34029 | 10 февр. 2013 | 11:25
-Гала, в петък „Имаш поща“се завърна на екран. В чест на това с Пейо пуснахте ято гълъби. Как се чувстваш в това предаване - като добра орисница или като пощенски гълъб?
-Винаги ми се е искало да съм добра орисница. Не само с това предаване. А в него за съжаление историите, с които се сблъскваме, показват хора, невинаги орисани от добра съдба. Животът е пъстър, различен...
-Напоследък сблъска ли се с някоя особено затрогваща история?
-О, много са. Младо момиче, което се бори с булимията от 14-годишна и от половин година я е преодоляло, а вече е на 20 г. Друго момиче, съвсем скоро загубило баща си, беше поканило майка си, която, макар да присъства в живота й, е тръгнала след баща й и витае в света на сенките. Това ме докосна много, защото съм изгубила баща си и знам колко е трудно.
-Мислиш ли, че помагаш по някакъв начин?
-Надявам се. Когато ми се изповядат, когато усетят съпричастност от другите, може би се чувстват по-умиротворен. Така ще се изпълва със смисъл това, което правим, извън зрелищната показност.
-От предаването следите ли как се развиват нещата, след като зрители искат да помогнат.
-Екипът се интересува как се развиват историите, след като сме ги показали, но зрителят не го вижда. За първи път от този сезон ще проследяваме и какво се случва в най-любопитните истории.
-Наближава Свети Валентин. Друг формат се занимаваше със свързване на двойки, но сигурно и при теб идват такива писма.
-Оказва се, че голяма част от двойките днес са се запознали във виртуалното пространство и имаме много такива истории. Проследяваме развитието на една от тях, но при нея нищо не се случи за съжаление.
-А аз смятах, че хората все още се запознават по стария изпитан начин?
-И аз така смятах. Макар че и моята връзка започна с един погрешно изпратен есемес и горе-долу е виртуална, а развитието й е прекрасно. Независимо от това ми се иска хората да се свързват по романтичния обичаен начин. Да помиришеш човека, да знаеш, когато го погледнеш, какво ти става в душата. Аз не обичам интернет, ползвам го по необходимост, но не искам да живея само в свят на високи технологии.
-Гложди ме въпросът как пък реши точно на сгрешения есемес на Стефан да отговориш?
-Това не беше флиртаджийски есемес. И друг път съм отговаряла на сгрешени съобщения, за да знае подателят, че не е пристигнал на правилното място. Аз съм доста учтива в контактите си. Не си спомням какво му е закачило интереса, нито пък за да продължим да си пишем...
-И Стефан не знаеше, че си Гала?
Той дълго не знаеше, а когато му казах, не вярваше. Бях гост в „Полет над нощта“ и разменихме есемеси. Писах му, че отивам в телевизията и се чудя какво да облека - фланелка с еди-какъв си надпис или бяла риза. Той каза: „Тениска“. Чак след като ме видял на екрана, се убедил, че съм аз. И отношението му към мен за следващите месец-два се промени. Тонът стана по-сдържан, по-внимателен. След около половин година се стигна до среща. А в хода на писането бяхме започнали да си споделяме какво ни се случва в личните отношения, в семейството. Отношенията ни бяха душеприказки. Постепенно съобщенията ни почнаха да стават малко по-флиртаджийски. После пък разбрах, че е по-малък от мен на години, което намали емоционалния ми женски интерес. От есемес на есемес, та вече 6,5 години.
-Наричат те българската Опра Уинфри. Казват, успехът й се дължи на това, че тя задава въпроса, които жената пред телевизора иска да зададе. Това тренинг ли е, или талант?
-Със сигурност ми помагат много и сценаристите. Много се доверявам на екипа си, шоуто е колективна работа. Ако някой си мисли, че могат да ти подават въпросите в слушалката, се заблуждава. Аз се готвя всяка вечер поне по три часа за предаване. Любопитна съм по природа, слушам какво ми говорят. Е, случва се да има чужди за мен теми, но като цяло ми е интересно това, което ми разказват гостите. Не обичам въпроси с предизвестени отговори. Например да питам олимпийски шампион „Как се чувстваше, когато се качи на стълбичката?“ - на всеки му е ясно как се е чувствал. Сигурно защото съм любопитна и съм жена, задавам въпросите, които са интересни на зрителките.
-Ти си истински сървайвър - неизменно на екран от 2000 г. Как се предпазваш от износване?
-Ох, стига, че започвам да се чувствам на 2000 години и аз! Пази ме това, че не си вярвам, че не съм си позволила никога през тези 10 г. да дойда неподготвена за предаване. Не искам просто да запълвам 20 минути, а да са запълнени по интересен начин. Аз нямам аутокю и не мога да си позволя да чета от сценарий, когато водя разговор. Много се готвя, но и сценаристите ми дават отлична основа. С Ева работим от 2000 г., а синът на Иван Балсамаджиев – Ачо, е единственото мъжко присъствие в нашия дамски колектив. Той ни дава различен поглед. Не можеш да се изхабиш, когато имаш любов и любопитство към това, което правиш, и непрекъснато се съмняваш в себе си, което те кара да си максимално подготвен.
