20406 | 10 февр. 2013 | 12:41

Винаги съм мечтала да бъда точно това, което съм в момента… Определям се като нормален човек, който определено живее за сцената и за публик

Орлин Горанов при снимането на най-новия клип на дуета - Lejos.

- Мариана, след популярната балада „Чуй ме“ разбрахме, че сте направили нова песен с Орлин Горанов в стил салса? Разкажи за нея.

- Нещо съвсем импровизирано, тоест отново от сърце. Сашо Кипров ми предложи музиката, така я чух аз - като салса, и се обадих на Калин Вельов, той направи аранжимента, а Долорес де Ла Каридат написа испанския текст със заглавие Tu Mi Estrella („Ти си моята звезда“ - бел. авт.)... Тук може би е излишно да разказвам колко леко и приятно се работи с Орлин Горанов. Щастлива съм, че българската версия по мой текст със заглавие „На мен ми стига любовта“ ще прозвучи в радиоефира в Деня на влюбените - 14 февруари. Силен екип, красива песен (усмихва се).

- „Предай нататък“ - твоят споделен албум с Орлин Горанов, Васил Найденов, Дони, Миро, Искрен Пецов и Васил Петров, показва, че не се боиш да пееш с най-изявените на поп и джаз сцената. Каква по-различна емоция ти дават дуетите?

- Дуетите са нещо много специално за мен, не всеки притежава толерантността да дели сцената с друг. Аз мога да кажа за себе си, че това е едно съвсем друго споделяне на музиката и енергията, зарежда ме, допълва ме, радва ме… Аз съм свикнала около мен винаги да има много хора, затова държа на музикантите и винаги съм държала… Чест е за мен всеки един дует, който съм изпяла.

- И твоят соло албум „Нова религия“ показва, че не те плашат опити в нови стилове - в него освен поп има и етно, и денс, и латино, и фадо… Какво още ти се пее като стил?

- Всичко. В музиката не бива да има ограничения. Аз се доверявам изцяло на интуицията си, усещам бързо дали една песен ще се получи или не, зная кое е за мен и кое не. Напоследък съм още по-категорична, много зависи поне при мен в какъв период съм, какво ме вълнува, какво ме тревожи, какво ме радва… За мен това, което се случва наоколо, намира отражение върху това, което ще изпея.

- Какво от момичето Мариана от група „Кокомания“, чиято солистка беше преди време, още ли живее в теб като усещане и нагласа към музиката?

- Не забравих да съм себе си и да държа на музиката, да я уважавам като нещо специално и да не омаловажавам това, с което други сили разполагат. Остана обичта ми към музикантите, все още се чувствам най-истинска и завършена с банда на сцената. Остана ми една страхотна школа по музика и по общуване с хората от сцената… Остана ми и носталгията по прекрасните клубове и невероятните вечери там.

- С Дани Милев, композитор и певец, бяхте силен тандем, планирате ли пак да правите нещо заедно?

- Разбира се, цял албум готвим, свирим заедно отново и стъпка по стъпка вървим към едни наистина красиви песни, които съвсем скоро ще започнат да звучат наоколо…

- Разкажи ни за детството си в столичния квартал „Овча купел“. Какво дете беше, мечтаеше ли за пеенето и сцената от малка?

- Аз бях по-лудото дете на мама и тати, вечно с плановете, вечно по дискотеките. Беше лудо детство, с много от приятелите ми от този период все още се виждаме. Винаги съм мечтала да бъда точно това, което съм в момента… Определям се като нормален човек, който определено живее за сцената и за публиката, без излишна суета и без излишни претенции и клишета… Това исках, това съм и това ще бъда.

- Учила си народно пеене, народни танци, модерен и джаз балет? Какви емоции останаха у теб от тези години?

- (Усмихва се) Пропуснах само художествената гимнастика (смях)… Разбира се, прекрасни колективни занимания, които ме научиха на уважение. Танците ми липсват много, все ми се иска някога да ги комбинирам с пеенето, но досега не съм го постигнала, а обожавам да танцувам.

- Неотдавна пак пламна скандал между поп фолка и останалите стилове музика във връзка с евросубсидиите на „Планета Пайнер“ (в крайна сметка отказани). Пак се заговори за меценатството. Ти си близка с Азис и дори включи вокала му в песента си за „Евровизия“ - Let me cry, по музика на Дани Милев. Какво би казала по тези спорове?

- Не бих могла да взема страна, защото всеки може да представи проект и да бъде финансиран. Просто някои хора са по-находчиви и креативни и това по някакъв начин подразни интелектуалците…

Аз вярвам, че е време да се събудим от зимния сън и да спрем да мислим, че, мрънкайки вкъщи, някой ще ни донесе евросубсидия. Хората работят и никой никому не е длъжен. Апропо, Азис не е в „Пайнер“, не зная защо е намесен… Той си е от друга планета и си е самостоятелен електрон.

- Ти си човек с много богата обща култура и стил, мислила ли си как може да се преборим с пошлите текстове и крадените музикални теми от региона?

