18409 | 2 март 2017 | 11:46

"Самарското знаме не е знаме на опълчението, а на една от опълченските дружини. Те са общо шест и получават различни знамена", допълва историкът

Предстоящият 3-ти март е най-българският празник. Освобождението на страната и възстановяването на българската държавност след 500-годишно османско иго, е в резултат от вековните борби на българския народ за независимост дали повод на Русия за започване на Руско-турската война и последвалите я събития.

В навечерието на честванията на Освобождението на България ви предлагаме разговор с проф. Божидар Димитров за това как се гради история, как се обособява Третата ни държава и какво означава за самия него празникът.

- Подписването на Санстефанският мирен договор слага край на войната между Османската империя и Русия. Разкажете ни, проф. Димитров, исторически подробности около този знаков момент?
 - Санстефанският мирен договор е подписан в малкото - ту село го наричат, ту градче - Сан Стефано, което се намира на 13 км. от тогавашния Истанбул. Днес селището е „всмукано”, така да се каже, от огромния мегалополис, който наброява 25 млн. души. Съгласно този договор Русия, след като получава признание от Османската империя, че е загубила войната, започва да диктува условията.

 - С подписването му се обособява Третата българска държава. Какво е неговото значение за събитията след това?
 - Най-важното, което интересува нас е, че се създава голяма българска държава в етническите си граници. Кое е интересното, което трябва да знаем тук? Санстефанска България повтаря с изключителна точност етническите граници на българския народ, очертани от Екзархията. Тоест от църковните окръзи, които я съставят. И тази територия тогава е 74 000 кв.км

 - Главната фигура, изиграла определяща роля в политиката на руския княз спрямо Балканите, е главнокомандуващият на пехотата Граф Николай Павлович Игнатиев. Какви са неговите постижения на бойното поле?
 - Граф Игнатиев е руският външен дипломат, който се смята за архитект на войната. Тоест той заставил руския император чрез солидна обработка да започне тази война. Война, при която руснаците дадоха много кръв по няколко причини, които се знаеха предварително.

Първата от тях е, че Русия подценява турската решимост за съпротива и изпраща само 200 000 войници и офицери на Балканския фронт. Тъй като има още един – Азиантски фронт в Азия. В тази война руснаците са убедени, че освобождават братя – роб. Поне тази дума използва Граф Игнатиев както в медиите, така и на срещи с императора. И ето, днес става нещо много любопитно. През месец юли Русия претърпява тежко поражение. Убити и ранени са хиляди руснаци. Става така, че руската армия е по-малка от обсадените. Слава Богу, че Турция не знае този факт. И започват битки какво да се прави по-нататък. Русия, за щастие, вдига в бойна тревога 12-те си гринадерски дивизии, които усилват неимоверно фронта. Също така корпуси с тежка артилерия, казашката конница и т.н. Отчаян руският император, който е в щаба на действащата армия в България през края на юли, изведнъж се изкрещява: „Я, ми доведете тук Граф Игнатиев да го гръмна!”. И го водят. Князът налита да го гърми. Офицерите го дърпат. Такива едни смешки се развиват дълго време, докато князът се успокоява. Графът твърди, че тези къщи, в които живеят братята роби, са така да се каже, белег от минало време, а сега нещата са други.

Но Берлинският конгрес, за съжаление, взима решение България да се разстрои в различни държави. И ние губим някои от тези територии завинаги.

 - Символ на българското опълчение е знамето, ушито в град Самара. Какво се знае за него днес?
 - Самарското знаме се съхранява при специални условия във Военно-историческия музей. Самарското знаме не е знаме на опълчението, а на една от опълченските дружини. Те са общо шест и получават различни знамена.

Самарското знаме е единственото, което е шито от руснаци от град Самара, който се намира на брега на Волга. Навремето този град е бил крупен български средновековен център и затова местните жители, които са били наясно с това, кръщават знамето самарско. Но казват, че то е българско, което са приели. Това е, което се знае за него.

 - Какво за Вас като българин е 3-ти март?
 - Празник на възстановяване на българската държавна независимост, което е главната историческа цел на българския народ през последните 500 години. Защото е неуспорим факт, че всеки народ се развива прогресивно напред и по-добре, ако има собствена държава. А ако няма, не става нищо.