26726 | 12 февр. 2013 | 14:40

Демонът за евреите Алекс Вилаплан играе във всички срещи на „петлите“ от Мондиал 1930

Футболът е социален феномен, но и мощно оръжие в ръцете на политици от всички цветове, идеологии и континенти. От Съветска Русия до нацистка Германия, от диктаторите в Латинска Америка до тираните в Африка футболната топка често е по-могъщ инструмент от всякакви закони, декрети и алинеи.

В тази поредица ще се убедите защо футболът не е просто игра на живот и смърт. Той е нещо много повече...

„Ще ме предадеш без срам“ - така се казва един от сборниците на френския писател Филип Азиз, биограф на злокобния нацистки офицер и лекар Йозеф Менгеле. На почти 300 страници са поместени мрачните истории на французи, сътрудничили на Гестапо.

Една от главите е посветена на печалния отряд „СС Мохамед“, специален взвод за операции на африканския континент. В нея четем: „Алекс и трима от хората му от БНА (Северноафриканския легион) нахлуха в къщата на Женевиев Леонар, обвинена, че укрива евреин. Алекс сграбчи 50-годишната жена за косата и я просна на земята. После заедно с шестте и деца я завлече до съседна нива. Не спираше да раздава удари. Там я застави да гледа смразяваща сцена. Арабите от БНА измъчваха двама селяни, обвинени в тероризъм. Бяха вързани за едно дърво, биеха ги с камшик, а лицата им бяха покрити с кръв. Накрая хвърлиха върху тях горяща факла. Докато изгаряха, виковете им се чуваха на километри. Точно преди да издъхнат, бяха разстреляни, а Алекс избухна в смях. Междувременно частите на БНА бяха открили евреина - Антоан Бахман. Жената бе пребита до смърт.“

Мракобесната фигура на шефа на „СС Мохамед“ - Алекс, може да бъде открита в аналите на... ФИФА, международната футболна федерация. Той е втори в списъка на Франция от Мондиал 1930, дебютното световно първенство в историята. Роденият на 12 септември 1905 г. Алекс Вилаплан играе и в трите мача на „петлите“ в Монтевидео, а преди това участва на олимпийските игри през 1928 г. Той е първият играч, роден в Африка (Алжир), стигнал до капитанската лента на френския национален отбор. Полузащитник от класа, изключителен във въздушните двубои, Вилаплан е един от значимите футболисти на 20-те години на миналия век във Франция.

При него талантът и порокът са в постоянна битка за надмощие. Във всички клубове, за които играе („Сет“, „Верез“, „Ним“, „Расинг“ Париж), забърква големи каши. В столицата става редовен посетител на кабаретата и локалите със съмнителна репутация в района на Монмартър. Залага активно на гонките в хиподрума. Славата му из подземния свят бързо се разнася. След световното в Уругвай започва залезът на спортната му кариера. Става инициатор на първия уреден мач във френския футбол, документиран в пресата. Започва да се скита из долните дивизии. Гладът му за престъпления се усилва, през 1935 г. е арестуван за далавери на хиподрумите в Париж и Лазурния бряг. Животът на бившия капитан на Франция се превръща в постоянно лутане между затвора и вертепите.

Когато на 24 юни 1940 г. Адолф Хитлер посещава Париж, Вилаплан е зад решетките. Шефът на френското Гестапо - Анри Лафон, използва случая да поиска позволение да формира мрежа от сътрудници под прикритие, за да подкопае основите на френската Съпротива. Получава зелена светлина и като познавач на парижк ия п од з е м е н свят незабавно иска от германците освобождаването на Алекс Вилаплан. „Няма да съжалявате“, гарантира Лафон.

Бившият футболист се превръща в движещата сила на злокобната структура. Вади от зандана десетки углавни престъпници. Впоследствие имената на доста от тях стават нарицателни за мракобесните методи на френските колаборационисти. Сред най-известните помощници на Алекс Вилаплан са: Жан Сагтор - двоен агент, обвинен в над 150 екзекуции, оставил наведнъж 5 трупа, обезобразени с бръснарско ножче; Андре Гаини - по прякор Дървения крак, прочут с кървавите си бани; Алберт д'Ано - експерт в разстрелите със снайпер. По лично настояване на Хитлер Лафон създава БНА, чиято основна цел е ловът на евреи. Алекс Вилаплан получава картбланш да използва каквото и както намери за добре. От футболиста вече не е останало нищо. При акция в селцето Мусидан, Югозападна Франция, главорезите му арестуват и екзекутират 11 младежи на възраст между 17 и 27 години. При завръщането си в Париж след няколко бири езикът на Вилаплан се развързва. Хвали се, че лично той е открил огъня.

Вилаплан се превръща в жив демон за евреите. В образа на мним закрилник

подлъгва цели семейства че в замяна на пари и скъпи вещи, които криели (картини, бижута, ценности) ще ги изведе по живо, по здраво от границите на Франция. Веднъж убедени, ги натоварва на камиони, предоставени от Гестапо, с отличителните знаци на германския Вермахт, от чиято каросерия не се виждало нищо. Успокоява ги, че така е най-добре, за да не възникват подозрения. Зад волана сядат хората на Вилаплан. В продължение на часове въртят кръгчета около Париж, преди да паркират в двора на главната квартира на Гестапо. При слизането жертвите се оказват об- градени от униформи с черепа и двете кости, символите на нацистката тайна полиция. В ужаса си веднага разбирали, че ангелът, който уж щял да ги спаси, всъщност им е връчил билет за ада. Само късметлиите стигали до концентрационните лагери. Смъртта застигала останалите преди това.

