52908 | 13 юни 2025 | 12:08

Сигурно ще дойде време, когато ще съжалявам за много неща. Тогава вече властта, славата, успехът, всичко ще си е отишло. И ще дойде равносметката. Тя е тъжна, неизбежна, но аз съм си поел своя кръст! Да, празнотата е голяма. Част от живота ми мина, без да

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов навършва днес 66 години.
Борисов е най-дълго управлявалият демократично избран премиер в историята на България. Той влетя в политиката с харизма, помитайки и сини, и червени и остана на върха на държавата 9 години, 10 месеца и 14 дни, оглавявайки три правителства: първото – от 2009 до 2013 г.,второто – от 2014 до 2017 г., и третото – от 2017 до 2021 г.

Съдбата му поднесе феноменална обществено-политическа кариера, простряла се между "Осанна" и "Разпни го" - с много битки и предателства, с възход и драматични изживявания. Възхваляван и арестуван, обожествяван и атакуван, носен на ръце и обругаван, Борисов изпи до дъно чашата на политиката у нас.
Амбициозен, енергичен, диалогичен, Борисов управлява страната в сложна геополитическа обстановка, с объркани европейски партньори навън и често скарани коалициони съюзници вътре. Обвиняват го, че е авторитарен, но умее да слуша. Не се притеснява да даде заден, когато е видял грешките си.

Не прощава предателства. Не обича подмазвачи. Мрази интриганти. Не е разточителен, не обича софри, не се блазни от лукса. Каратист, футболист, шахматист, китарист. В богатата си политическа кариера Борисов представи България на три континента - беше в Кремъл и в Белия дом, беше в Риад и в Поднебесната империя, посрещаха го президенти и монарси - навсякъде вратите му бяха отворени.

Без да знае езици, събаряше стени и създаваше мостове.
Колкото го харесват, толкова го и критикуват.
Истината обаче е, че Бойко Борисов е най-реализираният и най-успешният политик в последните 35 години, чиято партия неизменно е на върха, а той продължава да е водещият фактор в българската политика, чието лидерсво никой не оспорва.

Следя неговата политическа кариера от 1998 година, когато направих първото си интервю с Борисов като личен бодигард на Тодор Живков. Оттогава не са преставали срещите ни на касетофон.
Сега ви предлагам едно интервю, публикувано на днешния ден преди 13 години. Избрах го неслучайно ... 

13 юни 2012 г.
Резиденцията на министър-председателя в Бояна

Между взривове, протести на еколози, гневна опозиция и рязане на ленти успяваме да се срещнем с Бойко Борисов. Разговорът тръгва от оптимизма за магистралите, преминава през признания за кадрови грешки, за да стигне до разочарованията в личния живот. Не обича да говори за тях и много рядко допуска някой да се рови в душата му. Този път обаче стаяваната болка изплува... Бърз брак, драматичен развод, среща и непреживяна все още раздяла с Цветелина. И онази отчайваща самота на върха, която може да те смаже, ако не си я осмислил като спасение. Борисов точно това е успял. Вероятно добре е наблюдавал самотата на падналия Живков.

Когато направих първото си интервю с Борисов, той беше личният бодигард на бившия Първи. Свален от пиедестала и качен на кладата. Говорихме за политиците, издухани от времето и властта, за отношението на обществото към тях, за липсващите поуки. „Аз съм праволинеен човек. От моите родители знам – който не уважава дядо си, и неговите деца няма да го уважават. Никой няма да ни уважава, докато самите ние не започнем да се уважаваме като нация и държава“, каза ми го през лятото на 1998-а. После в годините наблюдавах с интерес трансформацията му от охранител до генерал, от кмет до премиер. И налагането му като лидер. Неоспорим. До степен всички да се съизмерват с него. Още през 2006-а си направи самооценка: „С партия или без партия, моето име вече е институция. Много ми е трудно, че съм сам, но пък за сметка на това съм успешен.“ И се оказа прав. Днес нищо в държавата не може да се случи без личния печат на Борисов. От ветото на президента до цъфтежа на блатното кокиче.

Разговорите ни с Бойко винаги са били откровени. Критикувала съм го. Водили сме и остри спорове за работата му като кмет, политик и държавник, но винаги сме запазвали уважението си един към друг.

Сега ме приема в резиденция „Бояна“. Неделя по обед. Пред него е цялата преса. И разгънати карти на новите магистрали. „Мерак ми е, като гледам картите – след „Тракия“ ще излязат лото­вете 1, 2, 3 на „Струма“, трябва да успеем да се преборим и за близо милиард евро в Кресненското дефиле...“ Гледам го и се чудя – не ми ли играе номер. Или наистина иска да запише името си в историята като строител на България...

– Откъде имаш този хъс за строителство? Не си бил строител нито в младежките години, нито по-късно.
– Как да не съм бил! Аз съм инженер по противопожарна техника и безопасност. И ако малко се заровиш, ще видиш, че това е 80% от програмата на ВИАС. Предмети като строителна статика, динамика, висшите математики, архитектура и сградоустройство, топлопренасяне, стоманобетон са основни дисциплини във ВИАС. Ние ги изучавахме в пълния им обем. На нас ни ги преподаваха професорите от ВИАС, те ни изпитваха.

