Първият британски колеж за средно образование в България дава възможност за висок стандарт на обучение на всички търсещи млади хора. Вече 10 години възпитаниците на училището се реализират в топ 5 най-престижни университети в Европа.
„Дарби” Колидж развива индивидуалните умения на учениците, като им дава насока, за да следват мечтите си. Професионалните успехи и бъдещата реализация не закъсняват.
На 18.03.2017г. от 12.00 до 17.00 ч. родители и ученици ще имат възможност да се запознаят с програмата и условията на учебното заведение на отворените врати, организирани от колежа.
В следващите редове Наташа Христова, консултант за средно образование в чужбина и Бистра Илиева в качеството си на управител дават повече информация за предимствата на британската образователна система като алтернатива на средното образование у нас.
- Защо открихте британско учебно заведение в София?
- Христова: Преди 10 години открихме училището, за да дадем още една възможност на българските деца по отношение на средното образование. До 2007 г. нямаше училище, което да дава възможност на децата да учат средно образование по английската образователнa система. Освен това тук могат да учат деца, заминали веднъж в чужбина, но на които се налага по здравословни или други семейни причини да се върнат в България, и безпрепятствено да продължат своето образование. Преди съществуването на колежа „Дарби” това беше голям проблем и за децата, и за техните родители. Освен това има възможност човек да се подготви по английската образователна система, преди да кандидатства в пансионално училище във Великобритания или в Европа. Това са трите основни причини.
- Как изградихте британската образователна система?
- Първите години отворихме последната степен на английското средно образование. То има две степени, преди тях има и една подготвителна година.
Ние започнахме от последната степен. Това е програмата А level или т.н. предуниверситетско ниво на образование, тоест висока степен на образование. В последните две години децата избират предмети, свързани с това какво биха искали да кандидатстват. Например, ако аз и моето семейство сме решили да кандидатствам медицина в чужбина , то аз избирам да уча предметите биология, химия, физика и математика. И така-нататък в зависимост от направленията, които се избират.
Постепенно сваляхме процеса на откриване на класове надолу, като след А level открихме първата степен на английското образование – IGCSE, като това е абревиатура на сертификата, който получават децата - International General Certificate of Secondary Education. А след това направихме и подготвителната година. И така целият цикъл на средното образование в училището е пълен.
- Ученици на каква възраст приемате?
- Илиева: Всяко дете може да дойде по всяко време. Може да дойде в 9-ти, в 10-ти клас. В нашата образователна система не е като в традиционното българско училище – влизаш в 8-ми клас и не можеш да се местиш. Тук можем да ги приемем по всяко време, когато те решат.
Тази система е твърде индивидуална, подхожда към всеки млад човек. Още при входа в нашето училище всяко дете има свой наставник. Неговата задача е да направи профил на ученика в началото на годината - психологически тест, тест за неговата академична подготовка. На тази база до края на годината си поставяме цели, които трябва да се следват заедно с младия човек. Защото, ако например, той има трудности по математика наставникът, директорът на училището и учителят по математика трябва да направят заедно програмата, по която той ще работи, дори ако са необходими допълнителни часове.
Родителят е информиран за всичко това по всяко време, защото имаме електронен дневник, където той следи всяко действие както на ученика, така и на настойника, и на учителя
- Какъв брой възпитаници са преминали през обучение в колежа?
Христова: За тези 10 години доста деца са минали през образователния процес. Не мога да кажа точен брой, но по около 15 деца на година. Близо 150 ученика са приключили процеса си на средно образование в нашето училище.
По-нататък те се реализират в едни от най-добрите университети в Европа. Имаме приети ученици и в някои от петте най-добри университети в Европа. Всички споделят, че първата учебна година за тях е безкрайно ясна, лесна и даваща им възможност да се утвърдят като добри студенти, защото основната материя са я усвоили в последните две години на своето средно образование.
- В какво се състои разликата между английската образователна система и българската?
- Христова: Разликата е огромна. Основната цел на английското образование е да научат учениците индивидуално да мислят.
Как се постига това? В английската система изпитът е казус. За да можеш да пишеш по един зададен казус, първо те научават да усвоиш спецификата на проблема, да получиш знания за този проблем. Второ, научават те как да анализираш един въпрос. Трето, научават те как да извадиш същината. И четвърто, научават те как да направиш извод.
Само по този начин на учене един ученик може да получи на изпита максималната оценка в английската образователна система, която е 6+ - тогава, когато си отговорил 100% .
Илиева: Преподавателите ни не ги научават само да усвояват преподадения материал, а и да мислят. Идеята е да усвоят материала, защото в края на годината върху този материал се полага изпит. Този изпит може да бъде един въпрос, който да касае цялата материя. Тоест трябва да знаеш всичко, за да отговориш на този въпрос. Ако не го прочетеш правилно, може да тръгнеш в грешна посока. Децата се научават да мислят и най-вече да се трудят и да работят, защото обучението си изисква доста труд.
