21362 | 13 февр. 2013 | 09:29
Интервю на Весела Ванева за силата и слабостите на държавата в сметките
- Г-жо Шулева, как ще коментирате масовите протести срещу високите сметки за електроенергия из цялата страна?
- Явно е, че на хората съвсем им е прикипяло. И най-малката допълнителна финансова тежест е способна да възпламени натрупаното. Живеем в криза вече няколко години. Доходите намаляват, инфлацията ги подяжда и всяко увеличение на каквито и да било сметки - особено на ежемесечни, довежда до сериозно недоволство. Мисля, че ще бъдем свидетели на все повече такива прояви на протести, които са свързани преди всичко с липсата на доходи. Втората причина е в редица пропуски - най-вероятно на електроразпределителните дружества, свързани с нередовно отчитане, с недостатъчно добре представени сметки, за да знаят хората точно за какво плащат. И ако трябва да обобщя - причината е в недостатъчно добрия контрол на регулатора.
- Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ли е виновникът?
- Имам предвид всички регулатори. На първо място е ДКЕВР, на второ място е Комисията за защита на потребителите (КЗП) и на трето - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тези три регулатора трябва да направят преглед и да видят до каква степен са защитени интересите на потребителите. По принцип съществуването на монополи не е забранено. Но е забранена злоупотребата с монополно положение. Трябва да се проследи в общите условия по договорите да няма неравноправни клаузи за потребителите. България все още не е постигнала това, което се изисква по отношение на защитата на потребителите. Категорично!
- Какво трябва да се промени?
- Много неща. Според директивите на Европейския съюз Законът за защита на потребителите има приоритет пред останалите, например пред Закона за енергетиката. Но у нас не е така. Като цяло нашето законодателство беше хармонизирано с европейското. След това обаче нямаше достатъчно силен натиск от Европейската комисия за следващите две стъпки - преглед на съответствието между отделните закони и най-важното - самото им прилагане. Сега виждате, че има мониторинг от ЕС върху съдебната система и изобщо върху системата за правоприлагане.
- Смятате ли, че приватизацията на електроразпределителните дружества беше грешка?
- Трудно ми е да кажа. Когато аз станах министър на икономиката, имаше отделно Министерство на енергетиката. В крайна сметка заварих една приета от Народното събрание стратегия за приватизация. Тя предвиждаше тяхното раздържавяване.
- А кой носи отговорността за това?
- До 2003 г. аз бях министър на труда и социалната политика и имах други отговорности. Когато станах министър на икономиката, тази стратегия беше факт. Имаше сериозен натиск и от страна на Световната банка и Международния валутен фонд, с който по онова време все още имахме подписани споразумения. Имаше една матрица на Световната банка по отношение на приватизацията, която ние трябваше да изпълняваме, за да можем да получаваме парите, които ни се отпускаха по онова време. Забравили сме ги тези неща, но те бяха факт. Ние в 2001-2004 г. работехме по ясно споразумение с фонда и с банката и бяхме принудени да изпълняваме определени критерии.
- Ако зависеше от вас, щяхте ли да пуснете енергото за приватизация?
- Не мога да отговоря. За да вземе човек такова решение, трябва да се е занимавал много внимателно с този сектор. Не забравяйте, че никога не съм отговаряла пряко за него.
- Но наблюдавахте приватизацията.
- Аз отговарях за процедурите за приватизация. Смея да твърдя, че това беше една от най-добрите. Бяха допуснати в нея само дружества с най-висок кредитен рейтинг. Не бяха допуснати офшорни компании. Ние имахме изисквания директно компаниите майки да се ангажират с приватизацията и те пряко да участват, отговаряйки с целия си капитал.
- Много или малко пари взе държавата тогава?
- Ще ви дам следния пример: 1,1 млрд. евро е стойността на трите дружества, която ние постигнахме. Общо за приватизацията в България на всички активи до този момент - за 84% от собствеността на България, бяха взети 4,6 млрд. лв. Така че постигнатата стойност за електроразпределителните дружества е 2,2 млрд. лв., а те са около 1,8% от собствеността в България.
- Е, не бяха получени 2,2 млрд. лв., а по-малко, тъй като се продаваха не 100% от дружествата, а 67%. И общата стойност на трите пакета беше 693 млн. евро.
- Някои числа ми се губят, беше отдавна. Но тези три пакета са дори по-малко като дял от собствеността на България, а от тях са постъпили близо 1,4 млрд. лв. Вие си направете сметката дали е много, или малко. Аз лично смятам, че няма друга сделка от приватизация, при която да се е получила толкова висока цена. Няма друга! Ако някой каже, че има, нека го докаже. И ако България в момента има най-малко 1,5 млрд. лв., за да национализира тези електроразпределителни дружества - ами да ги национализира. Не знам какво ще се постигне с това. В България за съжаление битува все още усещане, че видите ли, ако предприятието е държавно и то има загуби, държавата би могла да ги покрива, а не хората. Това е илюзия. Държавата никога не плаща. Винаги плащат нейните граждани.
- Интересно, възможна ли е изобщо национализация?
- Възможно е примерно отнемане на лиценза, ако се установи, че има нарушения. Тогава може държавата да предложи опция да изкупи тази собственост и да сложи оператор държавно предприятие. Но проблемът не е в това дали собствеността е частна, или държавна. Проблемът е в контрола върху спазването на определени изисквания. „Топлофикаци София“ е общинска, „Булгаргаз“ - държавна. Те по-добре ли са? Не. Имат огромни загуби. За мене са абсолютно нелепи призивите да се национализират електроразпределителните дружества или да бъдат изгонени чужденците. Чувам такива призиви от различни политически сили - едва ли не мехлем за душите на ограбените български граждани.