– Едно е да разбираш от строителство, друго е да го изведеш като мисия на живота си, като фикс идея на управлението, вероятно някакъв ген се е отключил сега у теб?
– Не, това не е ген. Осмислил съм го. Като отидеш в някое населено място, хората с гордост казват: „Ето, тука минава римският път!“ Значи римляните първо са направили пътищата, а после около тях се създава цивилизацията. Като отиде българинът в Европа, за какво най-напред цъка с език – за магистралите. Когато аз определях своята ориентация – на Изток или на Запад, се водих от една стара българска строителна поговорка. Първо пускаш хората да видиш накъде ще направят пътека, и после там строиш тротоара. Ако го направиш настрани, те пак ще минават напреко. Накъде излизат младите хора? За Европа и за Америка. Значи това е нашата ориентация. Какво харесват първо там? Първо инфраструктурата, после организацията, дисциплината, реда. Ето това правим и ние в момента.

– То било много просто!
– Знам, че пътищата са артериите на един жив организъм, какъвто е държавата. Има ли жп линии, има ли магистрали – минават товари, цялата съпътстваща дейност около тях създава работни места и потоци от пари и стоки. Затова строителството не е самоцел.

– Някога играл ли си с лего?
– Играл съм си на всичко. Това не е сложно. Спортните зали, спортните съоръжения дават увереност, самочувствие, сила на нацията – затова инвестираме в спорта. Археологията ни връща в миналото и ни показва каква велика нация сме били, какви неща са се случили в България. Това са ми приоритетите: да извадим миналото, да изградим настоящето и да мислим за бъдещето. За съжаление се случи да управлявам хем в криза, хем всичко да е наведнъж. Ако примерно още Костовото правителство беше направило магистрала „Хемус“, после царят да беше изградил магистрала „ Тракия“, а Станишев да беше почнал „Марица“, сега на мен щеше да ми остане „Струма“. А те – нито една, нищо! От 30 години на магистрала „Тракия“ не е подменян асфалтът. Какво му пречеше на Станишев, когато отчиташе 3-4 милиарда излишъци, да преасфалтира магистралите, да оправи мостовете, поне старите? Какво пречеше?! А сега ние в условията на криза и нови правим, и трябва да оправяме старите.

– Къде сгреши в тези три години от мандата си на премиер?
− Сгреших с някои кадрови промени, с други закъснях. И в икономиката, и в здравеопазването трябваше по-рано и по-енергично да действам. В здравеопазването сменях, сменях, знаеш ли колко разговори съм провел. Питай Райчинов, питай ген.Тонев, питай Димитров, старите доктори, поне десет пъти съм ги събирал: „Дайте да намерим подходящия човек за министър.“ Хайде, първия път Нанев, всички много го харесаха – той пък прекалено добър. Хайде, след това Ана-Мария, безспорен капацитет в нейната област, консервативна и стриктна – тя пък не можа да се сработи с медиите. Константинов беше също добър човек, добър специалист, направи ми силно впечатление, като бях в болницата в Кюстендил – но не можа да реализира визията си като министър, не можа да упражни необходимия контрол. Сега да видим с Деси (Десислава Атанасова – б.а.) какво ще стане. Делян Добрев трябваше да го сложа още от самото начало като министър. Трайчо Трайков въобще не трябваше да го слагам на този пост. Идваха хора, казваха ми какви ли не работи за него, аз до края му имах доверие, но... и той показа, че не става. Трябваше много по-рано да го сменя. Това ми е голямата грешка!

− Моля? Трайчо Трайков ти е голямата грешка!? Изненадана съм. Нали толкова много разчиташе на него...
− Много разчитах, да. Виждате сега каква е разликата в работата на министерството на икономиката с времето, когато там беше Трайков.

− Каква?
− Във всяко едно отношение! В административния капацитет, в конкурентоспо­собност – по тези показатели сме усвоили едва 6% от един милиард. И за това е виновен Трайков. И куп други бели направи...

− Кога разбра за тях?
− Аз, като затворя една страница, я затварям окончателно, не искам да се връщам ...

− Но той каза, че заради неизплатените задължения на държавата от началото на мандата досега са фалирали 300 000 фирми и 450 000 души са станали безработни.

− Дори това, което ми цитираш сега – тези цифри за фалирали фирми, е една отвратителна нападка към Дянков. Да, Трайчо индиректно първо напада Дянков, а после кабинета. А Дянков го доведе в правителството, Дянков ми го представи, когато съставяхме кабинета. Преди това бяха говорили с Цветанов. После тримата дойдоха да ми се представят, да ги изслушам. На кои фирми не сме платили? На „Цанков камък“ ли, където платихме още 160 милиона за селския им път?

