30813 | 30 ян. 2013 | 09:58
- ДПС е с нови лидер. Това добре ли е за движението, г-н Муса?
- Аз подкрепям решението на Ахмед Доган да избере за свой приемник Лютви Местан. Всеки от нас вижда, че един от най-добре подготвените негови заместници е Лютви Местан. В случая има приемственост и това ще допринесе за доброто политическо развитие на ДПС, а и за отварянето на партията, каквото беше желанието и на господин Доган. А пък това, че новият лидер е от Кърджали, нас ни ласкае, приемаме го като оценка за всичко, което сме на-
правили през последните 25-26 години.
- Предстоят парламентарни избори. Добър боец ли е Лютви Местан?
- С него работим заедно от години. Мога да потвърдя - да, той е добър боец, добре подготвен, с широки контакти и в другите политически сили.
- Новият лидер означава ли нова политика в ДПС?
- Лично аз очаквам да има много добра приемственост и това нас, по-старите в ДПС, ни радва. Бях делегат на националната конференция и да си призная, не бяхме подготвени за оттеглянето на Ахмед Доган. Не ни се искаше той да се оттегли, не вярвахме, че може да се случи. Но аргументите му бяха много сериозни и ние приехме решението му.
- Вярвате ли, че наистина ще се оттегли?
- На мен ми се иска той да остане активен почетен председател. Може би има и доза сантимент, защото Ахмед Доган успя да преведе партията през толкова много трудности, успя да я запази от разцепление и да я превърне в това, което е. Пък и младостта ни премина заедно. Работили сме заедно, познаваме се, а и той самият вдъхва сигурност за бъдещето на ДПС. Знаете, дори и противниците му признават, че той е може би най- добрият български политик. Затова лично аз вярвам, че Ахмед Доган ще продължи да играе изключително важна роля в ДПС.
- Бяхте очевидец на нападението на Ахмед Доган...
- Да, и все още съм под шока на това, което видях. Огорчен съм от последвалите коментари в медиите - че било инсценировка, че било само хулиганска постъпка. Това наистина беше изстрел срещу демокрацията в България. Не мога да проумея как някои хора сега намират мотиви да оправдаят това действие.
- Какво беше вашето лично усещане?
- Ужас. Ужасяващо беше някой да застане и да се опита да застреля човек, който е на трибуната и чете доклад пред две хиляди души. Добре че не се случи най-трагичното, не ми се иска дори да си помисля какви щяха да са последиците. Нападението за мен е много лош знак, знак за това, че демокрацията в България все още не е стабилна. В тази посока трябва да се работи много сериозно, с усилията на всички политически партии, и дано управляващите разберат, че така не може. Просто така не може.
- Смятате ли че това, което се случва след нападението над Доган, може да доведе до напрежение в страната?
- Това зависи от институциите, които са ангажирани със случая. Аз съм убеден, че те ще вземат правилните решения. Както казах, демокрацията беше изложена на опасност, но аз вярвам, че нашето общество има сили да преодолее това предизвикателство. Убеден съм, че всеки, който е престъпил закона, трябва да си получи заслуженото. Напрежение ще има, ако законът бъде погазен.
- Как се изкушихте да влезете в политиката?
- Трябва да се върнем 23 години назад. Това беше веднага след смяната на имената на българските турци и последвалата „голяма екскурзия“. Аз бях освободен от работа като желаещ да замина за Турция. Тогава беше учредено ДПС. Не бях на учредителната среща, но участвах доста активно след това. Вре мената бяха такива - търсехме правата си да изповядваме свободно своята религия, да носим рождените си имена, да бъдем равнопоставени с всички български граждани. Тогава бяхме разкъсани - едната част в Турция, другата тук. Лично в себе си аз бях решил, че тук трябва да се борим за човешките си права.
- Разочарова ли ви политиката?
- Не, точно обратното. Затова за мен е изключително важно човек да има активна позиция, да участва в политиката и да търси реализация на своите идеи, да търси по-добро развитие за своето родно място, за своите приятели и близки, за своята държава.
- По-добро развитие. Но 23 години след началото на демократичните промени ние създадохме общество на контрастите - шепа много богати и огромен брой хора, които едва оцеляват. Хората обвиняват за това политическите сили. Приемате ли този упрек?
