- Как ще коментирате втория поред провал на избор на ваш наследник, г-жо Караиванова?
- Нямам коментар. Това е политическо решение на политически орган. Да коментират онези, които навремето въведоха изискването главен инспектор да се избира с мнозинство от 2/3 от депутатите.
- Каква е вашата равносметка за петгодишния мандат като „ревизор“ на Темида?
- Нескромно е сама да си правя оценка. Миналата година, когато изтече мандатът на колегите ми, избрани заедно с мен (той е 4 г.), изготвих цялостен доклад за свършената работа. Докладът мина през правна комисия, но и до днес не е влизал в пленарната зала. А ние сме орган на Народното събрание, избиран с квалифици-рано мнозинство, с каквото се променя само конституцията.
- Стартът ви беше много силен, за което Инспекторатът получи и аплодисментите на Брюксел. Защо е това затишие напоследък - да не би да се уморихте да сте „вечният“ критик на кривиците на съдебната власт?
- Наистина започнахме силно, не знам как успях да мотивирам колегите да работим толкова много. Още на втория месец вече правехме проверки, макар че бяхме девет души на два празни етажа с по една химикалка в ръка. Затова смятам, че похвалите бяха заслужени. Що се отнася до „мълчанието“, то е само медийно. Заради развихрилата се медийна война през лятото на 2011 г. (когато покрай избора на Владимира Янева за шеф на СГС Инспекторатът направи проверка в наказателното отделение на Софийския градски съд и установи просрочия на делата на Мирослава Тодорова, но и на Янева. Само че наказаха Тодорова - б.р.) аз предпочетох да замълча, иначе щяхме да изродим спора в махленска свада. На заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС) обаче продължавам да се изказвам по всеки въпрос, по който имам информация. И то най-вече на закритите за журналистите заседания, на които се обсъждат дисциплинарните въпроси. Знам, че това не се харесва на всички и някои биха предпочели да стоя като бюст-паметник - мълчаливо и импозантно. Е, не го правя.
- Когато медиите ви бяха съюзник, вашите проверки раждаха резултати. Сега чуват ли ви?
- Имаме резултати. Отчетливо се чувства дисциплинирането на процеса. Това се вижда в годишните доклади за дейността на съдилищата, които прави председателят на ВКС пред Народното събрание. Всяка година се увеличава процентът на свършените в тримесечен срок дела, т.е. започва да се спазва една разумна бързина на производството. Магистратите свикнаха, че ще бъдат проверявани периодично и непрекъснато. Но не можахме да се справим с проблема в София.
- Защо?
- При софийските съдилища
продължават оправданията
със свръхнатовареността, което по принцип е вярно. Но никой досега не ми е дал разумно обяснение на факта как едни магистрати се справят при свръхнатоварването и за изминалите 5 г. тяхното име не се е появило нито в сигнали и жалби на граждани, нито при комплексните проверки на инспекторите. А има няколко съдии, срещу които всяка година получаваме поне по една или две жалби за забавяне.
- Не се ли чувствате използвана в кампанията срещу Мирослава Тодорова? Вие констатирахте нарушения и при други съдии, но те не само не бяха наказани, а и направиха кариера.
- На този въпрос, зададен с имена, няма да отговоря. Напоследък има практика във Върховния административен съд (ВАС), според която за доказателство по дисциплинарни производства се използват изявления в медиите. По случая има висящо дело пред ВАС. Що се отнася до използването, никога досега не съм се оставяла и не съм се чувствала използвана. Не го позволявам.
- Как разбирате, че става дума не за случайна грешка, а за заиграване със закона?
- Когато законът грубо се погазва, опитният юрист веднага разбира, че обяснението за това може да е само едно. Обикновено е корупция. Дори съм правила експерименти - питала съм магистрати какво може да е другото обяснение защо толкова грубо е сгазен законът и те не можаха да ми го дадат. А корупцията е страшно нещо - тежко уврежда не само авторитета, а изначалната функция на правосъдието да раздаде справедливост на хората.
- Кои са другите грехове?
- Чиновническото отношение към професията. Моментът, когато удобно забравяш, че зад всяко дело стои конкретен човек, който очаква справедливост.
- Как ги „разконспирирате“?
- О, пътищата са много. Можеш да тупаш топката и да не решаваш едно дело с години. Можеш да разгледаш делото в нарушение на подсъдността, т.е. да си го вземеш, за да направиш услуга на някого. Можеш с разни прийоми да го връщаш обратно на прокуратурата. Можеш да не се съобразяваш изобщо със закона, позовавайки се на вътрешното си убеждение. Не успях да се преборя с това - ясно да се каже, че по вътрешно убеждение се преценяват само и единствено доказателствата.
- Кой е най-драстичният случай, с който се сблъскахте?
- Той бе по медийна публикация за измама за 12 милиона, която кръстосваше страната.
- Да ги назовем - публикацията е на „Труд“, авторът - Лилия Христовска, сега журналист от „Преса“.
- Да. За разлика от другите в това изключително професионално направено изследване се сочеха фактите, но не се подсказваше: проверете еди-кой си съдия.
Най-голямото ми неудовлетворение е, че не беше разплетена докрай линията по какви причини точно за един определен гражданин се нарушаваше законът. А случаят очевидно ескалираше. Накрая се стигна и до убийство.
- Какво още ви боде очите?
- Че кадровата тенденция се обърна. Докато навремето следователите се „спасяваха“ в съда и прокуратурата, сега съдии и прокурори кандидатстват за следователи. Защото заплащането е по-високо, а
работата е никаква
При последната проверка, която правих през януари във Варна, се оказа, че в тамошното следствие за едно дело на година получаваш заплата на магистрат на окръжно ниво. Крайно време е политиците да решат какво ще се прави със следствието. Сегашното е разпиляване на държавни пари.
- Какво става със звеното срещу „бавните дела“, което трябва да намали осъжданията ни в Страсбург?
- Равносметката е, че до края на 2012 г. имаме 79 постъпили молби. Сега те вече са 96. От постъпилите до края на годината 79 молби 53 вече сме изпратили в Министерството на правосъдието за вземане на решение. От тях има само няколко основателни, но наистина основателни. Интересното е, че наскоро постъпи молба от известна с добрите си знания и обществена позиция адвокатка, която иска от държавата 10 000 лв. за нейния клиент, който от 1997 г., като е станал обвиняем, 6 години следствието е забравило да работи по случая, а после съдът го е оправдал, но 5 години не е написал мотивите си за това. Подобни случаи винаги ме взривяват - за всички тези години държавата е плащала съответните заплати на магистратите и сега данъкоплатецът (който е всъщност държавата) отново ще плати 10 000 лв. заради това, че те не са си свършили работата.
(в. Преса, печатно издание, брой от 395 от 14 февруари 2013)
31865 | 14 февр. 2013 | 14:03





Мобилна верси
RSS
