24928 | 1 февр. 2013 | 11:18
- Г-н Лечков, през 1994 г. вие и съотборниците ви в националния отбор се окъпахте в народната любов. Днес, близо 20 години по-късно, сякаш вече сте я загубили. Какво е усещането?
- Не, напротив. Първо, винаги съм бил здраво стъпил на земята. Това отношение, както го наричате - „народната любов“, се усеща още, заради всичко, което постигнахме тогава. Въпреки осемте години, в които бях в управлението на Сливен и които несъмнено ми донесоха негативи, не съм усетил да има чак такава ненавист или омраза.
- Колко са делата срещу вас?
- В момента са пет. Но знайте - покрай всички тези дела на гърба на Лечков един заместник-окръжен прокурор стана окръжен прокурор! Лесничко е, нали? Самият той преди ми каза - ето ви една сензация - „Ако не плащаш на мен, ще плащаш на съдии. А ако не плащаш на съдии, ще плащаш на адвокати“.
- Това ви го е казал прокурор Пламен Стефанов (б.р. - окръжен прокурор на Сливен)?
- Да. Но той, естествено, ще отрече.
- А защо не подадохте жалба срещу него?
- Не виждам смисъл. Този човек води вече 8 години война срещу мен. На кого да се оплача? Гарван гарвану око не вади.
- Заради едното повишение ли е атаката срещу вас?
- Факт е, както и да го погледнете. Във всички тези щения срещу мен той иска да не заемам кметското място. Ето, вече не съм кмет. Този човек първо през 2010 г. настоя за моето отстраняване, пак той спря всички европейски средства за Сливен, спря развитието на града. Още от 2006 г. Стефанов ми повдига обвинения. Начело с Христо Манчев (б.р. - зам. главен прокурор при Борис Велчев), който още тогава говореше, че лицето Лечков краде пари от еврофондовете. Всяка крушка си има опашка.
- Т.е. решението на правителството да спре тези средства не е продиктувано от опасенията към вас и към работата, която сте вършили като кмет?
- Разбира се, че не е. Но когато имаш сигнал... Нека говорим обективно - аз бях първият кмет, който имаше най-много одобрени проекти. Защото още от 2003-2004 г. съм сформирал екипи, които да работят в тази насока, защото знаех какво следва и се интересувах. Все пак съм живял на Запад и това, което съм научил, се постарах да го приложа в България.
- Добре. Но все пак вече имате три осъдителни присъди на първа инстанция - две условни и една ефективна. Това не е ли прекалено много, ако говорим просто за местна политическа поръчка?
- Имам и една оправдателна, при това на трета инстанция. И заради нея смятам сега да съдя държавата. Защо не ми задавате въпрос за нея?
- За делото за подкупа, искан от бизнесмена Илия Георгиев, ли говорите?
- Да! Вижте как сте запознати с това, което се води срещу мен, но не го познавате в детайли. Тези дни бях в Бургас, пак на дело, вече на втора инстанция... Как може някой да бъде обвинен, без да има неговия подпис, неговото волеизявление, име и т.н.? Сега хващат трима мои политически противници, те изведнъж стават свидетели срещу мен. Виждате какво става - под натиска на Брюксел сега трябва да имаме по някой осъден във всички сектори. Не казвам нищо за съда - нито хубаво, нито лошо. Но някой, като ми види оправдателната присъда на втора и трета инстанция, ще каже: „Да, ама той си плати.“ Добре, но защо не обърнат внимание колко смешни са обвиненията? Наскоро една съдийка в Пловдив сподели, че вещите лица може би ги е страх от Лечков. Е, защо да ги е страх от Лечков? Не ги е страх, просто вещите лица в цял Пловдив не искат да се занимават с такива неща, защото са смешни. Но нека говорим сериозно - след като Сметната палата и агенти от Държавната финансова инспекция не са намерили нарушения за тези осем години, какво? Сега се обръщаме и искаме да се върне член първи, при който обществени поръчки се правят през прокуратурата.
- Смятате ли, че единствената причина да не сте кмет на Сливен днес са тези дела?
- Не изцяло, но малко или много хората, които гласуват и дават оценка, се влияят от тези неща. Като заговорихме за избори, помните ли какво направи вашият вестник, след като разкри, че в Сливен са купени изборите? Проследихте ли какво стана със „Сливенгейт“ след това? Казвам ви - ето как се купуват избори. Какво по-явно има от тази история? Но обществото не прояви чувствителност, явно вниманието му за пазаруване на гласове е притъпено. А хората се видяха, чуха се гласовете им, знае се кой кой е. И така - едната причина да загубя беше политическият натиск върху органите на правораздаването, а другата - че всички цигани бяха купени. И от вашите разкрития се видя, че са манипулирани изборите.
