11528 | 5 февр. 2013 | 11:59

Програма с готови решения стои на сайта на икономическото министерство, но преди избори никой не прави реформи

Абонатите на столичното парно би трябвало да са свикнали вече. Но не са. Всеки път в началото на годината те остават като гръмнати от безбожно високи сметки за отопление. Като се започне от януари и се стигне чак до март, а в някои години и до април, това е безкраен мъчителен сериал от жалби, проверки, одити, искания за оставки, междусъседски битки, парламентарни изслушвания и законодателни инициативи, които до следващия отоплителен сезон увяхват. „Топлофикация София“ обяви своя

анализ на шока с декемврийските суми

При обслужвани 402 000 абонати има около 630 жалби и са открити грешки в сметките на 113 апартамента. За немарливост са обвинени и наказани двама енергетици от дружеството и една фирма за топлинно счетоводство. Може да има и още, проверките продължават. Но драмата с парното не е само на „Топлофикация София“. Нито само на онзи собственик на гарсониера от 47 квадрата, за която е получил 470 лв. месечна сметка. Проблемът е национален. Годишният оборот на топлофикационния сектор е около 750 млн. лв., или към 1% от брутния вътрешен продукт на страната. От тях на „Топлофикация София“ се падат близо 540 млн. лв. (по отчет за 2011 г., когато тарифите бяха по-ниски). Точно една четвърт от абонатите на столичното парно трайно не плащат сметките си - имат просрочени задължения от 7 месеца нагоре. 75% от потребителите се смятат от фирмата за коректни - те са с нула до шест неплатени фактури. Клиенти на дружеството дължат общо над 270 млн. лв. Сумата е внушителна и на фона на оня критичен 1 млрд. лв., от който според вицепремиера Симеон Дянков зависи финансовата стабилност.

Цяло чудо е, че при това положение столичното парно изобщо успява да съществува. Икономическият министър Делян Добрев има двоен късмет с дружеството. Първо, не носи отговорност за него - още през 2010 г. то беше прехвърлено безвъзмездно от държавата на Столичната община. Второ, благодарение на миналогодишните драми в момента министърът разполага с професионално подготвен каталог от мерки, които да реформират системата. Документът „Проект на национална програма за стабилизиране и развитие на топлофикационния сектор на Република България до 2020 г.“ беше разработван от експерти повече от половин година и от миналия месец вече е на сайта на министерството. Но не е приет от него, нито е внесен за разглеждане в правителството.

Топлото за децата излиза солено на родителите през януари.

В момента основният проблем пред топлофикациите и техните абонати е, че преди избори никой не би тръгнал да прави реформи - особено в сектори, които представляват голям потребителски интерес. Ако не беше така, депутати от управляващото мнозинство можеха да внесат за разглеждане от парламента поне някои от най-ефективните мерки, набелязани в националната програма. И топлофикациите, и техните клиенти например биха имали полза да се спира топлоподаването на цялата сграда при 50% неплащащи съседи. Това ще бъде един от малкото начини за легализиране на сегашните скрити разводи с парното. Друга реформа, предложена в програмата, също би зарадвала потребителите. Идеята е уредите по радиаторите да станат собственост на топлофикационните дружества. При това моментът е много подходящ - тази година се очаква масовото подменяне на старите устройства с нови заради изтичането на 10-годишната гаранция на батериите им. В икономическата комисия на парламента възникна и с

една степен по-революционна идея

- да се премахнат топлинните счетоводители. В момента те са 25 на брой, като 10 топлофикации също имат ценз да извършват услугата. Всъщност първа стъпка към премахване на топлинните счетоводители беше направена още при тройната коалиция, когато фирмите от този бранш станаха подизпълнители на топлофикациите и минаха под техен контрол. При грешки или нарушение на договора дължат глоба - около 500 лв. на сграда. Тези фирми владеят в момента пазар, оценяван на около 10 млн. лв. годишно, от тях към 7 млн. лв. - в София. Преразпределянето на сумата не е проблем на абонатите - на тях така или иначе им я начисляват. Конфликти ще има, ако потребителите сега са доволни от фирмата за дялово разпределение, а утре тя бъде заменена по закон от топлофикацията. Възможни са и претенции в бранша за нарушаване на свободната конкуренция.

Съществува мистерия: в блоковете, където хората плащат „на кубатура“ без фирми за дялово разпределение (например в Сливен) сметките са съвсем поносими. Обяснението е просто - тази система елиминира кражбите на топлоенергия, далаверите с нелегални радиатори, фалшиви стикери върху уредите за дялово разпределение и т.н. Всъщност основен проблем при топлинните счетоводители, а и изобщо при услугата централно парно, е, че няма топлинни ревизори - институция, която да проверява коректността на сметките. Сегашният Закон за енергетиката предвижда тази работа да се върши от икономическото министерство. Но оттам очевидно няма как да смогнат на 550-600 хил. абонати в страната. В други страни са развити фирмите за енергиен одит. Те анализират сметките, проверяват сградите откъде изтича топлината, дават предписания как най-добре да се изолират. Такива дружества има и у нас, но в предмета им на дейност не влиза да се карат с топлопреносното дружество. Другият вариант в момента е топлофикациите да проверяват сами себе си. Навярно точно затова признатите грешки са толкова малко. Комисията за защита на потребителите по закон в момента е оставена встрани от конфликтната територия на радиаторите. Затова

шокираните абонати се тълпят

пред Федерацията на потребителите в България и други неправителствени организации. Инициаторите на улични протести срещу високите декемврийски сметки удариха по слабото място на системата, като поискаха едно - индивидуални договори на абонатите с „Топлофикация“. Идеята звучи като ерес, тъй като носи риск от масов отлив на клиенти от парното. Но заслужава да се помисли кое е по-опасно: пазарът на централното отопление рязко да се свие или да продължи мълчаливият бойкот на сметките.

(в. Преса, печатно издание, брой от 386 от 05 февуари 2013)