− Е, не си ли спомняш за онези 600 милиона задължения на държавата към фирми за извършена работа, които министър Дянков, казват, още не е издължил докрай?
− За кои фирми не са разплатени, Валерия? За тези, които тройната коалиция подписа и им ги дадоха авансово? Обади се на Вежди Рашидов да видиш какво е правил Стефан Данаилов – подписва договори за филми авансово, без да са обезпечени, и сега тези фирми идват и казват: „Ами ние фалираме, защото ти не ни даваш пари.“ Същото е и в строителството – ето сега по Девин, по Батак, поинтересувах се, за път, струващ 10-12 милиона, са платени авансово 3 млн., най-вероятно от тях са върнати и рушветите, и сега висят със 7-8 милиона. И тези фирми казват: „Ние ще фалираме заради теб.“ Питам: Ама защо не са ви ги платили в излишъците? Нещо повече. Когато са си правили бюджета, те (предишното правителство) залагат излишък от 6%, за да могат да го харчат преди изборите без контрол. Накрая обаче ставаме на минус 5-6% и фактически разликата в парите набъбва до 11-12%. А всичко е контрактувано предварително. Откъде да ги намерим тия пари, след като никога не са били залагани в бюджета, а във врътките им? Не заради нас фалират фирмите! Затова в случая Трайков говори глупости и напада Дянков.

− Не го ли играе Дянков прекалено на лошото ченге? Не събира ли прекалено много негативи?
− Нищо не може да направи Дянков, без да го е съгласувал с правителството. И успехите, и неуспехите са общи, на всички. Дянков има една-единствена задача и тя е да пази държавата от фалит или от тръгването по пътя на Гърция, Испания, Португалия. В ситуация, в която Първанов и Станишев щяха да ни хвърлят с всичка сила, защото те казаха преди две години: дигайте дефицитите. Добре че не се подведохме по акъла им.

− Смяташ ли, че има сценарий за клатене на правителството?
− Не. Всички ги е страх в момента от предсрочни избори. Страх ги е да не ми създадат мотив, че виждате каква тишина е в политическото пространство. Обаждат се от време на време, колкото да се знае, че ги има. Само Доган е готов за избори. Никой от другите не е готов.

− През 2006 година ми беше казал: „Аз съм човек, работил с падналите от власт.“ Какво научи от тях – от Живков, от царя?
− Той, царят, много хубаво го казваше, че при Тодор Живков съм бил в периода, когато той „се е очовечил“. Имаше предвид, че е бил под домашен арест и когато ги няма атрибутите на властта, вече можеш да си говориш с него като с обикновен човек. Наблюдавал съм ги и двамата, знам какво е да не си на власт. И съм се учил от тях.

− Каква е разликата между човека на власт и човека, паднал от власт.
− В България е жестока! Страшно е, като слезеш от власт. Ето най-пресния пример – Първанов изкара на повърхността всички тези хора, които сега са на върха в БСП, в най-тежкото време за БСП ги сложи на власт, накрая им направи коалиция, за да стане Станишев премиер. Кога Доган щеше да го пусне на Станишев да стане премиер, ако не беше Първанов? Никога! И сега всички видяхме как го ошамариха Първанов по брутален начин.

− Имунизиран ли си от такава ситуация?
− В България, паднеш ли, е жестока работа!

− Мислил ли си си за този момент?
− Това е като смъртта – рано или късно ще дойде, на всеки ще се случи. Сега не искам да мисля за това. Сега за мен е важно да устискаме финансовата стабилност и да си направим инфраструктурните проекти. Не мога да им се нарадвам – като блесне асфалтът, като видя тревичка засадена, теменужки подредени отстрани. Мерак ми е, като гледам картите – след „Тракия“ ще излязат лотовете 1, 2, 3 на „Струма“, трябва да успеем да се преборим и за близо милиард евро в Кресненското дефиле.

− Дянков или Цветанов? По едно време беше ядосан на Дянков.
− Два темела има сигурността в държавата – финансовата и борбата с престъпността. И двамата ми вицепремиери се справят чудесно там. Проумял съм, че колкото и да се бориш с престъпността, когато има бедност и немодернизирана държава, никога не може да пребориш тази престъпност. Затова съм си поставил за цел – ускореното строителство и електронното правителство ще гарантират устойчивия спад на престъпността.

− Станишев вече ти направи „подарък“ за рождения ден – обяви, че целта на БСП е да свали ГЕРБ от власт.
− Нормално. Всяка опозиционна партия има това за цел.

− Следиш внимателно опозицията. Защо Първанов не успя да се върне на партийния връх?
− Първанов направи голяма грешка. Той беше наказан именно заради тази грешка, и то от неговите хора. Десет години никой не му се бъркаше в работата – президент с два мандата за първи път в България, стоеше като крал в абсолютен комфорт. Нечуван комфорт! Законът му дава доживотно право на охрана, офис, издръжка, само да стои на пиедестала си. Вместо това той сам реши да слезе от него. Година преди да излезе от президентството, тръгна срещу Станишев и започна да се прави на кандидат-премиер. До този момент медиите му прощаваха всичко, докато свързаните със Станишев РR фирми не се захванаха с него. Тогава и Първанов видя какво ни е било на нас години наред и как се изкарват публикации в чужди списания, които да те чернят.

− Искаш да кажеш, че свързани със Станишев РR агенции са водили негативна кампания срещу Първанов?
− Негативната кампания помете буквално Първанов. И това извършиха РR агенциите на Станишев, които са много добре дислоцирани в Европа.

