30021 | 2 февр. 2013 | 13:27

Художници красят метростанциите по света

Знаете ли коя е най-дългата арт галерия в света? Стокхолмското метро. При това може би е повече галерия, отколкото дълга. Художниците властват в станциите още от откриването му в началото на 50-те години на ХХ век, а правителството влага в подземно изкуство годишно 10 млн. крони (над 1,5 млн. евро). 150 автори са се разписали в над 90 спирки, от метрополитена дори предлагат арт тур из най-забележителните. Така срещу цената на един билет можете да видите скулптури, мозайки, живопис, арт инсталации, археологически находки...

Станция ''Солна'' в Стокхолм.

От постоянната експозиция е задължително да се види изографисаната от 22-ма художници станция „Централна“ със забележителната „синя пещера“. Стотици посетители се дивят на подземната флора в дълбоката 34 метра „Кралска градина“ с антични реликви, заети от музеите в града. А също и на червено-зелената  спирка „Солна“ с рисунки на социални и екотеми, актуални в Швеция през 70-те години. Управата на метрото твърди, че няма проблеми с графитите и вандализма, защото „много по-трудно е да разрушиш нещо красиво, отколкото грозно“. Освен готови станции в Стокхолм има и седем, резервирани за съвременни художници. В тях изложбите се сменят на всеки три месеца... Изразът „Извървях 100 км, за да разгледам музея“ тук добива съвсем буквално звучене. В шведската столица изкуството под земята се простира наистина в галерия с дължина 100 км.

В метрополитени с по-дълга история артът е неотменна част. Освен с изобразително изкуство пътниците често се сблъскват с пърформанси, концерти, кино... Жителите на Ню Йорк нямат нужда да ходят в музей, за да видят творба на Рой Лихтенщайн, нито пък тези на Дуисбург - за да се възхищават на най-скъпия жив художник Герхард Рихтер. Защото си ги имат... в метрото.

Най-старото метро в света - Лондонското, което през януари отпразнува 150 години, се оказва един от най-големите меценати и патрони на изкуството на Острова. За юбилея тръгва мащабна изложба с плакати, създадени от някои от най-големите артисти, живели във Великобритания - от Ман Рей и Франсис Бейкън до Пол Наш. 150 произведения, по едно от всяка година, ще представят историята на подземната железница. Зрителите ще могат да проследят как се е променял и артистичният стил във времето.

В парижкото метро има 88 такива входа, дело на Ектор Гимар.

Лондонското метро винаги е спонсорирало творчеството, за да може изкуството да докосне всеки човек, дори ако той не ходи по изложби - коментира Сам Мълинс от „Тейт“. - А и дизайнерските решения са по-смилаеми и по-близки до обикновените хора.“

Артът навлиза в Лондонското метро именно с плакатите още в началото на миналия век. Тогава е изработено и логото на подземната железница, наричано „биволско око“ или „мишена“. Емблемата, както и схемата на линиите, дело на инженера Хари Бек, се смятат за достижения в дизайна. Въпреки че и по това време вече някои станции са декорирани със стенописи с исторически сюжети, художниците и скулпторите се развихрят едва през 20-те и 30-те години. Архитектът Чарлс Холдън прави серия от станции в стил „ар деко“, а върху фасадата на централния офис на метрополитена разполага скулптури на Хенри Мур, Ерик Джил и Джейкъб Епщайн. Творенията на последния - „Нощ“ и „Ден“, предизвикват скандал и са окачествени от пресата като „грозни и примитивни“. Творците са твърдо решени да не отстъпват пред обществения натиск, но все пак приемат компромисния вариант Епщайн поне да смали „срамния пенис“ на момчето в композицията си.