- Дори да е така, наскоро групата на ГЕРБ в общинския съвет се разграничи от вас с декларация. Защо?
- Тъй като наближават избори, важното е аз да не се разгранича от тях, а не те от мен. ГЕРБ, още като ги нямаше на картата, Лечков им преля авторитет. И посочи всичките тия поименно - и депутати, и общински съветници. Но моля да бъда правилно цитиран, нали?
- А ще оттеглите ли подкрепата си от ГЕРБ?
- Всичко е възможно, наближават избори. Но по-правилно е да ме питате дали съм доволен от ГЕРБ?
- Е, доволен ли сте?
- Съвсем добронамерено ще го кажа. Винаги съм разсъждавал надпартийно. Мога да си преценя, че съм направил грешка, че би трябвало винаги да остана независим, както и бях. Но като цяло очаквах ГЕРБ да осъществи истинската децентрализация. Това е по-сериозната тема, не колко са ми делата - рано или късно те ще приключат с оправдателни присъди. Но тази децентрализация, за която говоря години наред, не се осъществи. За голямо съжаление виждаме към днешна дата какви са резултатите. Трябваше да има реформи. Пак говоря надпартийно, това не е критика - макар че не се притеснявам да критикувам ни най-малко, нито Бойко Борисов, нито когото и да е. Просто съм живял на Запад и съм го видял. Ние си вървим постарому и който и да дойде на власт в тази държава, ако е в тази система, ще се получават само недоволства и негативи. Трябва да развием децентрализацията. България от 28 области да стане шест, да има преки избори не само на кметове, но и на областни управители, на прокурори, ако щете. Редица реформи трябва да се направят, но не виждам кой ще има мъжеството да ги извърши. А все пак това беше част от договорката за влизането ни в ЕС.
- Излагали ли сте тези свои възгледи пред Бойко Борисов? В какви отношения сте с него?
- Човекът си има достатъчно грижи. Кой каквото си надроби, сам да си го сърба. Ще повторя - нито съм бил част от ГЕРБ, нито искам да съм в някоя партия. Не че се разграничавам - когато сме били удобни един на друг като насока, сме били. Сега в крайна сметка той си има неговите ангажименти, какво да му се меся? Казах ви мнението си - това и това трябваше да свършат ГЕРБ, те поеха такъв ангажимент. И още нещо, което трябва да се направи, е задължителното гласуване - отиват 100% от хората до урните и си избират.
- Наистина ли се виждате като премиер или президент, както казахте в съда?
- Това е ваше тълкуване. Казах, че водещата идея на прокуратурата е искането аз да не заемам кметския пост. Не е казано „държавни дейности“, казано е „кмет“. Т.е. сега аз мога да стана премиер или президент, защото прокурорът не допуска, че това е възможно. Но не съм казвал, че се виждам на тези позиции. Това е несериозно, нямам подобни амбиции.
- Доколко е вярно, че онзи гол срещу Германия на четвъртфинала в САЩ предопредели живота ви извън футбола след това?
- Едното няма нищо общо с другото. Това е спорт. Беше голяма чест и отговорност да нося националната фланелка и нямам слаб мач за националния отбор. Навсякъде биехме, мачкахме силните отбори. А това, че вкарах гола, е плод на труда на целия отбор. Радвам се, че играх с толкова големи футболисти.
- Христо Стоичков, вашият бивш съотборник, тръгна остро срещу БФС и Борислав Михайлов. Как ще коментирате този конфликт?
- За мен Христо Стоичков е най-големият футболист след Марадона в света. А Боби Михайлов - все пак съм част от неговия екип. Обичам си ги и ги уважавам и двамата. Но мисля, че като качества и стойности Боби Михайлов беше и продължава да бъде най-подходящият за този пост. За Стоичков мога да кажа само, че отнякъде някой го пренавива за тази атака. Съмнявам се това да е лично негово желание и мнение. Не мога да кажа лоша дума за нито един от двамата. Напротив - Христо Стоичков има „Златна топка“. А аз се радвам, че съм допринесъл с малка частица за спечелването й. Даже я смятам за една трета моя, колкото и нескромно да звучи.
.(в. Преса, печатно издание, брой от 382 от 01 февуари 2013)
Мобилна верси
RSS
