10585 | 29 март 2022 | 15:06

По-формалното общуване е присъщо на младото поколение политици. В този смисъл предвид политическия си опит и достолепната си възраст, да не споменаваме културните и исторически различия, президентът Байдън е свикнал да комуникира по установения ред

Общуването е познато на хората от векове. От примитивното жестикулиране, през цивилизационните съобщения, та чак до аналитичното и задълбочено аргументирано общуване. И всяко от изброените има своята специфика и неписани правила, които възпитанието изисква да бъдат съблюдавани. И докато тези норми са по-скоро препоръчителни, то в т.н бизнес сферата, в чиито рамки попада и политическата комуникация, законите, нормите и конвенциите имат задължителен характер. 

Вербалната комуникация често се определя от интелекта на общуващите, а невербалната - от възпитанието и познаването на нормите. Често езикът на тялото, жестовете и докосванията говорят повече от вербализираното. В този смисъл е важно да можем да разчитаме езика на тялото и да си служим с него подобаващо, според ситуацията и, разбира се, събеседника.

Любопитен пример в тази насока бе инцидентната среща "на крак" между премиера Кирил Петков и американския президент Джо Байдън в кулоарите на съвместната сесия на евролидерите, която се проведе на 24 март 2022 г. в Брюксел.

За разговора между двамата лидери се похвали лично министър-председателят с пост и снимка в профила си в социалната мрежа Фейсбук.

На снимките и видеото се вижда, че  Петков е хванал свойски Байдън за ръкава, сякаш за да демонстрира "доста близки" отношения, нарушавайки правилата за социална изолация - разстоянието между тях е около 30-ина сантиментра, а българинът необичайно за тази среда , приятелски е поставил ръка на рамото на събеседника си. 

В международно отношение това поведение би могло да бъде изтълкувано като знак за топли отношения между България и САЩ и лично приятелство между Байдън и Петков. Но според протоколните норми, задължителни за подобни високопоставени разговори, доста от правилата са погазени. 

Прието е при среща между двама държавници поздравът да е чрез ръкуване. Това е напълно достатъчно, в никакъв случай не се изискват повече формалности или любезности, недопустима, разбира се, е и прегръдката. 

Това правило е нарушил премиерът Петков, докосвайки рамото на президента Байдън, което говори за навлизане в личното пространство на събеседника. От видео, онагледяващо случката, се вижда, че Байдън не отвръща по същия начин на Петков, стои дистанциран и дори избързва да си тръгне. Прави впечатление, че изобщо не слуша какво му говори Петков и гледа леко настран от него. 

По-формалното общуване е присъщо на младото поколение политици. Доста по-приятелското отношение обуславя конструктивния диалог и поддържа комуникацията свежа. Важно е обаче и двете страни да са на ти с този начин на общуване, защото в противен случай лесно се получава обратен ефект. 

В този смисъл, предвид политическия си опит и достолепната си възраст, да не споменаваме културните и исторически различия, президентът Байдън е свикнал да комуникира по установения ред.

Освен това в институция като Европейския съвет протоколните правила са задължителни. Още повече, че срещата между Байдън и Петков е първа и това автоматично налага съблюдаване на нормите. Ясно е, че новият български министър-председател има какво да научи за златните правила на политическата комуникация.

">