Този път заключението на криминалистите не бива да буди въпроси и да разсейва вниманието. Ако при петорното убийство и самоубийство в София картината на станалото се замъгляваше от факта, че в пожертваното семейство имало психично болен човек, при случая в Пловдив всичко изглежда в рамките на общоприетата нормалност съпругът е военен, минава на психотестове, фамилията има две прекрасни деца, летува в чужбина и няма видими за околните проблеми.
Защо се стига до шокиращата трагедия - надяваме се, полицията ще отговори убедително и след професионално разследване. Но ето едно обстоятелство, което стои като белег върху Георги и Николина - дългове от 250 000 лв., които те не могат да обслужват навреме. Това ли е основната причина за драмата - предстои да разберем. За да си представим обаче как се живее с дългове в България, не трябва да чакаме бъдещето. При затруднения да обслужвате крупен кредит ви чака гражданска смърт.
Никакво мърдане или глътка въздух! Фирми могат да фалират, но за дългове на граждани няма прошка и няма давност. Длъжникът ще бъде преследван до края на дните си, а ако не е успял да върне взетото, то ще се търси от неговите наследници. Какво значи преследван ли? За да получите внушителна сума от банка, трябва да докажете достатъчно високи доходи и да предложите обезпечение. Но идва криза, затруднени сте, а обезпечението се е обезценило. Разбира се, банката ще ви го прибере - жилище, семеен хотел и т.н. В кризата и банката няма да успее да продаде имотите на добра цена и да си върне парите. В други държави към длъжника има милост, за да може някой ден да стане платежоспособен. Например получава отсрочка - кредитната институция прибира имота му, но му дава възможност да живее в него под наем и да си го върне, когато си стъпи на крака.
За подобни правила у нас не се говори. Ще ви приберат имотите, пак ще дължите пари, а ако си намерите работа, ще ви вземат заплатата (освен размера на минималната) и ще ви се наложи да работите на черно. С други думи, да нарушавате законите, да бъдете престъпник. На лизинг нищо няма да ви дадат - нито кола, нито тостер. Няма как да изплувате. Вие наистина сте граждански мъртвец. Стигнете ли до пенсия, ще ви вземат и пенсията (освен размера на минималната). И това не е всичко - кредиторите са намерили начини да ви притискат. Звъни ви се денонощно с напомняне на дълговете ви. Чувствате се окаян неудачник, несретник, притиснат от психически тормоз.
Да не продължаваме, но, уви, картината не е приятна. Трябва да се вземат разумни дългове и не пледираме да не бъдат връщани. Напротив. Но от банковия крах в средата на 90-те години финансовите институции са защитени от законите като рохки яйца. Гражданите - никак. Не е ли време да се потърси разумен баланс? И да се въведат правила за фалит и на физически лица.
(в. Преса, печатно издание, брой от 378 от 28 януари 2013)