32098 | 29 ян. 2013 | 12:29

Интервю на Мариела Балева за лупингите на властта и принизената до футболен стадион политика в България

- Провал или победа бе референдума, г-н Стойчев? Питам ви, защото всички лидери в неделя вечерта бяха доволни, че врагът им е сразен.

- Нито провал, нито победа - референдумите не са спортно състезание, независимо че съдържат състезателен елемент. За съжаление обаче през последните няколко години политиката в България бе принизена до футболен стадион. Да, забавление действително е осигурено на политическата сцена, но нещо не ме напуска усещането, че това е забавление по време на собственото ни погребение. Впрочем, както знаем, на Балканите и оркестърът, и атмосферата по време на сватба и погребение са едни и същи.

- Какво всъщност се случи на това първо допитване в новата ни история, какво сочат числата? Хората интересуват ли се от енергетика?

- Случиха се три неща - БСП взе политическата инициатива, Бойко Борисов изпълни лупинг на висилка без батут при приземяването и, трето, юридическата уредба на играта „референдум“ у нас се оказа нескопосана. Неоспорим факт е, че демокрацията е доброволна форма на гражданско участие в политиката и в този смисъл не абсолютният брой участвали определя нейната легитимност. Ако бе обратното, то най-легитимни резултати бихме имали при Тодор Живков, а в САЩ например легитимността на демокрацията би била твърде ниска. Така че случилото се в неделя безспорно е легитимно волеизлияние на суверена. Всеки референдум по определение отчита волята на мнозинството от взелите участие и в този смисъл също бе постигнат безспорен резултат - 60% на 40%. Тук обаче свършват безспорните заключения, всичко останало е спорно, като най-спорен е самият въпрос. Преобладаващото мнение, включително и моето, е, че той е опорочен. Знаем и кой го опорочи, да се свети името му.

- Какво чу и за какво си затвори ушите властта по време на и след референдума?

- Най-голямата измама, която настоящата власт ни предлага, е, че се прави, че чува хората. Чрез тази си лицемерна поза управляващите (употребявам множествено число само от възпитание) всъщност изграждат плътен параван, зад който творят всички онези неща, които в крайна сметка водят България надолу в световните класации. За мен най-важната такава класация е индексът на човешкото развитие - от около 30-о място в света през 1989 година сега гоним стотното. Този индекс не е политически и не се занимава с ценностите на демокрацията.

Основна характеристика на явлението „обществено мнение“ навсякъде по света са консервативност и ретроградност и това не е свързано с факта добри или лоши са хората, а е свързано с особености на общественото съзнание и на функциите му при възпроизводството на обществената действителност. Темата е доста специализирана, затова тук ще си позволя само да отбележа, че успешните политици са реформаторите, а талантът на реформаторството най-често изисква преодоляване на общественото мнение, а не следването му. Мантрата „Аз правя това, което искат хората“ означава само едно - „Аз искам да съм на власт самоцелно“. Проблемът е само в последната дума, която съзнанието на повечето властници обикновено крие, изтласква я в подсъзнанието.

- Погребан ли е проектът „Белене“?

- Да, погребан е до края на настоящия мандат.

- Разминаването в цифрите, посочени от статистиката и в избирателните списъци за имащите право на глас, никак не е малка - повече от 800 000 души. Как да разчитаме тогава данните?

- Неточните списъци влияят върху изчисляването на процента на участвалите в допитването. Истината е, че в България в момента се намират около 5,8 милиона души с право на глас, което означава, че в неделя са гласували малко над 25%. Опасността при пълните с „мъртви души“ списъци по време на парламентарни избори е от „възкресение“, т.е. от фалшификация. Затова списъците следва да се приведат в съответствие с действителността.

- Какви проблеми излязоха на преден план и се видяха след допитването?

- Най-полезното от допитването бе осъзнаването, че нормативната база за референдумите у нас следва да се промени. Не бих тръгнал да давам съвети „на корем“ - има достатъчно световен опит, следва да вземем най-доброто и работещото от него.

- Трябва ли референдуми в бъдеще да се провеждат заедно с някакви други избори?

- Според мен - да. Избори имаме всяка година, а чрез референдум никога не се решава свръхспешен проблем. При това по време на национални избори нищо не пречи да се провеждат и местните допитвания.

- Какви хора гласуваха? Сработиха ли командите на партийните централи и как ги разчитате?