− А каква е точно грешката на Първанов?
− Първанов допусна две грешки. Първо, показа нетърпение. Той никога не е демонстрирал, че е нетърпелив. А търпението е много силно качество на мъжа. Спокойно можеше да напусне президентството, без да взема страна срещу ГЕРБ, без да бърза да се връща в БСП. Трябваше да си почине, да се огледа, да предаде опит и евентуално след парламентарните избори, ако ГЕРБ ги е спечелил пак, да пита има ли виновен в БСП. Втората, основната му грешка, е, че подцени неблагодарността на хората. Голяма грешка! Тези, които той мислеше, че са му задължени, че ги е вкарал в голямата политика и те са се издигнали благодарение на него до депутати и до премиер включително, сега скочиха срещу него. Истината е, че ако Първанов не беше натис­нал да стане тройната коалиция, Станишев нямаше да е премиер. Но това бързо се забравя и отминава във времето. А пък Станишев показва, че много бързо се учи на триковете, които в тази партия от създаването до днес са валидни. Даже надмина учителите си. И онзиден като слушам как ги е изрязал всичките хора на Първанов от ръководството на партията им!... Като съвременен бос на един сто и трийсет годишен клан.

− Като те слушам, май се радваш. Удобно ли е за теб това, което става в БСП?
− Не, защо да е удобно. За мен е по-удобно да има отговорни партии. И това е по-хубавото за България. Ако в момента ГЕРБ не е този стабилизатор в държавата, ако ни нямаше нас, ами те, всякакви бандити и псевдополитици, щяха да се шамарят по тв студиата, както в Гърция. Последните избори показаха, че в България има много желаещи за такава политика. Ако имаше отговорни партии, по много теми досега България можеше да има единна политика и да не се люшка. Макар че веднъж го показаха – при приемането на стратегията за националната сигурност. Дано не е така случайна птичка.

− Но ти си много рязък към всички, как искаш съгласие?
− Защо да съм рязък?

− Към никого не подаваш ръка.
− Е, на кого да подам ръка! Хайде да ги изброяваме един след друг. С кого да си подадем ръка?

− Поне вдясно може да подадеш ръка.
− Вдясно на кого? Подадената ръка не е да дадеш едно, две или три министерски или десет места. Трябва да имаш реален субект на хора, които те подкрепят.

− Ако СДС и ДСБ не влязат в парламента, с кого ще се коалираш при невъзможност да съставиш самостоятелен кабинет?
− Властта не е самоцел. Българинът вече е политически грамотен. Минаха доста емоционални вълни, българинът може да разсъждава прагматично, защото и политическата култура също като образованието се надгражда. Не можем днес да съдим хората за това как са гласували през 90-а, защото знаете как се гласуваше при Тодор Живков – 99% за партията. Сега могат да разсъждават и ще оценят това, което правим. Убеден съм! В Португалия българите ми казаха: „Не се огъвай, ще стане, мачкай ги тия така, арестувайте всички босове“, което и правя.

− Мигът, когато ти е било най-тежко в тия три години?
− Когато гледах в с.Бисер наводненията и земетресението в гр.Перник. Когато има подобен природен феномен, тогава се чувстваш беззащитен. Макар че видяхте каква огромна работа се свърши по почистването на реките и коритата тази година. Ние свършихме огромна работа и въпреки всички апокалиптични сценарии, че като се разтопят огромните снегове, ще ни пометат, това не се случи. Последните два месеца много здраво работи правителството заедно с кметовете и институциите. Лично съм наблюдавал и реките, и язовирите, къде може да се получи пробив.

− Но това не е твоя работа като премиер! Сякаш държавата е на ръчно управление! Защо искаш да огрееш навсякъде? Дори и блатното кокиче не може без теб да поникне.
− Ама и засаждането на кокичетата е много важно. Като отидеш при еколозите, показваш доверие в екоорганизацията. Те ни казаха: „Искаме да видим дали може да ви се вярва, за да не ви спираме магистралите.“ Е, как да не отида? Отидох и те видяха, че мога да накарам министърката да ги сади тези кокичета на другото място, за да покажем доброто отношение към природата и да демонстрираме, че сме готови всяко коренче да спасим. Те подписаха и в момента „Марица“ се строи.

− Това означава, първо, недоверие към министрите и второ – че за да се случи нещо в държавата, премиерът трябва да сложи личен печат. Това е абсурдно!
− Валерия, когато някой приятел ме ожали по този начин, аз му казвам: „Изобщо не искам да ме жалиш, защото това е пожеланието!“ Ако не ми харесва, има други готови веднага да дойдат на това място. Веднага! Сиреч тук не ме задържа никой насила. Ако съм преуморен или ако не мога да се справя, напускам! Но аз го правя всичко това с удоволствие, защото виждам резултата от работата си. Защото там, където съм минал по голите ливади, в момента има огромно строителство, хиляди хора работят в условията на криза и 80% от тези пари се плащат от Брюксел.

