19357 | 18 септ. 2017 | 13:55

Не е хубаво сами да подгряваме и без това широко разпространеното в обществата на Западна Европа мнение, че Европа свършва до Виена. И сами да казваме, че "ни миришат чорапите"

„Не бихме издържали първа скорост на Европейския съюз! Нека се движим съобразно собствения си капацитет. Не е хубаво да получиш инфаркт от бързото бягане!“

Това заяви в националния ефир Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България в САЩ, дългогодишен депутат от Евролевицата и от БСП, едно от най-разпознаваемите политически лица у нас.

Какво всъщност каза г-жа Поптодорова? Не ставаме за елитния клуб, движим се с бавна скорост, ще изпаднем по трасето.

Нищо ново, тези приказки – кога завоалирано, кога по-остро ги слушаме почти десет години обикновено от държави, които или решават свои вътрешни проблеми на наш гръб или просто имат икономически интерес България да не е в Шенген и в еврозоната. Но когато наши политици запеят същата песен, те просто дават знак навън, че критиците ни са прави. Г-жа Поптодорова казва – докато нямаме собствена взискателност не бива да се учудваме, че ни третират така. С подобни изказвания нашите политици не просто се включват в хора на тези, които смятат, че „ни миришат чорапите“ и не ставаме за елитния клуб, те ни казват, че ние дори не разбираме, че ни "миришат чорапите". Следователно, въобще не сме за първа класа. Че проблемите не са навън – там всичко е справедливо, честно и открито, а у нас – където всичко е по балкански мърляво.

Хора като г-жа Поптодорова имат познания за това как е устроена политическата машина не само на ЕС. Имат познанства, връзки в най-висшия ешелон, управляващ не само Европа, знаят не просто какъв възел от интереси е преплетен там, но и кои конкретно са силите зад всяка нишка от него. И сигурно видни дипломати във Вашингтон и Брюксел се допитват до мнението на човек с нейната експертиза преди да вземат едно или друго решение.

Но дано не чуват това, което сутринта чуха зрителите на БТВ.

Не е хубаво сами да подгряваме и без това широко разпространеното в обществата на Западна Европа мнение, че Европа свършва до Виена, че мястото на страни на България (която отгоре на всичко е и религиозно различна, не сме нито католици, нито протестанти), не е в ЕС. Тези представи са създавани през вековете и е трудно да бъдат елиминирани за един ден. Просто защото векове наред европейската цивилизация наистина е свършвала до австрийската столица. Трудно е средният гражданин във Франция или Германия да свикне да ни възприема като „свои“. И най-малкият нюанс веднага ни изхвърля от списъка на „своите“.

Не пречи да се поучим от гърците, които в разгара на финансовата криза в отговор на ширещите се обвинения колко са неефективни и крадливи, с гордост припомниха на света, че думата „демокрация“ има гръцки корен!

Наши политици, уви, с прекалена лекота, с едва ли не сервилна готовност повтарят обвинения, които се сипят върху страната ни. Не върху правителството, то днес е едно, утре е друго, върху страната! С лекота се лепят, но трудно се отмиват. Ще припомня, че Българската следа в атентата срещу папа Йоан-Павел II беше измислена, за да удари Съветския съюз чрез най-верния му сателит – комунистическа България. Но нима „следата“ се изтри автоматично, когато в България се смени политическото устройство?!

Самото присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. не беше в кърпа вързано. Същите държави, които сега не ни искат в Шенген, тогава не ни искаха в Общността. Техните политици просто са последователни. Но изглежда, че и много наши са последователни в угодничесткото им снабдяване с аргументи. Ако бяха ги послушали, не трябваше да влизаме в ЕС. Не ни е мястото там, нали използваме еврофондовете неефективно, а и сме нереформирани и корумпирани. Сякаш думата „корупция“ е българска.

И накрая – работата на българските политици без значение дали в момента заемат някой виден пост или не, е да работят за България. Да виждат по-далече и по-ясно от обикновените граждани, да съзират опасностите пред страната и да ги неутрализират. Да защитават интересите й с вещина.

Г-жа Поптодорова, едно от най-знаковите лица на българския политически живот на практика се изказа за Европа на няколко скорости и за нашето място при "бавните". Досега нито един български политик не е дръзнал да направи такова заявление. Всички - и леви, и десни, и управляващи, и опозиция са на едно мнение - ние сме против Европа на няколко скорости, против двойните стандарти в храните.

Защото членството в един политически съюз е въпрос на признание за принадлежност към цивилизационна общност, споделяща общи ценности. Но също е и на баланс на интереси. Нашият интерес е Европейският съюз да бъде единен в многообразието, а не колониална империя, в която по-“бързите“ и по-силните концентрират благата и се развиват още по-бързо, а „изоставащите“ стават колониален придатък, донор на образовани хора, който автоматично да бъде изоставен, когато ресурсите му се изчерпат.