42077 | 7 май 2012 | 16:08

Интервю на Мариела Балева с бившия дипломат за претенциите на Скопие за слабите съветници, които спъват държавниците ни

В петък хулигани осуетиха достъпа на българския посланик в Македония Иван Петков да положи цветя пред паметника на Гоце Делчев. Не станаха ли много подобните случаи като този, доц. Величков?

Случилото се в Скопие с нашия дипломат е поредният акт на груба антибългарска изява, зад която стоят определени крайно негативно настроени антибългарски сили в Скопие. Във всички случаи зад тях има и сили извън Македония и това трябва да го кажем ясно, да погледнем истината в очите.

Българското правителство реагира веднага след случилото се с посланик Петков в Скопие. Достатъчно адекватна ли бе реакцията?

Реакцията на нашето правителство беше необходима. То не можеше да замълчи, както сме имали не един или два подобни случая в недалечното минало - замазвахме, подминавахме, неглижирахме някои от тях. Позицията ни обаче беше само донякъде адекватна. Надявам се този враждебен акт най-после да бъде повод за сериозно преосмисляне на цялостната наша политика към Македония.

Какво имате предвид?

Първо, да престанем да мълчим, когато ни се присвоява историята, когато се фалшифицират цели страници и периоди от нея, едни от най-светлите ни личности. Напротив, трябва да дадем много силен отпор, разобличаващ всичко това.

Второ, в Македония продължава да се води антибългарската пропаганда от времето на Титова Югославия. Тогава в югопечата годишно имаше 450-500 крайно груби, злъчни антибългарски материала. При „възродителния процес“ от 1985-1989 г. те стигнаха до 900-950 годишно. Защо сега никой не дава отпор? Свили сме се и мълчим. Докога? Ето това е голямата беда. Крайно време е експертите в тази област да предложат адекватна политика по отношение на Република Македония.

Премиерът Бойко Борисов определи поведението на Скопие за несериозно, но България ще я подкрепи за членство в ЕС, защото нямаме по-братски народ от тях.  Не е ли твърде дипломатичен такъв коментар?

Това не е дипломатична, това е твърде безлична позиция. Когато те крадат, нямаш право да проявяваш такава деликатност и „дипломатичност“. Това ще поощрява тези сили, които ще продължат още по-арогантно да се отнасят към нашата държава и народ и в крайна сметка към ръководителите ни. Дипломацията е да се каже ясно и точно, че им се дава последен шанс, защото ще бъдем принудени да преосмислим нашата позиция към тях.
Какво конкретно според вас би могло да се предложи - изявление пред Европа, т.нар. среща на върха в двете страни или друго?

Протестната нота на външния министър е направена и тя е необходим акт без съмнение. Но оттук насетне е необходимо да се предизвика сериозен политически разговор, защото историческите аргументи са ясни. Има смазващи данни за българския произход на това население и няма какво да се спори. Измислената македонистка теза е елементарна. Но има един друг факт, който мина някак незабелязано.

За какво става дума?

Само преди малко повече от месец Македонският институт по криминалистика и съдебна медицина и лично неговият авторитетен директор, който е лекар, излезе със съобщението, че след 6-годишно сериозно изследване на етническите гени на македонците, т.е. ДНК-то им, е установено, че те са най-близко до българите или са почти едни и същи, те нямат нищо общо със сърбите и още по-малко с албанците. Това е неоспорим факт за какво население става дума в Република Македония - чисто българско. И ние мълчим по тези факти! Всичко това трябва да се постави на масата, да се изложи в международен план, за да бъдат притиснати. Погледнете гърците какво правят...
Необходимо ли е това, доц. Величков?

Това е необходимо, защото ако македонизмът беше наложен преди години, и то с наше участие, десетилетия след Втората световна война същият този македонизъм успява постепенно да укрепва пак с нашето пълно бездействие. С безличие и сервилност към външни сили, които имат интерес за по-друго положение на Балканите. Ние непрекъснато се съобразяваме с интересите на великите сили, но не желаем да отстояваме абсолютно никакви приоритетни национални интереси. Ето с това е белязана външната ни политика. Освен това най-после трябва да проумеем, че за съжаление в последните 22 години в Европа имаме едни от най-слабите политици по външната политика. Тъжен факт.

Посочете причините за това ваше съждение?

Много факти и данни има и ще ги припомня. Спомняте ли си, когато премиерът Филип Димитров отиде в Израел на посещение и се съгласи да стъпи на Голанските възвишения, които са сирийска територия, но окупирана от Израел през 1967 г.? Така той изрази одобрение към окупацията, непризната от никого в света. Това беше груб политически акт срещу арабите.
Друг премиер - Жан Виденов, каза, че няма Западни покрайнини! И това беше недопустимо. Трети премиер - Иван Костов, с „гордост“ заяви, че няма никакви родствени връзки с хора от Македония. Бойко Борисов пък се похвали колко ни е балансирана политиката с арабския свят, как той правел бизнес у нас, защото на всеки ъгъл тук имало дюнери. И това го каза като плюс за националната ни сигурност. Такива неща може да се приказват в кръчма, но за един премиер или президент е абсурдно да прави такива изявления.

