24041 | 29 юни 2012 | 17:52

Хроничното бездушие на управляващите (те, овчарите) към управляваните (ние, овцете)

Брей, ама невероятно любезни станаха напоследък нашите управници. Толкова невероятно, че чак подозрително.

При това и равнището на размяна на любезностите се вдигна. Преди си разменяха реплики предимно чрез средствата за масово осведомяване, докато от седмица използват отговорни партийни форуми и самият медиен глашатай (пресцентър) на министър-председателя.

И като заваляха едни взаимни поздравления, едни благодарности... Лидерът на единствената все още мърдаща опозиция (май наистина само БСП остана като такава) поздравява премиера

от амвона на „Позитано“ 20

На свой ред министър-председателят му благодари от още по-високия управленски амвон. Направо се върнах във времената на филма „Българан е галант“...

Във всяка една нормална държава подобна размяна на любезности би била съвсем естествена. Да, ама ако държавата не е нормална, то и размяната на любезности не е естествена, нали?

Всъщност, както обикновено, за всичко е виновен Дянков. Въобще, той е като жените, които според съпрузите им са били, са и ще бъдат виновни за всичко - от светлото минало през нерадостното настояще до мрачното бъдеще.

Та във ведомството на Дянков не без гордост констатирали, че „България изпълнява всички критерии за членство в еврозоната“, както успели да разчетат данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) от доклада й „За конвергенцията“. И че наред с Дания и Швеция България е третата страна, която изпълнява критериите от Маастрихт за членство в еврозоната.

Оказва се обаче, поне според официалното становище на ЕЦБ тя никога не е твърдяла подобно нещо. И че от тази гледна точка нашето финансово министерство си е позволило „некоректна интерпретация“. Обратно, „България не отговаря на критериите по член 104 от Договора за функциониране на ЕС“, се казва в писмото на банката. Демек, речено по-просто, Дянков или е послъгал, или направо излъгал.

Премиерът обаче се хвана на „некоректната интерпретация“ на любимия си вице и изпрати „поздрави“ на Станишев, който не й се хвана. После пък Станишев му върна поздравите, мотивирайки се с „коректното становище“ на банката. А още по-после Борисов пък му благодари, че лидерът на БСП изразил „осъзнато признание за стабилната финансова политика на правителството, оценена не само от ЕЦБ, но и от Европейския съюз, Международния валутен фонд и рейтинговите агенции“.
Резюмирам

цялата тази словесна престрелка

от миналата седмица, за да кажа на любезните читатели, че ако те разбират нещо от нея, опасявам се, че аз не съм сред тях. Още повече обаче се опасявам поне от други няколко неща, които Иван Хаджийски е описал навремето.

Първото е хвалипръцковщината. Значи чел не дочел му доклада на ЕЦБ, Дянков вече врещи: „Ура, велики сме!“ Че даже и сръчно бърза да ни нареди до другите две държави от ЕС с (все още) национални валути - Дания и Швеция.

Момко, бе щом те не бързат да търчат към еврозоната, сигурно имат нещо наум. Даже и се досещам какво - май „зоната“ се клати яко. Както (пак май) и „критериите от Маастрихт“. От които (и пак май) и Гърция има мерак да се откачи. Освен ако от „зоната“ не я захранят с евро, че да забрави носталгията си по драхмата.

Ние обаче тичаме точно в обратната посока. Или поне тича Дянков. И влачи и цялата държава към една пропаст, само и само да докаже, че хвалипръцковщината е в кръвта ни.

Второто е типично комунистическият навик да представяме желаното за действителност. Значи на Бойко му е много мерак да ни вкара в еврозоната още в първия си мандат.

Това, че когато (примерно) Испания или Белгия влязоха в нея, автоматически цените на стоките за масовия потребител се вдигнаха с около 30-40%, няма никакво значение. Важното е да сме европейци.

Макар, че българите ще обеднеят още. Но пък

ще се сбъдне поредната лидерска мечта

Костов - с трите нули, които махна от лева, Борисов - с еврото, което рязко ще ограничи нуждата ни и от двете нули. Защото за да изхождаш нещо, преди това трябва да консумираш други неща, нали?

Третото е направо отвратително - злорадството от българи срещу България. Добре, Дянков и Борисов са сбъркали с хвалбите си колко са велики и успешни. ЕЦБ им го е напомнила.

Следва ли от това обаче Станишев да се кефи? Та нали в крайна сметка упрекът е не срещу управляващите от ГЕРБ, а срещу България?

Или все още лидерът на БСП не е забравил, че не е Димитров, а Дмитриевич?

Всъщност ние, българите, обичаме да злорадстваме едни срещу други. И тъй като (за съжаление) никога не сме били реално независима държава, винаги сме прокарвали злорадството си през прозореца на някоя велика сила. Вчера - СССР. Днес - ЕС или САЩ.

Важното е да се топим един друг. И вечно да доказваме правотата на приказката, че само край нашия казан в ада нямало нужда от дяволи, които да ни връщат в катрана. Защото ние отлично сме се справяли и самостоятелно...

Стигам сега в четвъртото и до най-ужасяващото българско качество - хроничното бездушие на управляващите (те, овчарите) към управляваните (ние, овцете).

Ами прочетете аргументите на Борисов, с които той „благодари“ на Станишев „за изпратените поздравления относно изявлението на Европейската централна банка“. Според премиера те били „осъзнато признание за стабилната финансова политика на правителството, оценена не само от ЕЦБ, но и от Европейския съюз, Международния валутен фонд и рейтинговите агенции“.
И следват четири пункта, които възхваляват

жестокия финансов хомот

който правителството е нахлузило на народа, за да се хареса на „европейците“. И нито една дума, че всичките тези „мероприятия“ са само и единствено на гърба на редовия българин.

Защото, ако бюджетният ни дефицит е малък, това е за сметка на унищожителното орязване на социални плащания за него, за да може на държавните чиновниците да бъдат гласувани заплати по 6300 лева.

Защото само завършен глупак може да повярва, че „годишната инфлация към март 2012“ (сиреч в сравнение с март 2011) била само 2,7%, след като джобът на „потребителя“ на ток, бензин, храни, транспорт и т.н. олекна с над 15%.

Защото „силните финансови буфери“, с които ни „хвали“ МВФ, всъщност са още по-силни фискални и данъчни удари върху огромната част от българите, докато олигарсите се чувстват като погалени с перца.

Защото... Защото България наистина се превръща от уж демократична държава в царство на дебелоочието. В което наравно съучастничат и управляващи, и опозиция.

И тъкмо поради това взаимно се поздравяват и си благодарят...