- За съжаление го приемам. Не знам дали отговорът може да се каже с няколко изречения. Ще го обобщя така: „Политиците са длъжници на народа.“ През изминалите години не се направиха сериозни, обмислени ходове, които да са в полза на голямата част от населението на страната. Смятам, че за бедността допринесе приватизацията. В селското стопанство се допуснаха тежки грешки с начина на промяната на собствеността. Земеделието ни отиде, а
младите хора в селата загубиха връзката със земята. Повечето от тях са в Западна Европа и надали ще се върнат обратно.
- Да ви върна пак към началото. Какво искаха тогава политиците. Какво искаше тогава ДПС?
- Тогава основно търсехме решение на проблемите с имената, с ученето на майчин език. Участието във властта и на представители на малцинствата, изключването на каквато и да е дискриминация по етнически или религиозен признак. Искахме да сме равноправни граждани на страната.
- А сега?
- Сега, както всяка политическа сила, искаме реално участие във властта. Това е системата на демокрацията - можеш да помогнеш на своите избиратели, да защитиш техните интереси, ако си във властта. И държим на спазването на истинските демократични принципи. Този, който работи за хората, намира тяхната подкрепа и печели избори. Този, който не работи - отпада. Държим и за решаването на все още нерешените проблеми на малцинствата. Вярвам, че
хората рано или късно ще разберат, че е в общ интерес това, което ни разделя, да го забравяме по-бързо и да правим такива неща, които ни обединяват.
- Какво ни пречи?
- Забелязвам, че много трудно приемаме другото мнение. Така стана и с генерал Делов. Ако един човек има вътрешно убеждение, защо трябва да го караме
да гласува точно обратното? Не признаваме, че другият може да мисли, да има емоции, да има мнение. Ако има задължителен елемент, защо трябва да го
гласуваме? А ако трябва да го гласуваме, трябва да бъдем достатъчно търпеливи, толерантни и докато няма консенсус, тези въпроси да не ги поставяме. Някои хора в общинския съвет в Кърджали съзнателно искаха да влезе тема, по която нямаше консенсус. Аз им казах: „Колеги, казвам ви, щом по тази тема
няма разбирателство, дайте да не я поставяме, да не поставяме под съмнение това, което е направил генерал Делов. По този начин ние ще го изложим.“ Ако тази точка не беше поставена в дневния ред, за което ги молехме - и БСП, и ГЕРБ, нямаше да се стигне дотук. Ако този протокол от съвещанието е запазен, ще се види как аз ги молих. Щом няма консенсус, не бива да се поставят под изпитание отношенията ни нито като политически сили, нито като общност, нито като етноси.
- Смятате, че скандалът около генерал Делов беше провокация?
- Не оцениха другото мнение. Нямаме нужда от такива изпити.
- Стана ясно, че ДПС е гласувало „въздържал се“ и по този начин генерал Делов не успя да стане почетен гражданин на Кърджали заради лошите спомени на местното население от Балканската война. Така ли е?
- Точно така. Значи честванията на Балканската война - всички казаха, че най-добрите, най-разнообразните, най- качествените чествания са в Кърджали. Но за Делов нямаше общо одобрение. Ние даже не говорим за консенсус. Мнозинството в общинския съвет не искат, другите пък искат да наложат това решение. И после ни обвиняват.
- Едно от най-тежките обвинения, които прозвучаха срещу ДПС след този случай, беше, че се поставя под въпрос държавността в района.
- Не. Ние не оспорваме историята. Като кмет аз всяка година съм чел слова, в които съм възхвалявал генерал Делов. Сегашният кмет Хасан Азис постоянно го прави. Никъде не сме спестявали нито името, нито нищо. Но когато аз трябва да гласувам лично, заедно с цяла група съветници, които имат ангажименти към хората, които са ги избрали, когато има определени съмнения... Има още живи хора, които помнят и говорят. В село Млечино ми споделиха: „Е, добре направихте.“ Питам ги защо, а те казват, че в тяхното село 13 мъже през 1912 г. са били разстреляни и заровени в общ, масов гроб. На същото място има паметна плоча, може да се види. Аз тези неща не ги знаех, не съм се замислял. Генерал Делов е известен като освободителя на Кърджали, върви като символ, като име. Но подробностите ги спестяваха. Може да е единичен случай, но явно не е. В почти всяко село има поне една изгорена сграда, един-двама мъже убити, изнасилена е някоя жена. Това се е получило в повечето от селата. Не ги казваме и не ми е удобно сега да ги говорим тези неща. Хората помнят.
- Много жертви е имало и сред българското население...
- Така е. За съжаление във войната страдат обикновените хора и има много жертви сред невинното население.
(в. Преса, печатно издание, брой от 380 от 30 януари 2013)
Мобилна верси
RSS