− Бизнесмени са на мнение, че ние сме нетен донор на Брюксел!
− Бяхме, но вече не сме. За първи път тази и миналата година почнахме да усвояваме повече пари от Брюксел, отколкото са ни таксите. Ако построим и този скоро­стен път от Русе до Свиленград, през нас ще минава целият трафик на Европа до Азия. Така че изобщо не съм за жалене. Понесъл съм си сам кръста по собствено желание. Ако искаш да си на този пост, не 24, а 25 часа трябва да работиш на пълни обороти – от А до Я.

− Очаква се юлският доклад на Еврокомисията да е критичен. Как ще реагираш?
− Кой казва това?

− Предварителните сондажи са, че ще бъде много критичен, и затова пред­приемате с Цветанов шумни полицейски акции.

− Хайде да видим за какво ще е критичен докладът, както казваш. За това, че приехме най-силния закон за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин, в Европа ли? За това, че новият ВСС ще избира главния прокурор по възможно най-прозрачната процедура? За това, че задържахме най-търсени организатори на престъпни групи в света, не само тук? За това, че в изказванията си шефовете на Европол, на ЦРУ, на ФБР, на Сикрет сървис, директорите на ДИА ни поздравяват за битката с престъпността? Откъде накъде такова самочувствие за лош доклад? Кой ще ми пише слаба оценка? Я да видим Холандия ли ще ни напише слаба оценка, или кой? Кой е по-добре в ЕС от България в момента? Те да си оправят фискалните дефицити. Да спрат да тичат да вземат пари и да задължават с това цяла Европа, с което ни вдигат цената на еврооблигациите. И те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе! За всичко, което е направено, ние сме си заложили живота! С мене вече много по-различно се говори в Брюксел, като ги попитам: „Колега, колко тона кокаин сте задържали вие? Колко тона хероин или синтетика? Да ви чуя!“ Ми, фа, сол, ла го знам и аз. Ни-кол-ко!

− Казват, че са охладнели отношенията ти с Меркел?
− Кой казва тия неща?

− Наблюдателни кореспонденти в Брюксел.
− На последната ни обща среща канцлерът, като ме видя, от едната част на залата дойде на другата да ме разцелува. Възможно най-добри отношения имаме с Германия и неслучайно ЕК махна процедурата по свръхдефицит само на България и на Германия. Ние с Меркел сме образец на финансова дисциплина. Много ги е яд мнозина за това. И аз съм убеден, че докладът ще бъде добър по простата причина, че ние си свършихме до този момент добре работата. И Брюксел го знае.

− Какво ще си подариш за рождения ден?
− За радост точно Южната дъга на Околовръстния път излиза на 13-и. Първо ще я открия и после ще отида на Министерски съвет. А на 14-и откриваме в Пловдив залата в университета – страхотна красавица стана. На 29 юни откриваме естакадата на „Меден рудник“, на 30 юни с еврокомисаря Хан режем лентата на лот 2 на „Тракия“. Почти всеки ден си имам откриване.

− През 2006 година, ден след като стана генерал, си говорихме за ударите под кръста. И тогава ми каза: „Влязох в дълбокото и няма как да отстъпя.“ Днес имаш ли ход назад?
− Не. Поставил съм си за цел да имаме стабилна държава с устойчива икономика. В тази жестока криза България е една от трите страни в ЕС, която продължава да изпълнява Маастрихтските критерии. Това какво говори? Че управляваме правилно. А иначе удари винаги ще има. И сега ги получавам.

− Знаеш ли какво изпитва политикът, свален от власт?
− Страшно е, като слезеш от власт. В България, паднеш ли, е жестока работа! Ето най-пресния пример – Първанов изкара на повърхността всички тези хора, които сега са на върха в БСП, в най-тежкото време за БСП ги сложи на власт, накрая им направи коалиция, за да стане Станишев премиер. Кога Доган щеше да го пусне на Станишев да стане премиер, ако не беше Първанов? Никога! И сега всички видяхме как го ошамариха Първанов по брутален начин. Не си правя илюзии, никой няма да бъде пощаден. Но аз искам да работя достойно за държавата. И като студент, и като каратист, и като главен секретар на МВР, кмет, и сега работя с много желание и плам. И за моя радост винаги е зависело от мен.

− Наричат те генералисимус?
− Кой? Този, който е служил на ДС! Бившите партийни секретари, тези, които са козирували на режима? Те ли ще ми дават оценка?

− Но и сега всичко зависи от теб. Искаш да огрееш навсякъде в държавата, без теб нищо не може да се случи.
− Така разбирам управлението. Никой не ме кара насила. Правя го с удоволствие, защото виждам резултата.

− Не се ли уморяваш? Вземаш ли стимуланти, витамини...
− Не, не. Стимулант ми е футболът. И вярвам, че хората вече ми простиха това хоби, защото е евтино. Два часа отиваш на стадиона, риташ – хем е хубаво, хем е спорт, хем виждаш какви деца излизат като спортисти, играем заедно, после се снимаме. Така изпускам напрежението. А и да не говорим, че аз не обядвам и не закусвам. Вместо да седна на масата един час и половина, както правят всички останали, аз отивам и играя футбол. Така си поддържам формата. И напрежението изпускам.

