19859 | 30 ян. 2013 | 09:00

ГЕРБ и БСП трябва по-смирено да разтълкуват случилото се на 27 януари

„Всяка партия ще разчете резултатите от референдума като след регионален вот - все едно е постигнала чутовни победи”, прогнозира с ирония изборният експерт проф. Михаил Константинов броени дни преди да гласуваме „за“ или „против“ ядрената енергетика в България. Професорът с дълъг опит в различните избори позна. Загубили няма, победители - много.

Не позна изглежда агенция Ройтерс, която в навечерието на допитването в България обобщи, че „построяването на АЕЦ „Белене” ще получи много висока обществена подкрепа, което ще засрами премиера Бойко Борисов, след като той слабо напредна в обещанията си към населението за борба с корупцията, откакто дойде на власт през 2009 година“.

Управляващите, трябва да признаем, не изглеждат засрамени от превеса на гражданите, които гласуваха срещу правителственото решение за спирането на проекта „Белене”. За резултата те сякаш нямат очи, затова пък дебело подчертават високия процент на гласоподаватели, предпочели на 27 януари алтернативно занимание. От референдума загубиха всички, драматично заключиха ГЕРБ-ерите на фона на ниската избирателна активност. Когато въпреки лошите метеорологични условия 60 на сто са застанали срещу призива на премиера да се гласува с „Не, не и не” (а други 80 на сто изобщо не са гласували), е най-малкото дребнаво да се даде драматургична тежест на милионите, които е струвал референдумът на бюджета. Първо, резултатът, макар че не е в полза на позицията на ГЕРБ, си струва да бъде коментиран с предимство, пък после да броим харчовете - от уважение поне към пусналите бюлетина „за”, които са симпатизанти на управляващата партия. Второ, тягостно е наложили се правила на демокрацията (като допитването до народа) да се измерват само с везните на финансовия министър. И парламентарните избори са скъпи, но не ги подлагаме на съмнение, нали.

Къде е Борисов?

Отсъствието на премиера от първата пресконференция на ГЕРБ след първите резултати също не е случаен знак. Референдум или Джокович? Джокович, разбира се. И отсъствието на Борисов е жест, който омаловажава случилото се. Пренебрежение към гражданите, които се оказаха в малцинство на първото национално допитване след промяната през 1989 г. Впрочем добре е да си припомним досегашните три референдума в историята на България след Освобождението - през 1922 г., 1946 г. и 1971 г. И трите са с отчетлива пропагандна цел, предизвикани са, за да утвърдят интересите на управляващите. Този на 27 януари 2013 г. е първият по инициатива на опозицията. Неприятен за управляващите факт, но факт. От своя страна и БСП стиснаха очи за широката гражданска апатия към референдума, който те поставиха във фокуса на общественото внимание. Социалистите интерпретираха резултата като „началото на края на управлението на Бойко Борисов и неговата клика” (Румен Овчаров), вот на недоверие и три пъти „не” на Борисов (Петър Курумбашев), „лична загуба на премиера и първа важна крачка за промяна” (Сергей Станишев). „Шамар за управлението“, включи се в тълкуванията и Волен Сидеров, чиято партия „Атака” също всеотдайно подкрепи развитието на ядрените мощности. Но вглеждането в случилото се не предполага крайни позиции.

Вотът не бе чисто партиен

Картината е шарена. Очаквано най-дисциплинирани бяха социалистите. 95% (по данни на „Алфа рисърч“) от симпатизантите на БСП изпълниха дълга си да гласуват и го направиха в синхрон с партийната линия. Монолитни бяха и привържениците на „Атака“ - 74% зачертаха „да“. Но същото направиха и поддръжници на партии, които яростно агитириха с „не“ или пък призоваваха към бойкот на референдума - ГЕРБ, Синята коалиция, Движение „България на гражданите“ (ДБГ).

