14778 | 30 ян. 2013 | 09:12

Как може да се излезе от ситуацията? Народното събрание трябва да разгледа въпроса, поставен на референдума дори ако ЦИК обяви активност по

Поредният скандален дебат около раздутите избирателни списъци отново доказа, че българските власти са усвоили до съвършенство поне едно умение. То е да представят всяко свое безобразие, дължащо се на некадърност, злонамереност или тяхното миризливо съчетание, като резултат от неспирните им усилия да защитават правата на българските граждани. Подобни дебати май възникват винаги преди избори и отшумяват няколко дни след тях. Този път обаче резултатите от току-що завършилия референдум са на косъм да разпалят

политически скандал с непредвидими последици

Гласуваха, по предварителни данни, около 1 415 000 души. Законът задължава Народното събрание да разгледа въпроса, поставен във всенародното допитване, и да вземе решение по него, ако избирателната активност прехвърли границата от 20%. За да може ЦИК да отчете активност над 20%, в избирателните списъци трябва да има не повече от 7 077 000 имена на български граждани, имащи право на глас. Преди изборния ден списъците съдържаха около 6,95 млн. имена. Тази бройка е нараснала заради гласуването в секции в чужбина и заради вписаните в допълнителните списъци в изборния ден. С колко - може би ще се знае, когато този текст бъде публикуван, но до момента ЦИК не е съобщила. Ще припомня само, че на парламентарните избори през 2009 година списъците „набъбнаха“ до над 7 123 000 имена, спрямо които беше изчислена тогава избирателната активност.
Проблемът, разбира се, е в това, че избирателите с право на глас са

много по-малко от регистрираните

в избирателните списъци. Колко по-малко - никой не знае. Близо милион гласоподаватели фигурират в списъците в българските секции, без да има основание за това, защото повече от два месеца са извън страната, макар и да се водят на постоянен адрес в нея. По-голямата част обаче вероятно имат избирателни права, където и да живеят понастоящем. Само че ако гласуват в чужбина, без да се регистрират предварително, те ще фигурират в повече от един списък. В списъците има и имена на починали хора (никой не знае колко). Със сигурност има и хора, които са се отписали от постоянен адрес в България, няма ги в избирателните списъци в страната, но имат избирателни права. Ако тези хора не гласуват в чужбина, те няма да фигурират в нито един избирателен списък и няма да бъдат отчетени при изчисляване на избирателната активност.

Обективният извод е следният: при наличната база данни за броя на българските граждани с избирателни права избирателната активност не може да се изчисли като отношение между броя на гласувалите и броя на имащите право на глас. Приетата от ЦИК процедура за изчисляване на броя на българските граждани с право на глас е абсурдна. Всъщност тя брои лицата с постоянна адресна регистрация по данни на служба ГРАО, без да се интересува дали тези данни съответстват на действителността, въпреки че очевидно огромен процент от тези лица не живеят на постоянния си адрес, а неизвестен процент от тях изобщо

вече не са между нас на този свят

Защото по данните от избирателните списъци в България живеят едва ли не повече хора на възраст над 110 години, отколкото на планетата като цяло. Поне една от виновните за това безобразие институции е ясна: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в чиято структура е служба ГРАО. В навечерието на референдума министър Лиляна Павлова даде изключително нагла пресконференция, в която показа, че няма никакво намерение да накара подопечната й служба да си върши работата, както и това, че няма понятие за същината на проблема. Министър Павлова заяви, че изчистването от списъците на неживеещи в България хора, които обаче по данни на служба ГРАО се водят на постоянен адрес в България, ги лишава от избирателни права. Това, разбира се, е чиста глупост - всеки български гражданин с избирателни права може да гласува извън страната или в нея според актуалната си адресна регистрация независимо от това дали фигурира в избирателните списъци или не. „Фантомите“ в списъците създават предпоставки и за изборни манипулации. За това се говори от десетилетия. На референдума сигнали за манипулации на практика нямаше, но

резултатите от него оголиха втория проблем

- в сегашната ситуация не е възможно ЦИК да вземе решение относно валидността на референдума въз основа на достоверни данни. Избирателите с право на глас може да са по-малко, но може и да са повече от вписаните в избирателните списъци. Никой не знае това. Следователно проведеното всенародно допитване е опорочено. Досега поне възможните грешки при изчисляването на избирателната активност не можеха да променят получения на изборите политически резултат тогава, когато избирателната активност е фактор за неговото определяне. Сега не е така. ЦИК ще обяви избирателна активност малко под или малко над 20%. И в двата случая обявената от ЦИК избирателна активност ще е фалшива, и следователно, оспорима.

От 20 години от време на време се чуват разумни гласове, че този проблем трябва да бъде решен. Властите традиционно си правят оглушки, било за да скрият това, че служба ГРАО харчи парите на данъкоплатците за тоя, дето клати дърветата в гората, било защото „фантомите“ във вътрешните списъци създават условия за дребни изборни далавери. Е, сега си го натресохме сами. Как може да се излезе от тази ситуация? Според мен, Народното събрание трябва да разгледа въпроса, поставен на референдума дори ако ЦИК обяви активност под 20%. Не заради вота на хората, а заради неговото опорочаване.
След 5-6 месеца идват парламентарни избори. За да изчистим като общество този проблем, са необходими

няколко стъпки

изискващи обществен дебат и евентуални промени в законодателството. Първо. Трябва да си отговорим на въпроса възможно ли е изобщо да определим сравнително точно броя на българските граждани, имащи право на глас. България вече е отворена страна и увеличаващ се процент българи с избирателни права живеят и ще живеят извън нея. Можем ли да ги опишем, или не? Да водим част от тях по постоянна регистрация в България, не е решение. Предварителни списъци за секциите в чужбина не се правят, най-вече поради липса на информация. Министерството на вътрешните работи, което е затворено като масонска ложа, не обслужва с информация или също не разполага с достатъчно информация за актуалното местопребиваване на българските граждани с избирателни права. Какво правим тогава? Или решаваме, че броят на хората с избирателни права не може да се определи, и премахваме всички законови изисквания за избирателна активност, съпровождащи избори, или

правим изборен регистър

въз основа на активна предварителна регистрация и според данните в него изчисляваме избирателната активност и определяме законовите изисквания спрямо нея. Второ. Време е безобразната работа на служба ГРАО да стане предмет на обществено обсъждане. Не може да се представят избирателни списъци на наличното в страната население, съдържащи един милион фантоми. Очевидно тази служба не поддържа достоверен регистър на българското население, живеещо в страната. Като не може да го поддържа, за какво я има и защо ЦИК трябва да е задължена да ползва нейни данни? Трето. Общият принцип при съставянето на избирателни списъци трябва да не допуска предварителното вписване на хора, за които няма категорични сведения, че ще упражнят правото си на вот, ако решат да го упражнят, именно в избирателната секция, в чийто списък са вписани предварително. Ако има пропуснати, не е страшно - правото им да се допишат в изборния ден е гарантирано.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 380 от 30 януари 2013)