− Стресна ли се, когато сестра ти влезе в болница?
− Много. И досега съм си стреснат. Още треперят ръцете, тя прояви много мъжество и кураж. И продължава да стиска зъби. Но... още не сме се разминали напълно. Завчера си говорихме по телефона, ще отида да я видя сигурно тия дни. Ще намеря време.

− Много ли е силна връзката ви?
− Ами, кака си я обичам много. Аз бях по-глезеният вкъщи, на мама мецанка любимецът. Когато ме наказваха нашите, кака идваше и заставаше заедно с мен да търпи наказанието. Аз съм темерут, чумеря се и още повече нервирам нашите, а тя идва и реве вместо мен. Това си го спомням много ясно.

− За какво най-много ти се е карала майка ти?
− Майка най-много ми се караше, ако разбере, че съм се бил с децата в махалата. Веднага получавах контрашамар от нея. И тя не ме биеше с шамари, а имахме пред къщата едно растение с тънки извити клончици, не знам как се казваше. Майка откъсне една тънка пръчица и тръгне да ме шляпне по дупето. Аз обаче бях много гъвкав и само я чаках, като замахне, да подскоча и пръчката минаваше под краката ми.

− Тя не повтаряше ли?
− Не. Един път като е направила така, то се брои, че ме е била, макар че не ме е уцелила.

− А двойки писала ли ти е?
− Не, защото майка ми беше учителка от 1-ви до 4-ти клас и тогава нямаше бележки. Мама ме научи на А и Б. Беше ме научила още от 5-годишен да чета. Да имаш начална учителка вкъщи – това е ужасно! Това за децата е, все едно че са на училище 24 часа.

− Първата цигара кога запали?
− Никога не съм пушил цигари. На 45 години запалих пура. Не помня точно кога, но знам със сигурност, че до 40 години не съм слагал в устата си ни цигара, ни нищо. Беше като закон – алкохол и цигари за каратиста са недопустими. Не съм и близвал. Аз и досега не се научих да пия, в момента и грам не пия.

− А пурите отказа ли ги вече?
− Да, от Нова година приключих с тях.

− Кой те насочи към каратето?
− Първо тренирах таекуондо, после в МВР направиха федерация и минах в каратето.

− Оттам ли е хъсът ти винаги да си победител?
− Ами да, иначе ядеш бой. После си направих моя отбор в пожарната. Отначало ни се смяха, после ги напердашкахме всичките, станахме шампиони, а аз станах национален треньор.

− Защо говориш повече за майка си, а по-малко за баща си?
− Майка повече си я обичах, майка по цял ден беше с мен, татко работеше повече.

− А той някога удрял ли те е?
− Да. Баща ми ме нашамари веднъж много сериозно в четвърти клас. Имахме един доктор комшия, който ни беше издал, че берем ягоди. Мястото беше вилна зона и ние се бяхме шмугнали да си берем ягоди. Бяхме десетина момчета. Ле-ле, какъв бой се разрасна из цялата махала! Оттогава не съм посягал да взема нещо чуждо.

− Значи, веднъж като ти кажат, че нещо е нередно, не повтаряш?
− Да. Човек трябва да се учи от грешките си. Тогава съм бил момче в 3-ти или 4-ти клас, но татко така ме нашляпа, че до ден днешен го помня.

− Не ти ли е мъчно, че нямаш дълбока връзка с дъщеря си?
− Обажда се детето, аз му се обаждам. Но кой каквото иска да казва, не може да се съчетае подобна обществена функция като моята и личен живот. Не може!

− Добре, ама сърцето ти е празно!
− Пълно ми е с кауза! И искам тя да се случи. Искам да успея. Искам България да стане средноевропейска държава, но за да стане това, тя трябва да направи инфраструктурата. Просто не може иначе. Хората казват: „Вдигнете приходите, вдигнете пенсиите и заплатите!“ Ама те не могат да се вдигнат от въздуха, не могат... Азбуката не се учи от буквата Ф или З. Първо е А, после Б, В, едно по едно се изгражда системата, и тогава заработва целият механизъм.

− Не може само за магистрали да мислиш. Не искаш ли да се оглеждаш в едни влюбени очи на жена?
− Не. Жената означава ангажимент, аз нали виждам Цецо как е ангажиран. Виждам ги и другите около мен. Жената иска внимание, жената обсебва с присъствието си, тя те разконцентрира. Жената до теб означава, че трябва да планираш почивка, означава, че вечер трябва да си се прибрал, че в събота и в неделя трябва да отделяш внимание. Ето, оня ден Делян Добрев го викнах тука в 11 вечерта и до 12 обсъждахме, защото си спомних, че през деня беше изложението „Произведено в България“ на малките и средните предприятия. И се сетих, че либерализацията на пазара на газа, която обявих, не знам дали сме я стартирали. Притесних се да не съм приказвал нещо, което да не се прави в момента. В единайсет часа го викнах. Ето, днеска е неделя, ти си тука. Ако имам жена до мен, тя ще иска да ходим в парка на разходка, напред-назад, на кино, на театър, кафе, ресторант.