Още в първата степен на английското образование, освен задължителните предмети,ученика има възможност и за свободно избираеми предмети. В A level се изучават четири или три предмета – всички са избираеми. Ако искаш да следваш физика ти ще избереш да учиш математика, физика и висша математика. Там навлизаш в дълбочината на академичното знание по предметите.
В българското училище, ако за един предмет учиш по 100 часа на година, то при нас се учи 240 часа. Имаме същия хорариум, нашите ученици учат по 6-7 часа на ден, по 36 часа на седмица. Един ученик, учил по английската система е навлязъл в материята дълбоко.
- Други различия има ли?
- Илиева: Ако в един клас на българското училище децата са 25 - 30, то в английското и в „Дарби” Колидж те са не повече от 8. А в някои класове, тъй като системата е избираема, имаме само по 2-3 деца. Това е индивидуална система. Това е разликата и я има навсякъде в частните учебни заведения. Това е смисълът на тези училища.
Христова: В българската образователна система с делегираните бюджети, парите следват ученика и училището се стреми с цената на всичко да запази този ученик.
Илиева: Системата позволява родителят да дойде и да каже: „Искам шестица” или „Твоят учител не е добър”. Тогава като собственик нямаш механизми, с които да се защитиш. В Англия това не е възможно. Избрали сме тази система, защото тя има тези положителни качества. Не може някой да каже, че учителят не е добър, щом той има ученици с оценка 6+ на Англия.
- Каква е ролята на родителят в процеса по обучение на учениците?
- Вътре е и родителят, разбира се, защото на нас родителят ни трябва с подкрепата, с мотивацията и с разбирането, че това което правим, е наистина за 100-те процента. Ние работим и с родителите. Така че взаимно се възпитаваме и развиваме.
Каква е атмосферата в Дарби и как се адаптират новите ви ученици?
Когато млади хора, дойдат от големи български училище, се чувстват наистина у дома си. Нашето училище е „бутиково”, семейно училище, децата вътре се чувстват като в семейство. Няма големи и малки, всички са равни. Независимо че едните са в 8-ми клас, а другите в 12-ти. Общуването е най-важното нещо, което липсва на нашето общество. В „Дарби” Колидж се стараем всички врати да са отворени.
Масовките ги има навсякъде, но ако младият човек не усети, че някъде някой се грижи за него, не откликва. Особено в тийнейджърската възраст, когато техните мисли бушуват и някой трябва да ги направлява.
Не е лесно, процесът не е лек. Тези деца са част от нашето общество, а то е твърде агресивно, твърде ползвателско. В първите дни на годината, когато дойдат нови ученици, които не познават системата се опитват да бъдат такива, каквито са били навън, да доказват колко са яки и колко могат да счупят правилата. Естествено ги оставяме да се адаптират в близките две седмици, след което лекичко нещата тръгват да им се показват. Помагат ни и големите, които казват, че тук не е за това, няма защо да се показват или да правят неща, които не са редни. Има взаимен синхрон и се радваме на това. Но като всички млади хора те са бунтари и ние се радваме на това, не искаме да потушим в тях новаторството, откривателството. Умните чупят правила, опитват се, но тези правила трябва да бъдат така създадени, че да не могат да бъдат прескочени. Това е английската система.
- Бихте ли описали преподавателския колектив.
- Нашите преподаватели са със средна възраст 30 години, те са млади хора и са приятели на децата най-вече. Много деца, които са били в Англия и се е наложило да се върнат и влизат в нашата система, казват: „Ама, вие сте по-добри от старото ми училище”.
Действително сме създали атмосферата учениците за да се чувстват добре и да се реализират. Имаме случай, когато от Англия идва дете със слаби резултати и при нас нещата така се обръщат, че родителите казват: „Не можем да повярваме, тя е отличничка”. И питат как става това, ние казваме: „С любов”. Училище, в което има любов и грижа за отделния човек. Това е важното.
- Какви извънкласни дисциплини предлагате?
- Илиева: Това зависи от самите млади хора. Що се отнася до спортната подготовка, всеки се занимава по интереси. Иначе ние организираме социални проекти, по които работят. Например, направихме проект „Светът в училище”. Учениците представиха различни държави. Те трябваше да оценят колко ще струва целият проект, трябваше да го изработят, след това благотворително да дадат средствата на социални домове, дори поканиха деца от един от тях да представят и свои неща. Така че, хем е проект, хем ги учим да са подготвени за живота и след това да могат да даряват.
Имаме и клубове по интереси като фотография, танци, музика, перкусии. Въведохме и религия, за да могат децата ни да бъдат възпитавани. Всяка година се формират тези клубове, според техните желания.
- В какви благотворителни инициативи участвате?
- Христова: Благотворителността се налага много сериозно като социална дейност в „Дарби” Колидж. Ежегодно те благотворяват в най-хубавия смисъл на думата, подпомагат домове за сираци под най-различни форми. Даряват различни неща, като предварително изработват сладкиши и подаръци , които на търг продават сред колектива на училището. От него се събират обикновено над 2 000 лв., с които се купуват подаръци за деца от домовете.
