31492 | 29 юни 2012 | 17:47

Който кара ски, трябва да плати

Васил Тончев е създател и ръководител на агенция СОВА ХАРИС и бивш председател на Българската федерация по биатлон.

Приемането на промени в Закона за горите развихри обществените страсти. Изявиха се две групи - противници и привърженици на закона, които активно (дори с елементи на гражданско неподчинение) се застъпиха за своите тези.

Първият възможен извод е, че управляващите трябваше да проведат обществена дискусия. Нека  отдадем заслуженото на протестиращите еколози, които допринесоха за президентското вето и предизвикаха обществен дебат. Тази изява на пряка демокрация естествено спечели симпатиите на значителна част от обществото. Обаче в сферата на конкретните доводи виждаме, че в определени аспекти и двете страни предлагат рационални решения.

По общите въпроси за опазване на природата, и по-специално на българските гори, мисля, че няма разминаване на позициите. Основателно еколозите отбелязват, че се работи на парче, че няма стратегическа визия за развитие на инфраструктурата на туризма като цяло и в частност на ски туризма. Очевидно трябва да се доразвие нормативната база, за да е гарантиран общественият контрол.

От друга страна обаче, в дискусията става ясно, че при сегашните условия практически няма как да се реализират инвестиции в този важен за страната ни сектор. Нормативната база е най-рестриктивна в сравнение с други страни, развиващи ски туризъм. По същество се оказва, че новият закон е пробив в това отношение. Той създава условия хем да се привличат инвестиции, хем да се гарантира държавен и обществен контрол върху тях. Това личи от най-острия (невралгичен) въпрос между двете спорещи страни - собствеността на земята под пистите и спортните съоръжения.

Законът определя земята да остава държавна собственост, срещу което възроптаха еколозите. Какво би станало обаче, ако земята придобие частен статут и тогава се реализира инвестицията (както беше досега)? Ясно е, че най-малкото цената на бъдещите услуги ще се повиши. Въпросът е дали евентуалните цени изобщо могат да останат конкурентни при тази ситуация, или инвестицията просто ще изгуби стопански смисъл.

Друго, още по-негативно развитие при този вариант, е инвеститорът да се откаже от намеренията си и да реши да ползва собствеността си за други цели. Например, да сади картофи или да пасе овцете си върху терена. Къде остава общественият интерес и възможността за обществен контрол? В тази част на спора аргументите на защитниците на ски туризма изглеждат убедителни.

Цялата тази материя можем да я възприемем много по-лесно чрез примера на Банско. Още повече че инвеститорът за Банско и за Витоша е един и същи. В Банско беше направена модерна ски зона. Бих добавил, и модерно голф игрище в подножието на планината. Впоследствие в хода на строителния бум там се изляха огромни за мащаба на страната ни инвестиции. В известна степен дори се получи презастрояване, което пречи на бизнеса, но то стана в населените места. В планината не се постави нито едно легло.

Не мога да си представя човек, който обича природата, да не изпита истинско удоволствие, когато се качи във високите части на пистите в хубав зимен ден или пък отиде на голф игрището и погледът му се отправи към Пирин, Рила, Разложката долина. Твърдя, че в тази си част инвестицията там се направи органично с околната среда - нещо, което се констатира и в доклад на ЮНЕСКО.

Въпросните инвестиции са пример за успешен бизнес и успешно съчетание с природните дадености. Тази оценка не я даваме само ние, а и експерти от цял свят. В момента Банско се смята за най-добрата дестинация в Европа за начинаещи скиори. Нормално е да се попитаме защо този модел да не се осъществи в още няколко места в България, например, на Витоша. Къде е проблемът изобщо? Явно не е в опазването на природата. В тази част проблемите са разрешими. Новият закон е съществена крачка в това направление.

Проблемът според мен е в това, че реализирането на подобна инвестиция върху обекта го въвлича в пазарни отношения. С други думи, който кара ски или иска да играе голф, трябва да плати цената за това. Спомняме си времето, когато лифтовете бяха държавни и горе-долу на трима души билет си купуваше само един, а с една карта през деня се возеше и цялото семейство, и приятелите, и т.н. Така услугите бяха почти безплатни и по същество се поемаха от държавата. Сега една дневна карта струва около 50 лева и за едно тричленно семейство от средната класа в България карането на ски става недостъпно. Според мен точно оттук произлиза недоволството и то е напълно обяснимо.

Можем ли обаче да върнем стария модел и онова време? Очевидно, не. Да се лансират обаче различни социални форми за практикуване и развитие на ски спорта е възможно. Както често става в България, най-лесно за някои хора е да застанат срещу течението и да викат: „Те такова животно няма!“ При този начин на мислене инвеститорът е враг. Как няма да е лош, като ще ни кара да си плащаме услугите? Така, в случая Цеко Минев беше демонизиран и превърнат във враг на българската природа. Моето лично мнение е, че един ден на Цеко Минев трябва да вдигнат паметник в Банско за това, което свърши за региона и за работата му в Българската федерация по ски. Също така се надявам да успее да направи ски зоната на Витоша по модела на тази под връх Тодорка. По този начин и моите деца ще имат възможност да открият магията на ски спорта такава, каквато беше и за моето поколение.

По отношение на резултатите от обществената дискусия, бих искал да кажа, че съм оптимист. Усещането ми е, че разумните аргументи ще надделеят над емоциите, а това е изключително важно за намирането на верните решения.