти, лекари, са добре приети във всички точки на света и там са хора с един добър статут благодарение на образованието, получено у нас.

- Но преди години, защото сега действително образованието е в криза и училището  например не успява дори да направи децата грамотни.

- Това е един дирижиран процес.

- От кого?

- От изпълнителната власт във всичките години на прехода.

- Привърженик сте на теорията, че властниците нямат нужда от образовани хора, защото простият народ се управлява по-лесно?

- Определено. Ние опорочихме най-доброто, което имахме - добрата здравна и просветна система. Какво наложи именно тези реформи, които бяха направени? За да се прави реформа, най-напред трябва да има форма, а ние разбихме формата. Ликвидирахме гръбнака и допуснахме чалгизация на нацията. И сега се чудим какви хора влизат в „Биг брадър“, а в същото време 90% от „елита“ ни говорят на диалект и броят това за предимство.

- Защото така по-лесно играят хора от народа.

- И все пак не може да се говори като на маса. Да вземат пример от министър Вежди Рашидов, който говори достъпно до народа, но правилно.

- Шанс да се измъкнем от опростачването има ли?

- Има, ако партиите най-сетне изработят единна политика в тези две най-важни сфери – образованието и здравеопазването. Моментът сега е подходящ - идват избори. Отваря трансферният прозорец, наречен български парламент. Желаещите да властват трябва да имат много ясна визия за тези две сфери.

- Само че точно образованието и здравеопазването никога не са част от пазарлъка в трансферния прозорец.

- Но пък подобряването на качеството на живота няма как да мине без тях. Затова и в началото на тази година пожелах на всички да боледуваме само от лечими болести.

- А от какво трябва да се излекува българското здравеопазване? От любимеца на всички лекари Симеон Дянков, чиято оставка искате на всеки събор?

- Моето лично убеждение е, че финансовият министър си върши перфектно работата. Той затова е там - да стиска парите. Друг е въпросът, че министърът на финансите предлага определени параметри на бюджета, който трябва да бъде одобрен от върховния орган, който е Народното събрание, защото ние сме парламентарна република. Проблемът обаче е, че парламентът е функция на правителството, а не самостоятелна институция.

- Имате ли фаворит сред здравните министри, които премиерът Борисов сменяше през целия мандат?

- Не искам да ги дефинирам по този начин, но Ана-Мария Борисова каза една истина - че ако не се приеме пациентите да доплащат, бюджетът за здравеопазване трябва драстично да бъде увеличен. Поведението й беше достойно за уважение, но като каза самата истина, много бързо си замина.

- Лекарите непрекъснато повтаряте, че с тези средства добро здравеопазване не може да има и трябват още, но не се ли страхувате, че това допълнително настройва хората? И без това повечето от тях смятат, че мислите само за пари.

- Висш пилотаж в управлението е да докараш хората до апатия и да ги настроиш срещу техните лечители. Този кабинет се справи с тази задача перфектно. Говори се за корупция и дори беше направено едно проучване, което показа, че българският политически елит не е корумпиран за разлика от европейския и че най-корумпирани са лекарите. Ето как се действа  - член 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване гласи, че за всяко посещение при лекар се плаща такса, равна на една стотна от минималната работна заплата. Това е спирачка с дисциплиниращ ефект - да не може куцо, кьораво и сакато да ходи с повод и без повод по лекари и така да източва публичните ресурси. От 1 януари минималната заплата стана 310 лв., но потребителската такса остана 2,90 лв., защото вече не е свързана с нея и това беше направено без ясни критерии и обосновка. Ако лекарите сега поставят въпроса таксата да стане 3,10, ще излезе, че пак искат пари. Другото са лимитите. Няма как лекарите никога да не ги превишават, защото диагнозата е анализ на медицински дейности, което означава лабораторни и образни изследвания и консултации с други специалисти. Поставянето на диагноза не е лесно занимание. Така че здравеопазването няма как да е евтино и хората трябва да знаят това.

- Те обаче не се интересуват много от такива детайли, нито са склонни да протестират и да заявяват позиция.

- В първото десетилетие на ХХІ век заради влизането на България в Европейския съюз народът направи много сериозни компромиси във всички сфери, но целта на приемането ни в европейската ценностна система е подобряване на качеството на живот. Но в хода на тези компромиси енергията от митингите и протестите се изпепели, което също беше дирижиран процес, при това добре. Още по-дирижиран процес е присъствието все на едни и същи хора вече 20 години в Народното събрание. Гражданското общество трябва да е техен коректив, но какво се получава? Нали сега текат обществени обсъждания за много намерения на централната и местната власт. Но никой не се интересува - публичното обсъждане на бюджета на Пловдив, да кажем, минава пред една групичка от петима-шестима души и това е. Затова и демократичният инструмент на референдума е предварително опорочен. За него се иска определен процент участие на хората, което едва ли ще се случи.

- И смятате, че първият демократичен референдум ще се провали?

- Най-вероятно. Нали имаше местни референдуми в различни градове на страната - те минаха под знака на същото изпепеляване на енергията, под който ще протече и националният. Неуспехът е заложен предварително. Как можем да си представим, че 4 милиона българи ще излязат да гласуват, като над 1 милион постоянно ги няма в страната?

- Вие ще участвате ли в това допитване?

- Естествено, защото това е една възможност да дадеш своя глас. Всички трябва да излязат, но пък как да го направят, като веднъж се казва - ще строим нова атомна централа независимо от цената. След това - няма да строим „Белене“. После започва дискусия дали това е ядро или атом и хората губят интерес.

- А вие лично какво мислите, трябва ли да се развива атомната енергетика в България?

- Естествено, че ядрената енергетика има своето бъдеще, но трябва да е ясна цената и да е ясно какво точно правим - дали доразвиваме и осъвременяваме нещо, или строим напълно нова централа. И нека най-сетне тези анкетни комисии по казуса „Белене“ си свършат работата, защото част от апатията у хората идва от това, че не са наясно за какво точно става дума. И как да са наясно, като и инициативните комитети, които ще защитават двете тези, са политически зависими и се опитват да прокарват интересите на тези, които ги финансират.

- А прогноза за парламентарните избори имате ли?

- Ще има експертен кабинет - правителство на националното съгласие, ако политиците не искат да се стигне до нови избори. Дали партиите в парламента ще са пет или шест, не зная, но след предварителните заявки кой с кого няма да се коалира, правителството на експертна основа изглежда най-вероятно. И премиерът ни ще дойде отвън - за втори път.

- Кого имате предвид?

- Кристалина Георгиева. Може ли един чиновник на Световната банка и еврокомисар, въпреки уникалните си качества, да е с най-високият рейтинг сред нашите политици? Та тя не е политик! Това е политическо инженерство - да пуснеш в рейтингите човек, който не е част от българската политика. Същото се правеше и когато Меглена Кунева беше еврокомисар.

- Защо винаги когато сте участвали в избори, е било от името на маргинални формации? Вие сте известен човек в Пловдив, лесно бихте могли да попаднете и в листите на някоя от големите партии.

- Ставаше дума за гражданска листа, но нещата са направени така, че трябва някоя партия да предостави регистрацията си.

- Оптимист ли сте за бъдещето?

- Да, защото съсловните организации ще се опитаме да бъдем един реален коректив на властта. В това е смисълът на живота - иначе е най-лесно един лекар да замине за чужбина и да получава там съответното възнаграждение, казвайки „Кучета ги яли всички останали“.

(в. Преса, печатно издание, брой от 376 от 26 януари 2013)