− Тази самота не те ли убива?
− Не. Самотата ми помага. Защото мога да си работя по всяко време, без да се съобразявам с жена, деца, тъщи, лели, чичовци и т.н. Не мислиш дали жената спи, или децата искат да ги водиш в зоологическата градина. Да, самотата е кофти в личен план. Не е добре. Тежи ми зверски! Аз съм социален човек. Обичам да играя карти, обичам да играя мач с приятели и добре че се върнах във футбола. Защото поне два часа на терена мога да бъда нормален човек. Иначе ще се разсипя. Такава радост изпитвам, като отида да ритам. Но пък толкова съм обсебен от желанието да успеем, че то компенсира другото.

− Говориш за жената, която иска. А ти какво искаш? Нямаш ли желание да отидеш с жена на кино, а не с Вежди Рашидов?
− Ако имам някакви желания, никой не ме е вързал на това място. Човек има избор – или се посвещаваш 24 часа на нещо и успяваш, или си правиш и други работи. Помниш ли, когато ти казах, че личният ми живот е провал. Като се върна назад – целият ми личен живот е в грешки. Цената на успеха е цената да се раздадеш, да си навсякъде по всяко време.

− И това разруши връзките ти с жените?
− С всички!

− Няма ли да се укоряваш някога за това?
− Ще се укорявам! Сигурно ще дойде време, когато ще съжалявам. Тогава вече властта, славата, успехът, всичко ще си е отишло. И ще дойде равносметката. Тя е тъжна, неизбежна, но аз съм си поел своя кръст! Да, празнотата е голяма. Част от живота ми мина, без да го видя. Всяко нещо си има цена.

− Съжаляваш ли, че се разделихте с Цветелина?
− Съжалявам, защото тя е умна жена и безценни съвети дава, и е добър коректив. Но тя е дейна жена, тя е работеща жена, тя всичко си е постигнала сама и си го постига сама. И ако беше до мен сега, каквото и да направи, все ще кажат, че аз съм го дал или заради мен е станало. Всичките критики, които отнесе, всичките хули... не беше честно към нея! От четири-пет години не сме заедно, а те продължават да ѝ ядат ушите.

− Още ли е така критична към теб, както навремето е била?
− Да, и сега, като има нещо, което не харесва в това, което правя, ми се обажда и ми се накарва по стар обичай. За което съм благодарен. Но личният живот не ме интересува.

− Тя ми беше казала навремето, че връзката ви е карма.
− Да, аз съм сигурен, че и тя си ме обича още, и аз храня най-добри чувства към нея. Но не беше честно, не е правилно да я измъчвам. Нито мога да дам това, което като време и внимание е необходимо, нито тя може спокойно да прави бизнес в България, което пък винаги е правила. Аз благодаря, че се раздели с мен като с приятел. Когато се разделяхме и ги водехме тези разговори, че приключваме връзката си, се сетих навремето как дядо ми казваше: „Ще се жениш за жена, с която лесно можеш да се разведеш.“ Много умен човек!

− Значи си страдал за раздялата си с Цветелина?
− Не искам да коментирам повече тези работи. Тези, които продължават да ѝ ядат ушите, искам да знаят, че от пет години жената си има свой личен живот и не е честно да я привързват към мен. Защото тя може да има вече някого до себе си, който да се сърди, защото тези приказки може да го дразнят.

− А майка ти какви съвети ти е давала за жените, как да общуваш с тях?
− Тя държеше имам ли връзка с жена, веднага да се женя за нея. Казваше ми: „Няма да лъжеш на хората децата, няма да ми водиш вкъщи разчекореници.“ Много беше строга. Но, когато затворя една страница, не се връщам назад.

− Простил ли си на всички?
− Да, на всички! С уговорката никога по никакъв начин да не ги виждам и да не ги чувам! И оттогава нито съм виждал, нито съм чувал тези лица. Детето си го гледам аз и си му помагам, и си го изучих, и си живее в Щатите вече двайсетина години. (Дъщеря му се завърна, живее в България, омъжи се и го дари с трима внуци.)

− Не ти ли се иска да щъкат около теб внуци? 
− Иска ми се! (Вече са трима)

− Не смяташ ли, че по някакъв начин си ограбен?
− Ограбен съм, да! Това ми липсва. Но за мен времето мина... Тя, дъщеря ми, си дойде и миналата година, и по-миналата. И си беше намерила даже работа в Министерството на финансите, защото в този сектор е много дейна. Като разбрах това, щях да му извия врата на Дянков. Казах му: „Не може и счетоводство да води, не може, разбери – ще пишат и ще говорят такива глупости!“ И си я върнах обратно в Щатите. Не искам такива работи, не! Аз неслучайно ти казвам, че нямам приятели. Нямам! Това е истината. Просто не трябва да правиш нито бизнес, нито да работиш, ако си ми приятел. То не е хубаво за хората да са ми приятели. Веднага пишат всякакви идиотщини, всякакви глупости. Кое момиченце си няма гадже на 17-18 години?  Обаче това са нерви, стрес... Затова по-добре да няма никой около мен. Виждаш, нито ходя по ресторанти, нито ходя по кафета, нито ходя по... На кино ходя само с Вежди. Не искам с никого да ме свързват, не искам никакви корпоративни интереси да ми пришиват. Интересува ме само държавата.