Подготовка по 3 часа всяка вечер си е съсипия на личния живот!
Аз никъде не излизам освен в събота и неделя, не ходя по светски събития през седмицата и сигурно много хора ми се сърдят. Правя вечеря, сядаме тримата заедно и после заспивам със сценария.
-Гала е институция. Не се ли боиш, че можеш да дадеш погрешен съвет?
-Изобщо не живея с мисълта, че съм безгрешна. Застраховам се, като не давам съвети. Опитваме се в темите да представяме различни гледни точки, за да не подведем зрителите.
-Четох в сп. „Ева“, че като новодомка не си искала да се нанесеш в апартамента си през 2012, защото високосната година била на нещастие. Суеверна ли си?
-Много се ядосвам на себе си. Аз съм вярваща, а не суеверна. Но когато ти кажат нещо такова, някак си ти засяда в главата. Преди предаване се кръстя, докато тече шапката, и сигурно гостите ме гледат странно. Пожелавам на колегите успех и лека работа, Джуджи ми пожелава висок рейтинг...
- Псевдонима ти Гала има ли нещо общо с жената на Салвадор Дали?
-По акт за раждане съм Галя и не съм кръстена на никого. Баща ми беше Георги и може би ми е дал буквата си. През студентските години един приятел започна да ми казва така, поде се от останалите. В началото ми звучеше грубо. В публичното пространство го пусна Дим Дуков, светла му памет. Той ни беше фризьор в шоуто „Невада“ и тъй като се познавахме с него от по-рано, той ми викаше Гала и Къци, когато излезе първия път, ме представи така...
-Казват, че популярността е златно ложе, пълно с дървеници. Ама при теб гадинките сякаш са повече. В последните дни цял интернет се занимава с това дали котка на високи токчета не те е одрала, или Стефан те е бил, защо си сложила червен чорапогащник... Да не говорим за по-младото гадже...
-Хората имат любопитство към популярните лица. На мен ми се иска да минавам незабелязана, да не ми обръщат внимание, а ако коментират нещо, да е свързано с изявите ми по телевизията. Последното, което чух за одрасканото ми око, е, че съм си оперирала клепачите и единият конец бил изпуснал. Колко неграмотен трябва да си, за да не знаеш, че не може всеки ден да съм на екран и да си направя операция, която изисква поне месец да не излизам от вкъщи. Това ми е най-малката грижа. Тъпо е, че пишат за детето ми, за майка ми... Това ми тежи.
-Как предпазваш дъщеря си Мари не само от лошите неща, а и от звездоманията - да казва: „Майка ми е Гала и аз мога да си позволя всичко!“?
-Възпряла съм я много рано и сякаш съм прекалила. На мен много ми помага, че не се вземам на сериозно, че утре мога да не съм на екран и че се съмнявам в себе си. На Мари от мъничка съм й казвала, че това, че мен ме познават хората, няма нищо общо с нея, до такава степен, че чак малко съм я смачкала. Сега се опитвам да наваксам малко. Мари никога не се е мислила за специална и е много свястно дете. Нямам никакви проблеми с нея, въпреки че е в пубертета. Може би заслугата не е само моя. Тя е в едно частно училище - „Увекинд“, и може би това си казва думата. Тя е на 15 години и не знае, че много от връстниците й излизат вечер и се прибират късно. Ще разбере и слава Богу. Не искам цял живот да е до полата ми. А че на тази възраст има деца, които правят секс, на нея не й минава през главата, че е нормално.
-Ако я поканят за водеща на тийнейджърско предаване, ще я окуражиш ли?
-Да, разбира се. Сега е на вълна актриса. Иска й се да стане, но не прави нищо по въпроса. Само си мечтае. Аз обичам много телевизията, харесвам работата си и по тази причина мисля, че на всеки би харесала. Може би това не е нещото, с което дъщеря ми ще се занимава един ден, но бих я окуражила, ако й се иска.
-Някога българските телевизии ще надживеят ли представата, която ти успешно разчупваш с целия си екип, че всички на екрана трябва да са 25-годишни блондинки силиконки.
-Не виждам на екрана много успешни 25-годишни силиконки. Чувам, че сега било модно вече да не искаш да ставаш фолк певица, а телевизионна водеща. Може би ще ни залее една вълна. Нормално е да се появяват нови, свежи, млади лица и, дай Боже, да има талантливи водещи. Не мисля, че екранът е завинаги и ще остана там цял живот.
- Виж Барбара Уолтърс! Беше на екран и на 80!
-По света е нормално. Но у нас сякаш е задължителен въпрос във всяка сфера „На тази възраст няма ли да спреш да пееш, да спреш да се смееш, да живееш?“
-Какво ще разказваш на внуците си за този период от живота си?
-Ооо, ще наема Джуджи да разказва! Защото ще го направи по забавен, смешен, хубав начин. Аз може би малко по-скучно. Дай Боже, да ги имам внуците, но не знам дали ще са им интересни спомените ми за срещи с хора, които те няма да познават изобщо. По тяхно време ще има нови, модерни лица, кой знае какво ни дебне в бъдещето.
(в. Преса, печатно издание, брой от 391 от 10 февруари 2013)
Мобилна верси
RSS