Към партийната пъстрота трябва да добавим разминаването между възгледите на поколенията. Сред хората над 60 години подкрепата за нова атомна централа рязко се увеличава. По-възрастните са избиратели на БСП, вярно е, но партийните убеждения едва ли са  единственото обяснение за разликата.
За поколението, свидетел на развитието на ядрената енергетика у нас от началото на 70-те, АЕЦ е символ на индустриална България. Митологемата трудно може да бъде оборена, когато днес икономиката не работи, а чуждата преса представя страната ни „като най-бедната в Европейския съюз“.  За разлика от майките, бащите, бабите и дядовците си младите българи са заразени от модерното екологично съзнание. Те, да припомним, бяха двигател на протестите на „Орлов мост“, сепнали властта. Но забележете - дори и при избирателите между 18 и 30 години привържениците за нова ядрена централа са повече от противниците й. Очевидно че и мнозина от тях слагат знак на равенство между АЕЦ, от една страна, и икономика, развитие и работа в България, от друга. Вотът им може да бъде тълкуван и като отрицание на черноработничеството и емиграцията.

Резултатите от референдума не са огледало на електоралните нагласи за след пет месеца, но теснопартийните интерпретации могат да подхлъзнат политиците. Ами ако 80-те процента,  въздържали се от разходка до урните, подават сигнала „не ми пука какво се случва с България“? По въпроса трябва да помислят и БСП, и ГЕРБ - основните конкуренти на предстоящия парламентарен вот. Социалистите ще сбъркат, ако надценят постигнатото, ГЕРБ - ако подценят резултатите. „Ако парламентът не се съобрази с волята на хората, идват парламентарни избори”, обобщи без политологични термини жител на Белене.

Безобразната политизация

Финалът 60 на 40 не предсказва изхода от състезанието за депутати и предстоящ разгром на ГЕРБ, вотът не бе партиен, но несъмнено носи политически характер. „Резултатите не могат да бъдат наложени върху прогнозите за парламентарния вот, но референдумът няма да е безобиден“, твърди политологът проф. Антоний Тодоров. Гласуването малко или много ще се отрази върху електоралните нагласи.

„Допитването няма да има директно отражение върху предстоящите избори, но ефект ще има и ще го открием в сюжетите на кампанията“, коментира социологът Живко Георгиев. Според него полза от гласуването в неделя са имали най-мотивираните партии. „Нито една партия не извади целия си електорат, но несъмнено спечелиха тези, които максимално мобилизираха симпатизантите си - БСП, десните, „Атака“ и ВМРО. Докато отражението върху ГЕРБ и ДБГ ще бъде по-скоро в негативна посока, тъй като част от симпатизантите на ГЕРБ не се вслушаха в апела да се гласува с „не“, а привърженици на Кунева участваха в допитването въпреки призива за бойкот“, твърди Георгиев.

От полупровала спечели и надеждата, че следващият референдум сме щели да го направим по-добре. Заваляха идеи за въпроси - от пушенето до евтаназията. Следващият референдум обаче няма да е по-успешен, ако не са изпълнени три условия. Първо, гражданите да знаят какво ще последва от тяхната активност. Второ, да осъзнаем, че допитването е сцената, на която звучат различни позиции. С други думи, това е начин да опознаем групите, от които е сглобено обществото ни, и да се съобразяваме с тях. Трето, политиците да не яхват пряката демокрация на всяка цена. Проблемът е, че точно третото е напът да се случи в пълен обем поради задаващите се избори. Партиите би трябвало по-трезво и смирено да разтълкуват случилото се на 27 януари, но засега подобни симптоми няма. Точно обратното. „Безобразната политизация“ (според термин на проф. Константинов) продължава.

ДПС е най-яркото потвърждение на тази тенденция. Симпатизантите на движението, които участваха в референдума, казаха „да“ на „Белене“ (74 на сто), но активността им бе рекордно ниска - около 10 на сто. Не случайно община Кърджали се отличи със смущаваща пасивност. Защо? Защото в съседна Турция строят ядрена централа? Защото от ДПС дават знак, че са незаобиколим фактор и без тях всякакъв вот е обречен на (полу)провал? Независимо от причините и пренебрегвайки слабата си съпричастност, движението се закачи към формалните победители и разтълкува резултатите като предвестник на предстоящите загуби на Бойко Борисов. Патовата ситуация - заради ниската активност победата на привържениците на ядрената енергетика не е категорична - улеснява политизацията и произволните тълкувания. Дали това е в интерес на гражданското общество?

 (в. Преса, печатно издание, брой от 380 от 30 януари 2013)