− „Няма да ми простят“ – пак е реплика от наш разговор, когато стана главен секретар на МВР, „няма да ми простят бандитите, няма да ми простят всички тези, на които по някакъв начин съм попречил на бизнеса им“...
− ...на престъпния им бизнес. И виждаш, че сега това, което се случва в момента, е продължение на това, което съм ти казал преди години. Виждаш какви хора арестуваме, какви хора издирваме, в какви мрежи.

− Имаш ли страх за живота си?
− Преди, да. Сега вече, не. Закога? Лошото е да те утрепат млад. Сега вече... Ще кръстят Академията на МВР със сигурност на моето име (смее се) или някоя улица в Банкя. Всеки човек има този страх, но какво да правя. И неслучайно всички евро-атлантически партньори отчитат реформите и борбата с престъпността. Виждаш, рейтинговите агенции буквално размазват банковата, държавната система, всичко в Европа. А на нас ни вдигат оценките. Важното е да успеем това, което сме започнали. Стане ли – друго не ми трябва!

− Много болезнено приемаш загубите, неуспеха?
− С всеки е така. Какво мислиш, че на Станишев му е хубаво да пада?! На никого не му е хубаво. И ние, като загубим някъде, първо търсим вината в нас, а не в другите.

− А когато загубиш, затваряш ли се в себе си, за да се концентрираш за следващия път?
− О, да! Събирам хората и екипа и питам защо се провалихме, къде сгрешихме, защо така го правим. Ето, сега във Варна е изключително зле партийната организация и следващата седмица ще поработя активно по нея.

− Станишев те упрекна, че вече си на изборни обороти.
− Аз съм на избори всеки ден. По време на официалната кампания аз посещавам най-много пет-шест места, питай го Цецко. В този период не мърдам от нас. Хората знаят, че тогава ходиш да агитираш. Но те, ако не са научили до този един месец преди изборите какво си направил, безсмислено е да ходиш да си губиш времето, за да ги убеждаваш. За мен предизборната кампания е почивка. И затова обикновено по това време аз се оперирам, лежа си у нас, почивам си, събирам сили, защото в останалите дни не ми стига времето за това. А иначе от първия ден на мандата аз съм на избори. Неслучайно всеки ден имам по три, четири, пет мероприятия. Всеки ден!

− Колко лентички си събрал?
− Не знам, много са.

− Изброила съм обектите, които си открил за три години – 171!
− Искам това да отбележиш – 15 километра готова магистрала, 15 километра! Няма кой да я разруши освен мен. Минах и я разруших, защото не е спазена процедурата (лот 3 на „Тракия“). Това има и превантивен ефект. Всички други строители да знаят, че не могат да ми извиват ръцете с нищо!

− Аз минах по тази магистрала два дни преди теб и снимах пепелта под асфалта. И тъкмо щях да пусна снимките в пресата, когато обяви, че си наредил да се преасфалтира.
− Ако не бях го направил, след време щеше да стане, както е „Ботевградско шосе“, както е Северната тангента. Това, което аз съм построил като кмет, не е мръднало, особено булевардите. Включително и т.нар. Цариградско море, както писаха тогава медиите. Не е мръднал. И пет години не му го платих на строителя.

− Още ли страда душата ти за полицая в теб?
− Никога не съм крил – единственият случай, в който аз съм погледнал с огром­на омраза Цветелина, бе вечерта, когато напуснах МВР и седнах у нас, а тя ми каза: „Запомни, МВР вече никога няма да съществува за теб. Затвори тази страница!“ И аз я погледнах като най-големия враг. Защото само два пъти съм проронил сълзи в живота си – когато почина майка и когато напуснах МВР. Благодарен съм на Господ, че ми даде възможност да опитам отново да бъда полезен на обществото. Искам да се случат нещата у нас. Искам.

− Власт, пари, слава. Според твоята класация кое е най-важното?
− Властта, особено в условия на криза, не е преимущество, а отговорност. В човешки план няма полза от тая власт – да ти е по-топло, да ти е по-комфортно или по-хубаво, не е. Парите – дано всички политици схванат, че влезеш ли в политиката – не ти трябват. Не можеш да ги харчиш. Някой може да си мисли, че тайно през друг ще инвестира – веднага се разбира. Така че и парите не са нужни на практика.

− Славата?
− Славата никой не може да ми я вземе. За тези десет години в личен план ми е достатъчна. Благодаря на хората за подкрепата. Ако се държим заедно, ще преодолеем и кризата. Дал съм максимума и за хората, и за държавата, и знам, че това, което правим, е единствено правилното. Вярвам, че Бог ми помага. И съм убеден, че ще успее­м. Искам и хората да ми вярват, че няма да отстъпя от това, което съм им обещал.

(Б.А. Година по-късно Борисов слезе от власт след протести. Беше подложен на жестоки удари – от свои, от противници, от медии. Тежки сенки паднаха върху харизматичния му доскоро образ. Пак разговаряхме. Беше гневен, обиден...Беше загубил почва под краката си. За първи път призна грешки в управлението си, които са му коствали загубата на доверие. После на 5 юли 2014 отново спечели изборите, и отново падна, и пак се завърна.)