78752 | 15 май 2017 | 15:09

"При обиколките си емисари от Брюксел определят експонатите, които да бъдат включени з Музия на Европа.. За тях предизвикаха интерес именно тези документи, които се издават в Османската империя", пояснява д-р Атанасова от Музея в Търново

В края на миналата седмица стана ясно, че България е представена със Султански ферман във временната композиция на Музея на Европейската история в Брюксел. Водещи български историци и учени бяха възмутени, че страната има далеч по-важни исторически документи, отразяващи славната ѝ 13-вековна история.

Разследване на Епицентър.бг установи, че Министерството на културата, Народната библиотека и Държавна агенция "Архиви”нямат нищо общо с казуса.
Оказва се, че изборът дошъл отвън.

Султанският ферман е собственост на Регионален исторически музей „Велико Търново”, където е забелязан от европейски емисари и предпочетен за част от временната изложба, открита на 5 май със заглавие „Търговия, връзки и стопанска история”.

Д-р Светла Атанасова, главен уредник отдел „История на България XV-XIX век” при Регионален исторически музей „Велико Търново” внесе яснота по казуса. Ето какво каза тя пред Епицентър.бг:

- В медийното пространство излезе информация, че именно вашият музей е предоставил Султанския ферман, изложен в Дома за европейска история в Брюксел? Така ли е?
- Да, точно така.

- Чий беше този избор?
- Преди две години при нас дойдоха емисари от Дома за европейска история. Това са 30 специалисти, куратори, които подготвят временната и постоянната експозиция към Музея на Европа. Споменатата временна изложба отвори врати на 5 май и ще продължи в една година – до 5 май 2018 г. Тя е озаглавена най-общо казано – „Търговия, връзки и стопанска история”. Тя е тематично свързана с българските земи и териториите, включени в рамките на Османската империя. В тази връзка и този Османо-турски берат – разрешително, което дава право за облекчена търговия на един български търговец, е включен е тази временна експозиция.

- С какви ги впечтали този феррман? Той едва ли има нещо толкова значимо за историята ни, че с него да се представяме пред Европа.
- При обиколките си в Източна Европа емисарите определят експонатите, които да бъдат включени в избожбата. Именно тези документи, които се издават в Османската империя,предизвикаха техния интерес. Става дума за разрешително за облекчена търговия на търговци християни в рамките на Османската империя. Един от тях е именно този търновски търговец Атанас Михайлов. Този Султански берат е от 1831 г.

- Как мотивираха избора си?
- Те дойдоха във връзка с подготвяната постоянна експозиция за държавна история и управлението на държавите от края на XIX и началото на XX век. Една мащабна експозиция, която подготвят за конституционното управление и идеите за държавно устройство.

- Не им ли казахте, че имаме други исторически факти, с които да се представим в Музея?
-  Те подбраха тези експонати, които да бъдат включени в изложбата.
Решението какво да се подбере, желанието какво да се изложи в експозицията идваше от страна на емисарите на Дома за европейска история.

- Това ли беше единственият предмет, които предпочетоха?
- Ферманът беше единият експонат, който те пожелаха. От групата документи те пожелаха и двата печата на Васил Левски, на Българския революционен централен комитет, които съхраняваме тук, в Търновския музей. Но тъй като това са предмети с национално значение, с изключителна стойност ние, естествено, отказахме да ги предоставим за постоянната експозиция.

Но все пак в Музия са предоставени дигитални копия на двата печата на БРЦК, които са изложени в Интерактивния музей тук, при нас. Това са печати, които Левски поръчва за нуждите на организацията, и копие на Търновската конституция. Като казвам копие, имам предвид печатно издание, което излиза през 1879 г. тук, в оборудваната за целта печатница след Учредителното събрание. Едно от тези копия е предоставено на постоянната експозиция за период от 4 години, както е по закона за Културното наследство.

Емисарите от Брюксел предизвикаха гневната реакция на Директора на НИМ, проф. Божидар Димитров.

Ето какво каза той за Епицентър.бг.

- Божичко! Какви са тези европейски емисари? От всички богатства на Великотърновския музей точно това да представя България! Ако бяха истински професионалисти, щяха да дойдат в Националния исторически музей. Вместо това обикалят все пак един провинциален музей и търсят документи от времето, когато България я е нямало. Българският народ е бил потиснат като част от Османската империя. В Брюксел сега ще знаят, че страната ни е била част от империята и са се отнасяли много добре към нея – давали са ни фермани, пускали са ни да търгуваме нагоре-надолу.

Сигурен съм, че тези емисари са купени с пари на Ердоган. Те показват, че България е част от Османската империя. Ердоган има една програма, която се нарича „ТЕДА” и 1 млр. и 800 млн. и купува хора по цял свят, включително професори и университетски преподаватели. Тези, които написаха „Митът за Батак”, един учен от германския свободен университет Брунбауер и една наша келешка, Мартина Не-знам-си-коя, бяха купени точно с такива пари.