Гледах много пъти и внимателно снимката, използвах дори лупа, понеже тя не беше съвсем ясна. Но не, нямаше грешка - името беше същото.
Пак и пак гледах - резултатът беше все този. Сталин.
Натъкнах се на тази снимка покрай поредните издевателства на глезльовците, които толкова примирено търпим, а отгоре на всичко и усърдно обслужваме - нашите цигани. Отишли в едно селско гробище и се снимали с надгробен паметник. Един от четиримата идиоти дори поставил черните си очила върху снимката на покойника. Толкова е изобретателността на тия хиларита, които ни поръчаха още повече да обгрижваме дори повече от себе си.
Не са някакви дрипльовци, никак не изглеждат зле на снимката, добре са облечени, а били обитатели и на Фейсбук, тъй че, изглежда, всичко им е наред - като изключим факта, че са си просто едни животни. Но това ви е добре известно. Войната, която са ни обявили, е в ход, ставало е дума за това много пъти.
Но защо са посегнали тъкмо на този гроб и тъкмо на това име - това не ми дава мира. Знаят ли кой е онзи, на когото е кръстен покойникът? Това ми се вижда абсурдно. Или пък просто неизвестното за тях име ги е теглило към мерзостта?
Сега от Сталин да се отправим към Саркози, като пътьом се спрем и при нашия Плевнелиев. В милите тържества за стоте дни от началото на мандата му той заяви - понеже бил човек на „визията“ - че трябвало да се погледне отвъд магистралите и пр.
На мен лично повече не ми е нужно от един български политик, не бива да го насилваме и да го питаме каква е всъщност „визията“ му - представата, мечтата, илюзията, фантазията всички тези и още сто думи са по-подходящи, разбира се. Но и „визия“ също върши работа, особено в случаите, когато зад нея няма нищо. Както и да е.
Така че да идем при Саркози - като не изпускаме от ума си Сталин, онзи от поруганата надгробна плоча.
В края на април в една от предизборните си речи френският президент спомена някои забележителни неща за идентичността на французите и за границите, които трябва да съществуват, за да оцелее тя. Контекстът, в който попадна речта му, не е важен - понеже при всички избори думите по-скоро са една лавина, предизвикана от друг или дори неясно от какво, извънредно рядко се срещат прозрения извън „шлайфаните неща, които един политик от години говори“ (така се изразява Саркози).
Има едно-две внушения обаче в тази реч, които си струва да извадим от пазарлъка, който представляват всички президентски избори по света. Ето по-важните от тях: нужна е „граница“ в търсенето на доброто и злото, тя е опорната точка в това търсене, която ще покаже, че не всичко има еднаква стойност... Да се прокара граница между истинското и фалшивото, между доброто и злото, между красивото и грозното - това е целта на цивилизацията, нейният дълг и смисъл... Границата не е самозатваряне и отхвърляне на „другите“, тя обаче е един необходим предел за изясняване на проблемите, които другите ни натрапват.
Не бива да се самозатваряме - но не бива повече да приемаме пасивно и своеволията на всевъзможните осквернители - това е връзката със „Сталин“ от гробището.
Трябва да приемем тези вандали като свои лични врагове - дори да не сме визионери като Плевнелиев.
Вижте какво се случва - те бродят из Фейсбук, тази разпътница, която понася всичко. Това, разбира се, е озадачаващо, то далеч не се свързва с мизерния колективен образ, с който натоварваме циганите, за да ги жалим и да се чувстваме гузни пак ние - а не те. Добре, да кажем, че някаква трошичка от стотиците милиони, които се изливат в различни цигански програми, са стигнали до въпросните идиоти. Може би те дори са продукт на „Декадата за ромското присъединяване“, де да знам.