В последните няколко десетилетия за подземната железница работят водещи световни архитекти като сър Норман Фостър (съпричастен и към няколко станции в Билбао). От 2000 г. действа специална програма „Лондонското метро - арт платформа“, която се грижи за културния афиш с десетки изложби и пърформанси, за рекламата на галериите в Лондон, както и за обновяването на интериора на някои станции. Като „Лейтънстоун“ например, родното място на Хичкок, където в чест на великия режисьор през новия век поставиха 17 мозайки със сцени от филмите и живота му. Произведенията, които не са за изпускане, са на станция „Тотнъм корт роуд“ с осем цветни мозайки, в които сър Едуардо Паолоци разказва за модерния живот на 80-те, и черно-белите „средновековни“ стенописи на „Чаринг крос“, дело на илюстратора на „Пенгуин“ Дейвид Джентълмен.

„Изкуството в Брюксел започва с метрото“ е девизът на метрополитена в сърцето на Европа. Тук всяка станция има своя артистична тема, изразните средства варират от живопис, скулптура и фотография до инсталация, а материалите - от платно, дърво и стъкло до бронз и стомана. Над 80 творби на белгийски артисти са представени на платформите, коридорите и фоайетата на 69 станции. Арт обиколка в подземната железница на белгийската столица  спокойно можете да направите и без специалист благодарение на подробния пътеводител с произведенията по станциите. Една от най-интересните, на които ще попаднете, е „Графът на Фландрия“ с 16 летящи бронзови фигури, дело на скулптора Пол ван Хьондойк. Неговата пластика „Падналият астронавт“, посветена на паметта на загиналите по време на космически полети, е един от предметите, оставени на Луната през 1971 г. Сюрреалистичните стенописи на Пол Дерво, мащабната творба „Нашето време“ на Роже Сомвил и кабелната инсталация „Кохеренции“ на Тиери Бонтридер са сред акцентите в арт програмата. Ако все пак предпочитате екскурзовод, можете да изберете тричасова обиколка, по време на която да посетите най-важните станции и да разберете как художниците са работили с архитектите, за да се постигне индивидуалността на всяка от тях.
В Нюйоркското метро има около 200 постоянни творби и много „пътуващи“.

В Нюйоркското метро има около 200 постоянни творби и много „пътуващи“. Ако сте били там, едва ли сте пропуснали „Масстранзископ“ на Бил Бранд. Ако не, препоръчваме ви да го видите в Ютюб.

Московското метро е сред най-красивите в света. На снимката - станция Комсомолска.

Не можем да не споменем и Московското метро, оценено от мнозина като най-красивото в света. Със сигурност то е и най-величественото или най-помпозното, както предпочитате. Мрамор, гранит, мозайки, скулптури, тежки полилеи превръщат централните станции в истински дворци. Във Виена входовете на станциите, дело на легендарния архитект Ото Вагнер, сякаш изместват интериора. В Париж също, именно покритите стълбища в стил ар нуво, сътворени от Ектор Гимар, са се превърнали в символ на метрото. Дотам, че са се и клонирали. Техни репродукции има в метрополитените в Чикаго, Мексико, Лисабон... Жителите на португалската столица могат да се похвалят и с творби на Хундертвасер по станциите си.

Ако не сте забелязали досега произведенията на Людмил Бонев на станцията на Ректората, следващия път вдигнете глава. Снимка - Кирил Константинов Гледаме театър в софийското метро Метрото има много връзки с изкуството. Проектите за станции обикновено се възлагат на най-добрите архитекти (по правило след сериозни конкурси), по декорациите работят видни художници и скулптори, а в цивилизования свят повечето от пътниците прекарват престоя си предимно в четене. Последното, за съжаление, не важи особено за Софийското метро, но затова пък и в родния метрополитен не липсват художествени елементи. Поне половината от спирките в столицата са окрасени с пана и скулптури от Людмил Бонев, проф. Митко Динев, Михаил Шапкарев, Хени Агопян... В някои от станциите се правят изложби. Планира се на две от тях да отворят театри: детски - на „Лъвов мост“, и за възрастни - на „Джеймс Баучер“.

(в. Преса, печатно издание, брой от 383 от 02 февуари 2013)