Защо първите ни мъже правят такива гафове, може би  не познават историята?

Няколко са факторите за тяхното ниво на подготовка. Първо, в продължение на 60-70 години в България се укриваха сериозни проблеми и спорни въпроси с нашите съседи. Премълчаваше се крайната антибългарска кампания, водена дълго време от Белград и Скопие. А знаете ли, че има създадени 11 промакедонски организации в чужбина, които работят срещу българщината? Второ, това е подборът на съветници, който е изключително важен фактор. В новата световна история няма много примери за интелигентни политици. Да вземем бившия президент на Съединените щати Роналд Рейгън, определен за един от най-успешните. И то безспорно...

Момент, искате да кажете, че Рейгън е такъв заради съветниците му ли?

Точно така. Самият Хенри Кисинджър, който е световно признат международник, казва за Рейгън: „Този неинтелигентен човек събра такъв екип в двата си мандата, с който помете една суперсила и ликвидира цяла политическа система.“ Хората в екипа му наистина бяха част от елита на американската нация. Нашите съветници през годините просто не си заслужава да ги коментирам. Много от тях за нищо не стават. Какво значи например президентът Желю Желев да го съветва един трети секретар по външна политика? И то тъкмо прохождащ в дипломацията.

Кой беше този съветник?

Един мой съименник - Камен Величков, който беше от селото на президента. Винаги поддържаме някой от нашата партия, после от нашия край, ако може, е добре да е и от нашия клас - ето такива са ни критериите. А не кой какво може. Ами гафът, който допусна президентът Росен Плевнелиев в Рибново? Та той е плод именно на лоши съветници. И главният въпрос е кой ги е подбрал.
Имате предвид казаното от държавния ни глава миналия петък, че сме „мултикултурна и мултиетническа държава“? Между другото г-н Плевнелиев не пожела да коментира думите си, а го направи чрез своя секретар по вътрешна политика Милен Любенов, преподавател по политология в СУ.
Моите уважения към колегата от СУ, но той не може да тълкува и пояснява думите на президента, като ги замазва по някакъв елементарен начин. Подобни думи са пълен абсурд. Не е възможно, когато има отделни групи и народности, те да се обявяват като мултиетнически. Ние не признаваме малцинства, защото това означава да им се дадат специални права, които донякъде ограничават правата на останалите граждани на държавата.
Трябва да се знае, че един държавник - бил той премиер, президент или външен министър, трябва да си мери не всяко изявление, а всяка дума. Това са големите политици. Той трябва да има точен и прецизен изказ. А не да е държавник, чиито изказвания се дообясняват и поясняват от някакви съветници. Думите на съветника не са станали без знанието на г-н Плевнелиев.

Бягане от отговорност на държавния глава ли е това?

Сигурно г-н Плевнелиев със закъснение е разбрал в каква област е навлязъл. А тя е крайно деликатна и може би не я познава. Няма държавник, който да познава всички сфери. Но големите държавници са тези, които знаят за коя сфера кой да ги съветва, кой да им даде най-точната и правилна позиция. Слабостта ни е, че у нас се подбират хора без такива качества. Не може да се хвалим, че всички в президентството сега са млади хора...
Какви трябва да бъдат съветниците на първите ни мъже?
Опитни. Дали са млади, или стари, това няма никакво значение. Знаем, че често съветниците са плод на някакви партийни комбинации. В политически зрелите държави се правят компромиси. Компромиси са нужни и на нас. Не може в една нация от 7,5 милиона да не се намерят достойни хора, които достойно да защитават държавата. Знаете ли, сега пиша книга „100 години българска дипломация“ и гафовете и провалите за това време са твърде много.

Кои са най-големите провали на политиците ни за един век?

Ходове на антинационална политика са проваляли България от 1912 г. до ден днешен. Няма държава в света, която за четвърт век да губи катастрофално три войни. Няма! Няма държава, която да е загубила огромна част от своята територия и население по такъв безобразен начин. И то главно по вина на нашите политици. В най-критичните моменти нашите съседи, да оставим настрана европейските, са изтиквали най-кадърните си и опитни политици. При нас е тъкмо обратното. В най-критичните ни моменти излизат най-дребните безличия. Едно безличие, за да се съхрани в политиката, става сервилно, корумпирано.

На какво е плод сервилността?

Сервилността е плод на некомпетентността. Слабият, некомпетентният, неподготвеният, примитивният избива чрез сервилност. Той търси подкрепа отвън, не вътре. А най-важното е какво ще каже суверенът, народът. Сервилните политици проваляха България през годините. Ще ви дам само едни пример. Хърватия 6 години води война със сърбите. Шест години пълен застой в туризма им, който е най-голямото им перо. Погледнете днес нивото и стандарта на живот в Хърватия и го сравнете с този на България. Там има политици. И това, което казвам, е без злост или лични амбиции, това са факти. Като гледам това наше 22-годишно боричкане за власт, ми става смешно и болно, обидно и плачевно. Бедата е, че не можем да си го признаем и да се поучим.

Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“. Написал е няколко монографии и стотици статии. Последната му книга е „Погребаните идеали“ (2011 г.), в която разкрива петте фатални грешки на Фердинанд Сакскобургготски.