34201 | 29 ян. 2013 | 13:35

Интервю на Екатерина СТОИЛОВА с председателя на управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите в България

- Г-н Зоров, какви бяха мотивите да сигнализирате институциите срещу рекламирането на българското сирене като „деликатес“?

-Искането е на всички колеги, които членуват в Асоциацията на млекопреработвателите и които на последното заседание на управителния съвет поставиха ребром проблема с подвеждащата реклама за бялото саламурено сирене. С наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти беше забранено върху произведените от растителни мазнини продукти да се поставят етикети „сирене“ или „кашкавал“. Там изрично се посочваше, че надписът трябва да бъде „имитиращ продукт“, а не да се търсят синоними като деликатес или други, които също подвеждат потребителите. Настояваме Комисията за защита на конкуренцията като компетентен орган да прецени дали рекламата е подвеждаща. Защото не е морално да се използва имиджът на един продукт, какъвто е саламуреното сирене, в реклама, която силно заблуждава. На всичко отгоре и фирмата няма собствено производствено предприятие, а само пакетира този продукт.

-Да приемем ли, че млечният бранш вече одобрява нормативната уредба, която принуди мандрите да се откажат от използването на растителните суровини?

-Да, защото с помощта на тази наредба се слага ред в производството, което и без това страда от нелоялната конкуренция на сивия сектор. На практика чрез нея се прилага и еврозаконодателството, което дава точно определение на млечен продукт. А именно, че млечен продукт е само този, който 100 процента е произведен от животинска суровина, без никакви  имитиращи добавки.

-В рекламата обаче не се използват думите „млечен продукт“.

-Така е, но е подвеждащо на етикета да се слага и „деликатес“. В тази връзка колегите от месния бранш са направили експресно допитване до потребителите какво разбират под „деликатес“. Близо 95% са отговорили, че това е висококачествен продукт, чиито вкусови показатели са по-добри от тези на обикновените стоки. Каква по-голяма заблуда от това да кръстиш растителен продукт „деликатес“. Може би тук упрек търпи и министърът на земеделието Мирослав Найденов, който миналата година посочи точно „деликатес“ като алтернативно наименование на тези продукти. Самата наредба много точно казва, че когато суровините са имитиращи, то и крайните продукти трябва да носят същия етикет. Нашите предприятия се казват млекопреботвателни, защото преработват мляко, не палма. Всичко е много ясно, просто трябва да спазваме законите.

-Какъв дял заемаха имитиращите продукти на пазара, преди наредбата да влезе в сила, и дали делът им намаля от началото на тази година?

-Информацията на този етап е доста противоречива. По непроверени източници продуктите на растителна основа достигаха 40-50% от всички млечни продукти на пазара. Тези изчисления се основават на масирания внос на палмово масло, одобрено в рамките на една година - около 40 хиляди тона. Не може при тези количества вносна растителна суровина имитиращите продукти да са малко. Дори да се влагат като суровина за производството на бисквити и захарни изделия, тези количества са големи, което ни навежда на мисълта, че от палмата се правят сирене и кашкавал. Още не можем да кажем дали палмовото сирене на пазара е намаляло. Само преди няколко дни в магазините се предлагаше сирене по 2,50 лв. за килограм, което по никакъв начин не можеш да приемеш, че е от мляко. По българския стандарт един килограм се прави от 7 литра мляко. Дори някъде да разреждат с вода и да влагат 5 литра, при сегашните цени от 70 ст. за суровото мляко сметките пак не излизат. Към тези 3,50 лв. прибавете разходи за преработка, транспорт, опаковки, заплати, логистики, бонуси за търговските вериги. Ясно, че продуктът не е от мляко.

-Искате да кажете, че въпреки наредбата пазарът още не е изчистен от имитиращите продукти?

-Нарушенията досега ставаха, защото мандрите имаха право да работят с мляко и с растителни мазнини на една поточна линия, което трудно можеше да се контролира. Много млекопреработватели, включително и наши членове, в началото бяха против тази наредба. Но след като тя влезе в сила от началото на годината, те се съобразиха с изискванията и преминаха само на сурово мляко. Редица фирми обаче продължават да пускат имитиращи продукти като млечни и това е доста обезпокоително. От агенцията по храните съобщиха, че растителни масла използват само 27 фирми. От тях 20 са малки мандри с минимални обороти, което означава, че делът на палмовите продукти би трябвало рязко да се свие. Казано накратко - от пазара трябва да изчезне сиренето под 7 лева, но в магазините това не се вижда. Някои търговски вериги наскоро направиха съкратен търг за кашкавал, като цените бяха 6,30 без ДДС. Изключено е този кашкавал да е само от мляко, като се знае, че в него са вложени минимум 9 литра мляко. Изводите са два - или че се препакетират европейски продукти, или че се продават имитиращи като млечни. И в двата случая са потърпевши мандрите, животновъдите и българските потребители.

-Какво предлагате в този случай?

-На последното заседание на управителния съвет на асоциацията излязохме с конкретни предложения, които да направят приложими заложените в наредбата идеи за защита на млечния сектор. Отдавна настояваме за нормална конкурентна среда, която да постави при равни условия всички производители. За целта обаче е важно Агенцията по безопасността на храните да въведе стриктен контрол при крайния потребител. Искаме самите ние да се включим в наблюдението на пазара, защото явно е дошло времето да се саморегулираме и самоконтролираме като бранш. Ще подаваме сигнали до контролните органи при съмнения за неспазване на стандартите.

-Това значи ли, че и сега имате съмнения за качеството на определени продукти?

-Много от колегите ни имат съмнения дори за надеждността на някои проверки. Затова предложихме, когато агенцията прави проверки по наш сигнал, да участва и наш представител. Вече разговаряхме с изпълнителния директор на агенцията д-р Войнов, който се съгласи с предложението ни. Договорихме в проверките да участва изпълнителният директор на асоциацията ни Асен Желязков, който е бивш ветеринарен лекар. И когато държавните инспектори вземат проби от определен продукт, ние също ще вземаме проба. При съмнения за качеството на продукта проверяваме пробите в независима лаборатория, така че контролът да е пълен.

-Как ще се преборите с препакетирането на европейски вносни продукти, които също са на растителна основа?

-Ще настояваме за засилен контрол по отношение и на препакетирането. В момента цената на кравето мляко в ЕС е между 35 и 40 цента. По тези цени е невъзможно техните млечни продукти да бъдат по-евтини от нашите. Точно тук очакваме намесата на контролните органи, които трябва да провеждат всекидневни проверки в магазините. Огледалото е търговската мрежа и наистина очакваме ефективен контрол. Защото ние като производители плащаме на държавата такси за всеки литър преработено мляко. И тези такси са не само за анализ на продукцията, но и за услуга поръчан контрол. Оправданията бяха, че тези анализи са скъпи, но как го правят в Европа, а тук не могат? Време е администрацията да осъзнае, че само с ефективен контрол на пазара може да бъдат спасени от загиване българските мандри и фермите.

(в. Преса, печатно издание, брой от 379 от 29 януари 2013)