Славните времена за Вилаплан не продължили вечно. С всеки удар на Съпротивата примката се стягала. Превърнал се в основна цел за противниците на режима. Неколкократните опити за убийството му обаче не постигнали успех. Все пак дошъл август 1944 г., когато войските на съю-зниците вече марширували по „Шан-з-Елизе“. Вилаплан пробвал отчаян ход. Опитал се да влезе в предишната си кожа на футболна звезда и да убеди френското общество, че зад маската на колаборациониста на Гестапо всъщност се криел патриот, който съдействал за освобождаването на много френски евреи от лапите на нацистите. Никой не се хванал на въдица- та му. На 1 декември 1944 г. бил изправен пред съда. Вилаплан и съучастниците му получили смъртни присъди за национално предателство, сътрудничество с врага, масови убийства и варварство. В 10 сутринта на 26 декември, в казармата Монруж, само на 13 км от парижката централа на Гестапо, Алекс Вилаплан бил разстрелян.

Опитите на френската футболна федерация да заличи името му от архивите удрят на камък. И до днес кръвожадният убиец с 25 мача за националния тим, носил капитанската лента на „петлите“, участник на световни финали и олимпийски игри, е позорно петно за френския футбол.

Когато Англия отстъпи пред свастиката

Единствено заради кончината на принцеса Виктория предишния ден знамето с нацистката свастика се извисява само наполовина над централната трибуна на „Уайт Харт Лейн“. По ирония това е стадионът на „Тотнъм“ - клуба, който с течение на годините щеше да се идентифицира с еврейската общност в лондонското Сити.

Още щом на 8 октомври 1935 г. вестник „Таймс“ публикува информацията за предстоящата контролна среща между Англия и Германия, еврейското
съсловие и партиите от левия спектър на Острова впрягат сили, за да издействат забрана немците да стъпят на британска земя. Причината - от две години Германия е под контрола на Адолф Хитлер, идеологически враг на всички поданици на империята.

На 27 ноември конгресът на британските търговци се обръща към официалните власти с молба мачът да бъде анулиран. Мотивът е, че улиците на Лондон ще се превърнат в удобна арена за нацистите, които необезпокоявано ще дефилират със своите символи начело със свастиката като пътеводна звезда. „Твърде възможно е светът да интерпретира това като обръщане на Англия към идеите на националсоциализма“, тревожат се противниците на футболния двубой.

Завихря се страхотна полемика. Крайнодесните партии на Острова подготвят радушно посрещане на германския национален отбор. Гостите пристигат със самолет от Ротердам на летището в Кройдън. Докато футболните посланици на фюрера са приети с почести, по същото време синдикалисти и общественици настояват пред държавния секретар сър Джон Саймън да отмени срещата.

След много шикалкавене мистър Саймън решава, че става дума за частна инициатива на Английската футболна асоциация и липсват аргументи мачът
да бъде отказан. „Реакцията на германците може да има много лоши последствия“, опасява се високопоставеният английски политик.

Секретарят на Английската футболна асоциация сър Стенли Роуз зове спортът и политиката да се разграничат категорично. Въпреки това в деня на двубоя в околностите на стадиона е организиран антинацистки митинг. Лондонската полиция се оказва в изключително деликатна ситуация, тъй като 10 хиляди германски привърженици имат билети за двубоя. 7 кораба акостират от Хамбург, организирани са и цели 16 вла-кови композиции. Стичат се и много германци, постоянно живеещи в Англия. 50 хиляди англичани пълнят докрай „Уайт Харт Лейн“, за да окажат подобаваща подкрепа на своите.

Самият мач е скучноват и минава без инциденти. Англия печели лесно с 3:0. Германците приветстват изпълнението на химна си с нацисткия поздрав;
англичаните - не.

3 години по-късно, през 1938-а, Англия връща визитата. Гръмката победа на островитяните в Берлин с 6:3 срещу германската селекция, пълна с австрийски футболисти (броени месеци по-рано Австрия е анексирана от Хитлер), остава без отзвук. Всички коментират снимката на английската селекция преди началото на двубоя - поданиците на Британската империя позират с изпънати напред ръце пред централната трибуна, пълна с нацистки велможи. И до днес тази фотография се смята за най-срамната в историята на английския спорт. Самият Хитлер не присъства, тъй като по това време (през май) е в Италия, за да съгласува плановете си за инвазия в чешките Судети с Мусолини. Гьобелс, Гьоринг, Хес и Рибентроп обаче се усмихват доволно от ложите на стадиона...

Малко преди да излязат на терена, английските футболисти получават заповед да слушат химните с нацисткия поздрав - жест, който хвърля в екстаз 115-те хиляди на олимпийския стадион в сърцето на Райха. Решението е взето от британския посланик в Берлин - Невил Хендерсън. Той се опасява да не си навлече гнева на Хитлер. Получава подкрепа и от шефа на английския футбол Стенли Роуз, който добре помни печалните събития от олимпийските игри в Берлин две години по-рано. Заповедта отприщва недоволство в английската съблекалня, но най-вече в британската преса, която определя случката като неоправдан сервилен акт към диктатурата на Хитлер.

Само година по-късно твърденията на английския посла- ник в Берлин, че нацистите могат да бъдат контролирани с жестове като този на олимпийския стадион, стават на пух и прах. На 3 септември 1939 г. в 11 сутринта Лондон обявява война на Германия. Хендерсън умира на 30 декември 1942 г. в английската столица. В гроба си отнася фразата, която използва под път и над път: „В крайна сметка Хитлер ще се окаже най-големият застъпник за световния мир“.

Заб. Използвани са източници от чуждия печат.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 393 от 12 февруари 2013)