22092 | 30 ян. 2013 | 09:06

И последният поддръжник на Сергей Игнатов се обърна срещу него

Когато преди по-малко от 4 години доц. Сергей Игнатов пое поста на образователен министър, научната и университетската общност се зарадваха. Египтолог, ректор на Нов български университет - Игнатов даваше заявка, че е човек от гилдията, който познава на пръсти проблемите на колегите си и ще се бори за техните интереси. По ирония на съдбата, оказа се, че научните среди, от които се издигна до министерския пост, в крайна сметка станаха и причина за свалянето му от министерския пост.

Египтологът зае поста като че ли по случайност. Той седна на министерското кресло месеци след изборите през 2009 г., когато първоначалното излъчената за просветен министър Йорданка Фандъкова пое победоносно към „Московска“ 33 след изборите за кмет на столицата. Логично поста пое един от заместниците й - Сергей Игнатов, който беше поканен да отговаря за висшето образование. И зам. министерският пост като че ли беше попадение, тип лотария - него вече бившият просветен шеф зае, след като предшественикът му доц. Румен Пранчов помоли да се оттегли поради влошено здраве.
Въпреки редицата щастливи съвпадения

Игнатов даваше заявка да бъде успешен министър

Като ректор на Нов български университет младият мъж впечатляваше с изявената си опозиционност, инакомислие и борбеност срещу закостенелите порядки в родната образователна система. Най-голямата лична война на учения беше да закрие Висшата атестационна комисия, която от социализма, та чак до 2010 г. решаваше кой у нас е достоен да носи титли като професор, доцент, доктор на науките. Игнатов направи това с размах и даде на всеки университет правото да произвежда преподавателите си в подобни звания. Скоро след това съвсем закономерно доскорошният доцент по египтология се вля в редиците на професорите. Резултатите от закриването на ВАК са съвсем видими: към ноември м.г. след  питане на „Преса“ стана ясно, че висшите училища у нас са действали ударно в коването на нови хабилитирани лица по схемата „всеки ден - по един професор“. Същото е положението и при доцентите. И ако никой да не отричаше нуждата от спешна реформа при придобиването на титли и звания, сега все повече представители на академичните среди се питат: Ако преди имаше знания и опит, но без хабилитация, сега няма ли хабилитация, но без знания и опит?

Университетът е и бизнес начинание, не е манастир

дръзко отсече той при критиките, че позволява откриването на небезизвестния Пернишки университет в и без това пренаселената с вузове малка България. Заяви, че завижда на студентите и дори даде заявка, че ще работи и за... Видински университет (вероятно от местен патриотизъм и носталгия по родния дунавски град). Отричаше и друго очевидно: че имаме проблем с фалшивите дипломи. Стигна се до невижданото унижение Турция да отказа легализация на нашите тапии, а посланикът на южната ни съседка да пише ултимативно писмо до ректорите. Реакцията на държавата беше повече от пасивна, а проблемът беше решен едва няколко месеца по-късно след визита на президента Росен Плевнелиев в комшийската държава.

Игнатов завари сектор със започнали реформи (в предишния мандат бяха въведени делегираните бюджети, външното оценяване още от началния курс, матурите). При встъпването в пост египтологът, за своя чест, не се включи в хора на колективното оплюване на тройната коалиция. Не размаха документи, не даде жалби в прокуратурата, запази бон тон  по отношение на предшественика си Даниел Вълчев. Последният не успя по време на мандата си да внесе нов проект на закон за училищното образование. Заради това и Игнатов гръмко обеща, че ударно такъв документ ще се подготви от екипа му. Нещо повече: той се зарече, че учебниците на децата ще бъдат изчистени от всички безсмислици, прекалено сложни, ретроградни или ненужни знания. За изготвянето на нови планове бяха разчетени и много сериозни суми. Макар това без съмнение да е сложна и трудоемка задача, никой не предполагаше, че тя ще отнеме почти 4 години. Факт е, че в момента новият просветен закон се намира в пленарна зала и тече гласуването му на второ четене. Въпреки многото спорни моменти в него той вероятно ще бъде приет в предложения от министерството вид. Чудесно, ако не се случваше в 12 без пет. И ако не беше тънкият момент, че цялата „реформа“ всъщност трудно може да се случи без нови учебни планове. На какво дередже са те, никой не знае. Повече от сигурно е обаче, че в оставащите месеци до края на мандата няма как да станат готови (трудно се правят чудеса с празни ръце). Въпреки сериозните забележки, които мнозина от гилдията имаха спрямо Игнатов,

доскоро той беше галеник и отличник

Получи заслужени овации и заради това, че извоюва държавата ни да поиска отделна програма за наука и образование от ЕС за следващия програмен период. Ученият беше попаднал в незавидното положение да остане сам срещу всички. Обра негативите на родители заради идеята си всички 4-годишни да посещават задължително забавачка. Скочиха и учителите, чиито заплати не бяха пипани от голямата стачка през 2007 г. Безпомощен беше и срещу учените от БАН, които трета година нямат и лев отгоре към бюджета си. За капак най-верните поддръжници на Игнатов - младите революционно настроени учени, част от които беше той самият, скочиха срещу него.

„Няма констатирани нарушения. Няма да преразгледам конкурса“, отказваше министърът и размахваше сметки, за да докаже, че от СУ са прибрали повече пари от Фонда за научни изследвания от близкия до него НБУ. „Даде му се шанс на няколко пъти да поправи грешката си“, ядосано коментира дори известният с диалогичността си председател на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков. В кабинет, където условията силно наподобяват абсолютна монархия (ако Първия е с теб, няма значение кой не е. А ако Първия не е с теб, няма значение кой друг е), Игнатов плуваше успешно под одобрителния поглед на премиера Борисов. Дни преди да го уволни, министър-председателят заведе просветния си министър в телевизионно студио и го възнагради с потупване по рамото пред строя. В характерния си стил коментира, че за разлика от Доган той не се страхувал от покушения, защото боксьорът Игнатов щял да го брани. 

Открийте 10-те разлики

Предишната рокада в кабинета, по време на която премиерът показно „взе главата“ на икономическия министър Трайчо Трайков, уволненият събра огромна вълна съчувствие и последователи. Спечели си аурата на инакомислещия, непремълчаващия, различния. Точно обратната реакция обаче буди макар и прясното уволнение на Игнатов. То обаче поставя два много важни въпроса: дали с изгърмяването на първия човек в просветната система тя реално тръгва към прочистване, или просто насъбралото се напрежение намира отдушник в нечия оставка. И второ - поставя въпросът кога системата на науката и образованието ще намери начини да се саморегулира. Защото иначе й остава само едно. Да си клонира по един Бойко Борисов, на чието рамо да плаче при всеки проблем.

*„Изоставеният цар“ е името на един от научните трудове на проф. Сергей Игнатов – (б.р.).

 (в. Преса, печатно издание, брой от 380 от 30 януари 2013)