Разбира се, колкото повече „присъединяваха“ ромите, толкова повече и толкова по-агресивни ставаха циганите, само бездомните кучета все още са по-агресивни от тях. А пък ние непрекъснато вдигахме градуса на гузността си - сякаш опиянени и натровени от бълвочите на Онзи Киро от Катуница. Натровени и фалшиви. Тези дни и Софи Маринова удари един заслужен плесник по тази фалшивост, като заяви, че не иска да я наричат „ромка“, същото го мислят и всички по-известни и успели цигани. Не е лошо, само че това пак ще се превърне в част от вината, която ни се вменява от години. Съчиних навремето една тъжна фраза по този повод: „Произведоха ги в роми и сега могат да оскотяват до крайна циганска степен!“
Имаше един идиот, още по-зловещ от осквернителите на онзи гроб, който дълго време се подвизаваше в сайта БЛИЦ - той реално е най-посещаваният продукт от мрежата. Доста усилия положиха от БЛИЦ и накрая, изглежда, успяха по някакъв начин да го неутрализират. Този „Бълхарин“ - така се подписваше той - пишеше невероятни неща, безгранично обидни за „Бълхария“.
Как ще бъде очертана и поставена границата пред подобно зло, пред подобни черни от неблагодарност сърца - и възможно ли е все още това, или сме закъснели безвъзвратно?
Е, да, ние самите дадохме добър пример на тези агресори - с автоагресията, която упражняваме срещу себе си повече от две десетилетия, когато почти всичко свястно бе обругано, обругано бе дори и онова, на което изобщо нямаше смисъл да се посяга поради неговата малозначителност.
За „другите“, които още не са осъзнали къде минава границата между добро и зло, подобна съдбоносна наивност е била завладяваща и поощрителна. Имаше един ранен блестящ пример от средата на 80-те години - това е фразата: „Турците в Турция, българите в Коми, а ние, циганите, да оправим държавата!“ Тази фраза се появи веднага след „покръстването“ на турците и се казваше на ухо. Но сега вече ми се вижда като блестящ образец на онова, което е съзрявало в дедите и бащите на днешните вандали от гробището.
Ние обаче дори не искаме да се сетим какво мислят тези хора за нас - и изобщо не бихме искали да го чуваме. Понеже се плашим, че то далеч не е ласкателно.
За нас те са мизерници, грубияни и много често насилници. И това си е факт. Но те са и хора, които преобърнаха някои от малкото оцелели изконни качества на българина - например почтеността към собствения ти дълг. Ето, мнозина вече не плащат дълговете си за електричество и отопление - и това е генерална промяна в манталитета на българина и изобщо не се дължи само на недоимъка, в който преживяват обикновените хора. Не, не, обяснението е съвсем друго - когато от две десетилетия циганите изобщо не плащат тези услуги, най-после и българите прибягнаха до това решение.
Сега с тълкуването си за давността на тези дългове Върховният съд - и това е нещо уникално - просто узакони една промяна в българския манталитет, нищо повече. Това решение на съда е ясно признание за немощта на правото, непорядъчността взе надмощие над правото - но примерът дойде от циганите, от тях.
Ние разрушаваме границите - или поне се силим да го говорим, преди още да сме ги очертали, границите между нас и „другите“.
В случая с циганите това ще е все по-голям проблем. Ако Лондон и днес вече го наричат Лондонистан, как ли ще бъде наречена след 40 години България?
Бълхария ли?
Ето за подобни неща трябва да има визия един български президент - или поне да преспи един месец с въпросната реч на Саркози под възглавницата си. Онова, което днес говорят по-сериозните европейски държавници, макар далеч да не са от ранга на великите си предшественици, трябва добре да бъде чуто и запомнено. Българският политически разум винаги действа под индиго, но поне да го прави по-навреме, за да си спести в бъдеще огромните проблеми, които дори днес са лесно видими.
Но Сталин - какво търси той в това обичайно циганско делнично безумие?
Пак се питам - подигравка ли е това с едно непознато екзотично име, което няма никакъв смисъл за диваците? Или е някакъв намек към българите - намек за жадуван цигански Сталин? Просто една от тъпите шеги на още по-тъпия провинциален бит - или експлозия на бунтари от циганското гето?
Ами ако името на сатрапа им е известно, щом са обитатели на социалната мрежа? Охо, тогава можем да си фантазираме много неща, освободеното ни въображение може да ни отведе твърде далеч: „Българите в Коми“ и пр. - понеже на онази снимка вандалите са обкръжили името на най-кървавия Диктатор в човешката история.
Или по-добре да успокоим „визията“ си?
А освен това може би все пак съм сбъркал, докато съм разчитал името на онази надгробна плоча.
Тогава всичко ни е наред - както винаги.