15126 | 29 ян. 2013 | 12:49

Ниският процент гласували в Кърджали показа, че българските турци не се развиват по посока на участи в гражданското общество, а остават ''па

На проведения в неделя референдум гласуваха над 20% от българските избиратели. Най-ниска избирателна активност отбеляза Кърджали - около 9%. Гласовете от Турция по данни на МВнР едва надхвърлят 100, докато при други избори в съседната страна гласуват около 40 000 български граждани.

Либералната партия ДПС на практика не участва в гражданския референдум, свързан с бъдещето на България. Либерализмът и основните ценности на движението се сблъскаха с неговата практика да е най-централизираната партия в България и да гласува само на принципите на казармената дисциплина «всички или никой» според указанията на ръководството.

Ниският процент гласували в Кърджали показа, че българските турци не се развиват по посока на участие в гражданското общество, а остават «партийци» в една затворена партия. Жалко, защото през годините ДПС имаше идеи за развитие в национална партия и да реализира на практика либералните си идеи.

Иначе е естествено един референдум да се партизира, още повече когато е по инициатива не на гражданска организация, а на партия. И заедно с това би било добре гражданското общество да е по-свободно, по-самостоятелно и по-далеч от партиите.

Символично участие

Резултатите от референдума за развитието на ядрената енергетика могат да се тълкуват всякак на партиен принцип, на граждански, на -филски и -фобски принцип. Но те показват, че голяма част от българските граждани са се отказали да се мислят и да се осъзнават като нация.

Има общи политически въпроси като бъдеще, нация, държава, сигурност, които не са партийни. Но по тези въпроси разговорът не е всеобщ, не е консолидиран около някаква стратегия. Той просто е партиен, според интересите и позициите към властта на една или друга партия.

На националния референдум ДПС участва само символично. Тук-там чрез медийни позиции и дебати, чрез говорители движението показа, че осъжда поведението на Бойко Борисов, нарича го диктатор, а управлението му авторитарно. Но на референдума българските турци показаха най-ниска активност, те реално бойкотираха гласуването, въпреки че официалната позиция на ДПС беше в подкрепа на бъдещето на ядрената енергетика в България. И се очакваше българските граждани от турски произход да имат активността на средния български гражданин. Но те не излязоха да гласуват. Да речем, че в Родопите има много сняг, но и в Разградско се оказа не по-различно (предпоследно място по активност с 14,7% участие).

Атентатът засенчи доклада на Доган

Осмата национална конференция на ДПС едва не завърши трагично за партията. Атентатът срещу Ахмед Доган беше сериозен и не трябва да се забравя бързо. Изводите от него са тежки за политическата действителност, за (не)възможността да се опази сигурността на лидерите и на гражданите.

Нормално е ДПС да се възмущава от службите за сигурност, да иска сериозно разследване. Но чак да претендира за външно разследване не е достойно - каквото за всички българи, такова и за ДПС. Получава се така, че ДПС преследва някаква особена позиция за себе си в европейската реалност, турците вече се стремят да не са малцинство в България, а - според Доган - биха могли да бъдат такова в рамките на Европа.

Забележителният доклад на Доган за европейското бъдеще на регионите и малцинствата обаче беше засенчен от опита за нападение и не се анализира достатъчно. Доган апелира за постмодерна Европа на регионите с децентрализирани мултикултурни структури. Зад многото философия личи защитата на работниците номади, каквито са български граждани както от български, така и от турски етнически произход. С това Доган отиде отново с няколко стъпки напред в либерализма си пред другите политици. Отново висока теория, която няма никаква връзка с електората на ДПС.

Доган остава лидер, неговата публична идеология е либерализмът, а вътрешната нагласа - твърдият централизъм. Той си подаде оставката, както беше планирал, и оперативното ръководство сега е в ръцете на опитния Лютви Местан. Но стратегията на партията Доган вероятно остави за себе си.

Посланието чрез референдума

На предстоящите избори ДПС ще се бори за връщане във властта, което е нормално за всяка партия. И все пак е смущаващо, че ДПС ще определи коалицията, в която ще участва, едва след изборите - според победителя в тях. Чрез референдума ДПС показа, че е електоратът й е консолидиран, че Доган може да се превърне в икона, а в партията разцепление няма да има.

Въпреки острите изказвания на членове на ръководството на ДПС срещу Бойко Борисов ДПС и ГЕРБ вече цял мандат демонстрират предпазливи отношения, къде по-остри, къде по-мъгляви. Но и двете партии оставят отворена вратата за следизборна коалиция.

Негласуването на ДПС за ядрената енергетика хвърли доста камъни в градината на БСП, другия възможен коалиционен партньор.

На практика с ниското участие ДПС подкрепи ГЕРБ. Нищо че ДПС може да поиска някой друг вот на недоверие срещу ГЕРБ до края на мандата, за да си вдигне още веднъж цената.

В годините на демокрацията ДПС показва най-ловката центристка политика, която нито една българска партия не е осъществила досега. И заедно с това тази политика оставя силен привкус на макиавелизъм - по-точно стремеж към властта на всяка цена.

Дефицит на граждански ценности

Мирният български етнически модел е сериозна заслуга на ДПС. Сега Ахмед Доган започна да препоръчва и етнически мултикултурни модели на Европа. Но средствата на ДПС някак си остават примитивни за либералните ценности, за които лидерите на движението претендират. Пропагандираният етнически модел не е стабилен при непредвидима етническа партия, която разчита само на отделни лидери, а електоратът й, както стана на референдума, е далеч от либералното и активно включване в гражданското общество.

Етническият модел в България, на Балканите и в Европа може да се отстоява само с либерални ценности, с гражданско поведение и толерантност, които отричат затворените общности и самоцелното политическо поведение, далеч от интересите на гражданите, независимо от техния произход.

Интересно е дали поне веднъж ДПС ще има предвидима политическа позиция на предстоящите избори, или ще я търгува до последния момент. Новият лидер Лютви Местан не е философ, не употребява толкова абстрактни формули. Но владее политическата риторика по конкретни въпроси и може да обоснове всяка теза, която е от интерес на неговата партия. Предстои да видим дали либералните ценности ще останат само част от риториката на ДПС, или ще се превърнат и в част от политическата практика на движението.

- - - -
*Авторката е преподавател по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски“.

(в. Преса, печатно издание, брой от 379 от 29 януари 2013)