- Е, не чак да ги борим, чалга си има във всяка държава, ето, този хит „Носа Носа“ например е уникална бразилска чалга… нещо като „Радка пиратка“. Има си музика за всички, единственото, което аз не одобрявам, е, че не създават авторска музика, а вземат наготово песни от съседите ни.

- Близо две години беше водеща в БГ Радио. Защо се отказа и би ли се пробвала и в тв ефир?

- Много красив период от живота ми (смее се)… Просто реших да пробвам и горе-долу се получи. Беше един период, в който бях спряла за малко с музиката и станах водеща… Е-е-ех, мили моменти… Отказах се, защото започнах активно с музиката и не можех да ги съчетавам успешно, не исках да преча на никого. Но още си обичам екипа и колегите. Телевизия? По-скоро не… може би да… кой знае…животът е шарен (смее се).

- Ти беше една много емоционална треньорка в „Гласът на България“ по Би Ти Ви. Предстои ново издание, ще се ангажираш ли с нещо?

- Не, това вече е ясно. Аз участвах във формат на Нова телевизия, а двете медии са конкурентни. Разбира се, че не бих била първата, която е едновременно в двете медии… Но аз направих своя избор, сега си партнираме с Нова телевизия и съм наистина впечатлена от отношението им.

- Във връзка с участието ти в „Гласът…“ мислила ли си за по-сериозно покровителство на млади таланти, или още ти е рано за това?

- Рано ми е, а и не мисля. Някой ден, ако стана милионер, бих направила малка група и бих ги направила истински артисти, но за това трябват средства… Сега аз работя за себе си, има какво още да довършвам да шлифовам, рано ми е за учителка, рано ми е и за пенсия (смях).

- Ти не се побоя да влезеш и във „ВИП Брадър“, с какви чувства остана и би ли участвала отново?

- Добре съм, нищо не ме изненада особено… Бих влязла отново, да, само че бих била една идея по-конкретна и по-директна - спестих много думи, които трябваше да кажа на висок глас (смях). Беше интересно и не съжалявам за нищо.

- Пишеш текстове на песни, би ли пробвала с композиране и аранжименти?

- Засега още не съм се пробвала в композиране, но с текстовете определено набирам сили… Надявам се третият ми албум да е само с мои текстове и дано…

- С какво още обичаш да се занимаваш, когато не си заета с музика?

- С малката Мими. Обожавам и водата, морето, безгрижието… да седя и да не правя нищо, загледана в морето, океана… Тишина, природа, любим човек…

- С Ханес сте заедно напук на клюките. Възможно ли е човек да опази една любов от външни посегателства?

- Само ако и двамата го искат. Любовта се пази индивидуално във всеки един от нас. Ако аз тръгна да пазя любовта на Ханес, ще се превърна в досадна жена и обратното. Не пускаме никого у дома, те напират, ние затискаме и така, няма удържане (смях).

- Какво промени малката Мария Магдалена у теб?

- Всичко. Направи ме красиво уморена и организирана, търпелива, осмислена, доволна, гневна, щастливо недоспала, но горда и усмихната… Детето е всичко… Животът ми е пълен и категоричен, мотивирана съм и вярвам в доброто.

- Душата ти е като струна, деликатна и чувствителна. Какво от живота наоколо те разплаква най-често?

- Болката на хората, тъгата в очите им, грижите, мисълта, че не мога да помогна и това не зависи само от мен. Измъчват ме несправедливото, невъзможното… Искам щастливи хора… но ме боли за хората…

- Как да останем човеци въпреки кризата, обедняването, нищетата?

- Трудно е и доста често не оставаме човеци, изгубваме се в дребни детайли и изгубваме пътя, по който сме тръгнали. Виждам хора, които са изоставили мечтите си, целите си, хора, които са се обезсмислили… Трудно е, но винаги трябва време да се спрем и да си спомним за нас, за самите нас, да се огледаме в себе си и да намерим отново пътеката…

- Определяш ли се по-скоро като оптимистка, отколкото реалистка? Наскоро излязоха изследвания, че прекаленият позитивизъм вредял на здравето, изнервял и те откъсвал от земята…

- Позитивна реалистка, оптимистка, но не за всичко и всеки… Нека го кажем така: вярвам в доброто начало, вярвам и в доброто бъдеще, гледам с трезви очи наоколо и зная, че това е реалността, в която активно живеем… Умереният позитивизъм не вреди, но винаги съм здраво стъпила на земята.

- Наскоро сподели с надежда, че ти предстои силна година, изпълнена с „много работа и положителни емоции“. Какво предстои?

- Албум, сватба, голям концерт (смее се).

- Името на албума ти - „Нова религия“, много ти отива. Вярваш ли, че след несъстоялия се „край на света“ на 21 декември 2012-а идва нова ера на по-духовни отношения между хората?

- Иска ми се много, всичко зависи от нас, хората…Знае ли човек?.. Познавам хора, които са ходили доста пъти при Далай Лама, но не са ми много духовни, напротив, опитват се да рушат създадено добро… Нова ера? Не зная… Дано... Да си го пожелаем.

(в. Преса, печатно издание, брой от 391 от 10 февруари 2013)