Има много факти, които показват, че стрелбата пред Съдебната палата не е просто криминален инцидент, макар че има и чисто битово-криминално обяснение. По-скоро начинът, по който се случва съвпада с една символика къде е вътрешният министър, главният прокурор и мястото, където се случва. Това каза главният експерт на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов.
"Спокойно това можеше да се случи на някое не толкова публично място. То е пред Съдебната палата, с последици, със запалване на етаж и т.н. Много малко знаем за оръжието, но някак си това ми се свързва с един друг инцидент, който беше от миналата събота и опитвайки да си обясня какви са мотивите за другия инцидент, говоря за случая с Ахмед Доган. По-скоро го свързвам с тази публичност и зрелищност с телевизията, на публични места, място и начин, по който да влезе достатъчно в масмедиите. Като се опитах да си представя какви са причините и кой би имал изгода от инцидента с Доган, първият, най-подозираната страна са средите в ДПС, ми се струва не достатъчно добре избран начинът, по който се извършва. Ако го бяха направили те щяха да го направят с достатъчно елементи, за да се героизира случаят. Пък и нямаше да допуснат този побой, който се случи.
Имаше твърде много случайности в това, което стана, за да бъде организирано от самото движение. А пък възможността да се организира от техния конкурент, да кажем, ГЕРБ, управляващите, спомням си както каза премиерът фактически ти консолидираш ДПС и второ, създаваш огромен международен прецедент - стрелба по опозиционен лидер, при това от турското етническо малцинство. Човек, когато започва да си подрежда нещата по този начин, си казва добре де, ама може и да е случайност. Да, ама това момче има такива събития, които ми изглеждат достатъчно смущаващи, за да бъде случайност. Не, че не е възможно – но баджът, пропускът, начинът, по който си купува оръжието един ден преди инцидента и т.н. и по тази причина си казваме добре в крайна сметка кой е можело да има интерес. Струва ми се, че има група задкулисни играчи – служители от бивши служби, хора на прехода, които имат интерес от едно нарастване на напрежението.
Това, което се случва пред Съдебната палата, очевидно е пак една фигура, която е класирана от общественото мнение като от лошите и отново има зрелищен инцидент. Това е много спекулативно. Няма много факти, а просто логически връзки. Доста много криминални лица, след като бъдат справедливо пуснати от съда, след това биват застрелвани не знам дали справедливо, някои казват, че е справедливо. Може да изброим много такива герои в предходни години, които бяха съдени, пуснати и застреляни. И обратното, може да видите и малкото, които влязоха в затвора, че са живи. Все пак трябва да приемем, че има справедливост под някаква форма.
На нас българите ни харесва да правим конспирации. Възможно е това да са случайни неща. Конспиративното е по-интересно от случайното. Така сме свикнали да мислим, така си го свързваме. За съжаление, нямаме, много от детайлите на случилото се при Баретата, не ги знам. Тепърва ще се разбира. За мен има един прост подход, който вероятно може би следствието е направило, имам предвид, че извършителят при Доган може да мине през детектор на лъжата и да се види има ли някакви тъмни части в разказа му, които детекторът ги отхвърля.
Навремето, когато убийствата бяха в рамките на всяка седмица – 1993-1997 г., тогава много се говореше за ситуацията с обикновените хора, но това, което правеше впечатление тогава и изумяваше много е, че обикновените хора се радваха. При всяка такава ситуация с публична ъндърграунд личност, хората се радваха. Наблюдавал съм даже едно такова злорадство, което е някак си странно за човешко същество, което е убито или тежко наранено, че се изпитва такова отношение. Но това беше реалността, не бива да скриваме, да лицемерим отново. Днес имаме много по-малко инциденти. За хората това много по-голямо впечатление прави, отколкото преди, когато бяха свикнали на две седмици да имат нещо по телевизията. Бяхме направили карта със София и някое от квадратчетата го задрасквахме при всяко поредно убийство или тежко раняване.
Едно е тероризъм, друго е национализъм и някаква ксенофобия, трето са чисто криминалните инциденти, така че не бива да ги смесваме. Живеем в кризисни времена и има усещане за много по-голяма несигурност, отколкото преди кризата, от чисто психологическа гледна точка."