42325 | 31 ян. 2013 | 12:03
- Какво става в държавата, г-н Дайнов? Само за няколко дни имаше атентат срещу Ахмед Доган, референдум с дъх на скандали, дъжд от оставки и уволнения. И за капак - покушение срещу Златко Баретата.
- В държавата става онова, за което предупреждавахме още в началото на 2010-а, когато видяхме как смята да управлява ГЕРБ. Управлението им се основава на лични договорки. Това много бързо обезсмисли институциите, които спряха да работят правилно. И днес имаме разпад на реда и на идеята, че той е еднакъв за всички. Случи се, защото всичко е лично.
- Какъв ще е крайният резултат според вас?
- Резултатът ще бъде произвол и насилие в обществото. И то толкова непредсказуемо, че може да избухне навсякъде. Наблюдава се и разпад на самата възможност да се живее по съвременен начин. А оставките, тоест уволненията, както се казва - те са друга бира.
- Какво означават те?
- Отчаян панически опит на Бойко Борисов да възвърне образа си на добрия цар, който наказва лошите везири. Уволненията станаха храна на трудовия народ. Не забравяйте, че Бойко си приписа плащането на заплатите във ВМЗ-Сопот. Тоест нахранихме хората. След което взе няколко глави на висши чиновници. Ето кой разпределя порциите в държавата.
- Правите асоциация с думите на Доган, които каза малко преди изборите през 2009-а?
- Точно така. Но Ахмед Доган тогава се фукаше. Много добре знаем, че той никога не е имал силата да пазари порциите в държавата. Някакви порцийки в някои части на държавата - да. Но този човек, който ни управлява в момента, който наложи режима „всичко е лично“, разпределя порциите по личен признак не според закони или правила. Борисов разпределя „порцията справедливост“ с повече грижа за народа, разпределя и „порциите наказания“. Ето, оказа се, че и дюните в Несебър не са дюни. Вече излезе решението, че спряното строителство... не е спряно. Че в Синеморец и Резово трябва да се построят още общо 24 хиляди легломеста. А това води и до протести.
- Оставките означават ли, че ще почнем да плащаме по-малко за ток и парно или че в образованието нещата ще тръгнат по друг път?
- Отговорът е ясен. Разбира се, че нищо подобно не означава.
- Колко опасно е това, за което говорите?
- Изумително опасно е. Защото се разпадат не само редът и институцията, разпада се самата империя. А на тази основа не може да имаш не само държава, но и общество. Вижте какво става - чиновници на средно ниво говорят презрително и нагло с журналистите и следователно с нас, публиката. Настъпва джунглата, правото на силния - те са силните, а ние сме слабите. Следователно те трябва да ни презират.
- Как приехте изказването на премиера, след като гласува на референдума, че най-много се радва на победата на тенисиста Джокович?
- Той отново имитираше Ахмед Доган, който обичаше да прави знаци. Знаците на премиера са като опита на мечката да лети като пеперуда. Неговият знак беше, че референдумът не му е важен. Думите му всъщност прозвучаха като „Много се радвам на победата на един чужденец в една чужда страна на някакъв чужд турнир и взел някаква чужда награда“.
- Премиерът обаче още на другия ден отиде да разговаря с работниците от ВМЗ в Сопот.
- Борисов направи много бързо това, за да потули коментарите, че е загубил някакво всенародно гласуване. И затова, първо, веднага отиде да се побратимява с работниците. И второ, веднага започнаха откъснати от него глави да се търкалят по стъпалата надолу към народа. Той направи и друг мечешки знак. Започна да се натяга на Синята коалиция с приказките, че иска 7-и блок в „Козлодуй“. Защото той много добре знае, че сините са „за“ развитие на ядрената енергетика там, за мое огромно съжаление.
- Намирате ли символика в зрелищното покушение срещу Баретата и мястото му - Съдебната палата. Вътрешният министър Цветан Цветанов го нарече „изключително неприятен случай“. За жалост обаче това не е изключителен случай, защото не е изключение.
- Какви ли не разстрели сме виждали, но до Съдебната палата не сме. И то отсреща! Това е сигнал - истински силните обитатели на джунглата изпращат леко презрително послание на управляващите: „Момченца, не се правете на царете на джунглата. Ние сме тези и ще правим каквото си искаме. Не се правете на много важни.“
- А всъщност с какво се занимаваше МВР три години и половина ?