- Нелепи - защо ?
- Защото държавата в момента има инструмента за контрол и тя не го използва. А ние ще очакваме, че тя, освен че ще използва органа си за контрол, както трябва, което сега не прави, ще управлява още по-добре дружествата, като вземе собствеността в тях. Виждате ли каква нелепица е!
- Но хората казват: „Когато беше държавно, сметките бяха ниски.“
- Хората са забравили, че 2002 г. пак по настояване на Световната банка цената на тока беше увеличена с 20%. Не 13%, а 20%! За какви ниски сметки говорите? Имаше огромни протести. Хората забравят тези неща. Тогава електроразпределителните дружества бяха държавни. Просто цените в България така или иначе са по-ниски, отколкото във всички европейски страни и на един общ енергиен пазар цените са просто обречени да растат.
- Лошото е, че сметките, изглежда, нарастват повече и от цените.
- За сметките държавата да си оправи контрола. Защото същите тези оператори работят и в други държави. Защо там няма такива оплаквания? Нали знаете приказката, че кучето играе според тоягата. Където са намерили слободия, защо да не правят пропуски? В държавите, където ги контролират, те спазват правилата.
- Да пуснем машината на времето. Симеон Дянков участва в разговорите с електроразпределителните дружества. Преди 10 години вие бяхте на неговото място. Какво бихте направили като ресорен вицепремиер в сегашната ситуация - отвън хвърчат снежни топки от разгневени и безсилни хора, а вътре дружества, които не смятат, че са виновни за нещо? Дайте план в три точки?
- Безспорно първо трябва да се направят проверки. Много е важно да се намери аналитичен подход, за да се установи действително къде биха могли да бъдат слабите звена. За да бъде проверката ефикасно насочена. Това е първото нещо - много бърз анализ кои са тези слаби места. На второ място бих направила нещо далеч по-рано и това е свързано с рамката, в която работи ДКЕВР. Тази рамка категорично не е ефективна. И тя е една от причините, за да се стигне до тази ситуация.
- Пояснете.
- Най-лесното е да си сверят часовника с другите страни. Нормално е да се запитаме защо в Германия, в Австрия или в Чехия хората не протестират. Как действат техните регулатори? И защо там същите доставчици или оператори работят, без да имат проблеми. При какви условия? Това е ключовият въпрос. Третото нещо - според мен една част от протестите е свързана с ниските доходи. Имаше сигнали за доста забавени плащания през януари. Като вицепремиер и министър на финансите г-н Дянков трябваше да погледне и от другата страна - от страната на доходите на населението. И на фермерите не се изплатиха обещани субсидии, и заплати имаше с много закъснения, и социални плащания се бавеха. Има напрежение по отношение на самите доходи и е нормално най-малката капка да прелее търпението на хората.
- Като ресорен вицепремиер наблюдавахте енергетиката. Установихте ли как се краде в там?
- О, това не ми е било отговорност - нека да се разберем. Трябваше да следя дали законодателната програма на министъра е в съответствие с програмата на правителството, дали се изпълнява в срок. Аз отговарях и за здравеопазване, и за земеделие, и за труд и социална политика. Несериозно е да ме питате за кражби във всеки от тези ресори.
- Но сигналите за корупция обикновено се изпращат до висшестоящия. Не сте ли получавали?
- Трябва да се върна доста години назад. Спомням си, че сме имали сигнали по-скоро за парцелиране на влияние. Коментираха се тогава различни икономически групи. Ние сме разглеждали такива сигнали. Дори имаше срещи при министър-председателя, за да се изясняват такива опити за влияние. Имаше, спомням си, сигнали за концентрация на определени икономически групи в енергетиката. Аз лично съм ги препращала до КЗК, за да бъдат направени проверки. Някои бяха във връзка с приватизационни сделки. Това е най-общо.
- Сега има подозрения, че се краде и затова токът е толкова скъп.
- В какъв смисъл „краде“? Кражба е някой да се закачи към електромера ти.
- Подозренията са за по-едри неща. Например изграждането на електропровод струва 8 млн. лв., но го поръчват тройно по-скъпо. И ние го плащаме.
- Ето ви пак пример за несвършена работа от страна на държавата, която искаме да товарим с още отговорности. Става дума за контрола по Закона за обществените поръчки. Достатъчно ефективен ли е той? Защото там е едната възможност да се стопират определени отклонения от нормалните практики. Операторите на мрежите също са задължени да работят по Закона за обществените поръчки. Ето ви още една четвърта точка в екшън плана - създаване на организация за контрол върху обществените поръчки. Правим ли съпоставка с пазарни цени? Правим ли ги при конкурентни условия? Защото инфраструктурата рефлектира в сметките на всички тези гневни хора. Ето ви един вид проверка на държавни органи, която ще има ефект върху финалната сметка на конкретния потребител. Щом данъчните органи се справят добре, значи и тук може. Въпросът е, че явно не е имало воля за това. И виждате - тук държавата не си свършва работата, там не си я свършва и после някой друг е виновен.
(в. Преса, печатно издание, брой от 394 от 13 февруари 2013)
Мобилна версия
RSS канали