Илиева: Нашите ученици имат колективни изяви. Имаме проекти, по които работят за социална дейност, за извънкласна работа, работа в социални домове. Това училище е нестандартно за България. Бих казала, че има иновация на международно ниво, индивидуалният подход е точно това – разкриване на таланта на всеки млад човек и воденето му до неговите висини и неговите 100%-ви знания.
Всяка година фондация „Дарби” и „Дарби” Колидж правим благотворителен коледен концерт за деца от социални домове. Нашите деца водят концерта, събират средствата, заедно с децата съпреживяват празника. Правят го и на мартенските празници. Има много хубави контакти, децата вече се познават. Правим го вече девет години. Ако им даваме само академично знание, това е половин работа. Образователната институция трябва да работи в две посоки. Духовно, възпитателно плюс академично.
- Къде е призната дипломата от „Дарби“?
- Христова: Британската диплома за средно образование, която получават учениците в Дарби е световно призната и една от най-разпознаваемите в университетите по света.
В английската образователна система част от изпитите по науките химия, физика и биологиуя са практически. В училището са създадени много добри лаборатории по тези предмети, които дават възможност на външни ученици да вземат един модул по химия или биология за кандидатстване в специалността медицина в Англия.
- Как се поставят оценки по британската образователна система?
- Христова: Що се отнася до това как работим – това е отражение на английската образователна система. Училището е призвано да направи така, че да развие максимално потенциала на детето. То не изпитва учениците, не ги оценява и не издава дипломата. Това се прави от независима институция, наречена Изпитен борд, от който училището е получило лиценз, така както получават всички училища по света, работейки по английската образователна система. Тези училища по света са повече от 9000. Изпитните материали се подготвят от изпитният борд на университета в Кембридж. Проверката и оценяването на изпитните работи на учениците се извършва в университета в Кеймбридж. Едновременно с усилията на детето се оценяват и усилията на преподавателя . Дипломите се издват от изпитния борд на университета в Кеймбридж.
Илиева: Това дава възможност да бъдем един екип. Това е основна разлика с българската образователна система. В българската система се иска учителят да слага оценките и това е негово индивидуално решение. В крайна сметка има обективни фактори, когато нещата са тестови, но има и субективно решение.
В английската система субективността отпада, защото ученикът работи с учителя през цялата година. Учителят слага междинни оценителни индикатори, за да може ученика да знае къде е и какво ще правят. Правят се същите изпити, правят се тестове, казва се къде сме и какво можем още да направим, за да може, когато ученика отиде на изпита този резултат, който покаже, да е равносилен на това, което са оценявали учителите или малко повече от тях. Оценката, която се получава е на училището, на учителя и на ученика. Оценката е екипна. Затова възпитаниците на „Дарби” Колидж харесват английската система, защото никой не е по-голям от другия, никой никого не подценява, а работи в една общност и във взаимодействие.
Христова: В английската система правилата за организиране и провеждане на изпита се много строги. Инспектори обикалят света и не се знае в кой ден и в кой час ще дойдат на проверка. Най-малкото несъответствие с правилата те лишава от лиценз. Ние сме имали случай, когато в последния ден, а изпитните сесии са по цял месец, в последния ден последните два часа се явява инспектор от Англия на проверка. И в последните два часа всичко трябва да е така, както преди един месец в първите два часа.
- Все по-популярен става терминът «елитно училище». Бихте ли изброили отличителните характеристики на едно елитно училище спрямо английския образователен модел?
- Илиева: Ние сме елитно училище, не в кавички, защото наистина сме елитно, тъй като не подбираме децата по това колко те са добри, а ги взимаме, за да развиваме техния талант и да стигнем до техния 100%-ов потенциал. Това е разликата. Защото някои „елитни“ училища в кавички, взимат децата със 100%-ви резултати и след това се оказва, че те са със среден в края.
При нас е точно обратното – вземаме ги на старта, с който започваме и ги довеждаме до техния 100%-ов. Макар и той да не е шестицата. Не всеки може да е отличник, но всеки може да бъде пълноценен за себе си и за обществото, в което след това ще се развива. Това е нашата цел. Даваме шанс на учениците да видят своята перспектива, не перспективата на приятеля или амбициите на родителя, а своята перспектива за своята реализация.
- Какво е общото между „Дарби“ Колидж и консултантска фирма „Дарби“?
- Илиева: Това е една институция, в която имаме училище по английската образователна система и консултантска къща за образование в чужбина .
Така помагаме на нашите възпитаници, като им даваме най-доброто от тази система, и на външните ученици помагаме да влязат в тази система, като ги консултираме и подготвяме за прием в избран университет.
Всички желаещи да се запознаят с образователните програми и преподавателския екип на Дарби Колидж, могат да посетят училището в неговия ден на отворени врати на 18.03.17 от 12:00 до 17:00ч.
За повече информация - www.darbicollege.com