- Различните електорати в основни линии следваха партийната политика и това е нормално. Двете най-големи регистрирани „нарушения“ в това отношение са при ГЕРБерите - близо 100 хиляди от тях кривнаха от правилното квадратче за зачертаване, и при „България на гражданите“, където наблюдаваме още по-голяма ерес - близо 80 хиляди от привържениците на тази партия не само не бойкотираха демокрацията, но и мнозинството от тях даде отговор „Да“.

Като цяло участие в изборите взеха по-образованите хора, което е обяснимо и с твърде специализирания характер на объркания въпрос. 90% от участниците са с висше или със средно образование и само 10% са с основно или начално. Това е твърде различно от действителната стратификация на населението ни по този признак.

- Какво означава резултатът, че ГЕРБ не са застанали твърдо зад лидера си и около 25 на сто от гласувалите са казали „Да“ на посоченото от него „Не-не-не“. Същото е и при Кунева?

- Означава нормалност. Важният факт не е негативният, а позитивният - истината е, че повечето ГЕРБери са гласували с „Не“ и че повечето симпатизанти на Кунева са бойкотирали.

- Демографските данни сочат, че при гласувалите от всички възрастови групи преобладава отговорът „Да“. Във всички населени места, с изключение на столицата - също. Какво говори това?

- Новото в София не е по-силното представяне на десницата - макар и аз вече да не знам какво означава това, то е традиционно. Новото е, че резултатът по зададения въпрос е изравнен, което говори, че става дума не само за политика.

- В Кърджали имаше една от най-ниската избирателна активност - означава ли това, че за електората на ДПС продължава да действа правилото: каквото им каже ръководството, това ще правят. От движението всъщност не ни ли казват - ние контролираме изборите?

- Струва ми се, че ръководството на ДПС не даде официални указания в случая. Но не е вряно, че българските турци не гласуваха - те гласуваха точно колкото и българите: около 20%. Истинско неучастие в неделя наблюдаваме единствено при ромите, което в битов план хич не е добре за тях.

- Какъв знак бе присъствието на ръководството на ДПС в залата по време на пресконференцията на БСП?

- Знаци можем да привиждаме всякакви, включително и да четем звездите, но най-вероятната причина за мен е, че те дадоха пресконференция в същата зала, а навън бе доста студено.

- Доколко прозира недоволство към сегашното управление на ГЕРБ и лично към Борисов? Имаше ли „гняв на мравките“, или по-скоро вотът бе позитивен?

- Каквито и глупости да се сипят в момента, в историята този референдум ще остане с позитивния отговор на зададения въпрос. Никой не твърди, че  битката при Ватерлоо е била правилно зададена, малцина помнят и точно как е била зададена. Помни се резултатът от сражението. А колкото до това, че загубилите почти винаги твърдят обратното - това не е новост в историята. И не е нещо, на което историята обръща внимание.

- Снощи, макар и не много сериозно, Симеон Дянков поиска оставката на Сергей Станишев. Премиерът пък посочи колко е щастлив от победата на тенисиста Джокович. Как тълкувате подобно поведение?

- Силната част в този въпрос е „не много сериозно“. Всъщност това е най-солидното определение на съществителното собствено след него. А препратката към Джокович си е типична за премиера ни димка - това не само му е любим похват, но и той с талант го използва.

- Допитването превърна ли се в тест за обществена подкрепа на премиера Борисов?

- Доколкото убедително спечели позицията „Да“, то неговото тройно „Не“ си е чист автогол от центъра на терена, действително майсторско изпълнение.

- Премериха ли си рейтингите отделните политически партии, каква е кондицията им преди изборите след 5 месеца?

- Не знам кой, какво и как си е премерил, но истината е, че българският избирател е виртуоз на пасивността и в това отношение българските политици действително имат невероятен „материал“.

- Президентът Георги Първанов коментира, че това е началото на края на ГЕРБ, как обаче се вписва в подобна реалност БСП?

- Нормално е да има разлика между желано и действително, лошо е обаче тази разлика да е пропаст. Не съм убеден в теорията за стопяването на ГЕРБ с пролетното слънце. Със сигурност обаче се разделяме с доминацията на тази партия, тоест очертава се нормализация.

- Доколко резултатите от референдума са показателни за това какво би се случило на парламентарния вот през лятото?

- Пряка връзка може само да бъде измислена. На парламентарни избори не се гласува с „Да“ и „Не“, изборът е съвсем друг.

(в. Преса, печатно издание, брой от 379 от 29 януари 2013)