- С участие в някакви порции. С прикриване на бандити, с безплодно работене по зададени от ръководството версии, за които са знаели от самото начало, че не са верните. Обикалям в страната и виждам какво става - основно прикриват местните по-дребни бандити, защото те сигурно вършат някаква работа с обществените настроения на масите.
- Г-н Цветанов обаче ще ви опровергае веднага.
- Да, преборили са онази мафия, която гръмна човек на стъпалата на Съдебната палата! Така ли? Това ли са направили? МВР отново има поведението на частна охранителна фирма, която си има някакъв свой дневен ред, който не е нашият. А пък вътре в МВР, убеден съм, че както обикновено в такива случаи различни отдели и подразделения си работят като отделни охранителни фирми. Има едно омотаване между частния и публичния интерес. Това доведе до там, че във вторник истинските батковци им казаха да не се правят на толкова велики.
- Страхуват ли се управляващите от загуба на избори? Социолози вече предупреждават за малка разлика в изследванията си между ГЕРБ и БСП.
- Борисов има политическия инстинкт на рис. Още през октомври той надуши с тренирания си мозък, че в страната има примерен паритет между БСП и ГЕРБ. Тоест ако имаше избори тогава, резултатите щяха да бъдат горе-долу еднакви. Което обяснява много от неговите действия през октомври и ноември. С бясна енергия той се впусна в серия предизборни подготовки. Премиерът разбра, че шансът да загуби изборите срещу БСП макар и с малко са повече от шансовете да спечели дори и с малко към днешна дата.
- Изборите наближават и управляващите са решени да ги спечелят. Но на всяка цена ли са готови?
- Като наближават избори, става много интересно. Защото навсякъде преди вота властта се оттича от управляващите. Когато в едно подредено общество тя отслабне, абсолютно нищо тревожно не се случва. Но когато стане в общество като българското, това води след себе си възможността за всякакви сътресения, преобръщания и изненади. Включително пречупване на волята на управляващите да спечелят изборите на всяка цена. В момента обаче те са мобилизирали държавата наистина на всяка цена да победят, дори в предизборното законодателство се опитват да прокарат хватки, за да ги спечелят служебно и да могат да фалшифицират резултатите. Но те нямат устойчива смелост, боязливи са. И може да се уплашат в последния момент.
- Как гледате на възможността амбицията на управляващите за нов мандат да ескалира до там, че дори да се загърби идеята за участие в Европейския съюз?
- Много добър въпрос. Смятам, че това няма да стане, защото българският манталитет е такъв, че винаги гледа къде му е големият съюзник. Тоест ако те кажат: ще се махаме от Европейския съюз, трябва да кажат кой ще ни бъде големият приятел. Алтернативата е единствено Русия. Биха могли да го направят, но не вярвам, че ще посмеят.
- Някои анализатори стигат и до апокалиптични сценарии, че едва ли не България може да се превърне във второ Косово. Как гледате на такава теза?
- Смятам, че по-скоро може да стане друго. Което не успя да се случи в Гърция, но в някаква степен го има в Сърбия. Управляващите могат да се опитат да направят следната игра: да неглижират всичките сигнали, които идват от Брюксел. Тоест да тръгнат да заплашват, че ще се обвържат с Русия. Тази игра гърците я играха известно време и се отказаха. Но Кипър, които са член на Евросъюза, и сърбите, които са кандидати, го правят. Действията им се разчитат така: много-много не ни притискайте, не ни давайте акъл какво да правим, защото можем веднага да се преместим към руснаците. Ето това могат да опитат нашите управляващи.
- Защо Германия след Втората световна война от един труп се превърна само за 10 години в световна икономическа сила, а ние 23 години след тая промяна сме все още в началото?
- Това наистина се случи в Германия, защото народът имаше решителност да загърби мрачното минало и да тръгне напред. И имаше почтеност във водачите на народа, като Аденауер, да ги водят към проспериращо бъдеще. Тяхната решителност дълго време я нямаше у нашия народ и може би продължава още да липсва. А в управляващите у нас почтеността винаги е много рядко срещано явление.
(в. Преса, печатно издание, брой от 381 от 31 януари 2013)
Мобилна верси
RSS
