5694 | 2 септ. 2026 | 09:56

Наблюдавайки действията на администрацията на Тръмп, съюзници и търговски партньори изразяват тревога за разделението на властите, върховенството на закона и нарастването на корупцията в Съединените щати.

"Доларът е световната валута, а не просто валутата на Америка. В нея се котират и извършват повечето трансгранични транзакции по света. Забележителните 89% от всички валутни операции в глобален мащаб се извършват в долари. Почти 60% от валутните резерви на централните банки от Пекин до Цюрих се държат под формата на доларови банкови депозити и американски държавни ценни книжа. Доларът е, ако щете, лингва франка на международните финансови пазари. Поне засега.

Въпросът за 40 трилиона долара е дали това благоприятно положение ще се запази".

Това коментира в анализ за „Ню Йорк Таймс“ Бари Айхенгрийн - професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет в Бъркли и автор на книгата „Пари без граници: Глобалните валути от Крез до криптовалутите“, цитиран от БГНЕС.

Ето какво още пише в него:

"Неотдавнашните сътресения на пазара на американски държавни облигации отново поставиха въпроса дали деноминираните в долари ценни книжа, отдавна смятани за практически неуязвими и независими от политическата власт, наистина са толкова сигурни и ликвидни, колкото централните банки и частните инвеститори са свикнали да очакват.

Причината не е свързана с нещо, случващо се на пазарите, а с натиска и заплахите на администрацията на Доналд Тръмп към политически и финансови институции както в САЩ, така и в чужбина.

Съмненията относно устойчивостта на долара не са нещо ново. Точно преди половин век, през 1976 г., изтъкнатият икономист, специалист по парична политика, и професор в Масачузетския технологичен институт

Чарлз Киндълбъргър обяви, че доларът е „приключил“ като международна валута. Киндълбъргър реагираше на решението на президента Ричард Никсън от 1971 г. едностранно да се откаже от златния стандарт, тоест от фиксираната връзка между долара и златото. Това означаваше затваряне на т.нар. „златен прозорец“ на Федералния резерв, който позволяваше на чуждестранни правителства и централни банки да обменят притежаваните от тях долари за злато по фиксирана цена от 35 долара за тройунция. Така се стигна до края на Бретън-Уудската система, създадената след Втората световна война система от гъвкави валутни курсове, обвързани с долара.

По-широко погледнато, наблюдатели като професор Киндълбъргър бяха обезпокоени и от натиска, който Никсън оказваше върху председателя на Федералния резерв Артър Бърнс да поддържа ниски лихвени проценти, за да помогне на президента в опита му да бъде преизбран. Те се тревожеха от ускоряващата се инфлация в САЩ и от скандала „Уотъргейт“, който накърни имиджа на администрацията и на Америка в очите на света.

Професор Киндълбъргър, разбира се, грешеше. Доларовото господство оцеля и видя още един ден, или по-точно още 50 години и продължава да съществува и днес.

Погледнато от днешна перспектива, обяснението е ясно. Американските политически институции се справиха с предизвикателството на „Уотъргейт“. Никсън беше изправен пред почти сигурен импийчмънт и беше принуден да подаде оставка. Неговият наследник от Демократическата партия Джими Картър назначи за председател на Федералния резерв независим и непримирим противник на инфлацията, Пол Волкър. Картър пренебрегна предупреждението на своя съветник Бърт Ланс, че подобно решение може да застраши шансовете му за преизбиране.

Волкър действително повиши лихвените проценти, като те достигнаха 20%, а Картър действително загуби изборите. Към средата на 80-те години обаче двуцифрената инфлация вече беше история, а продължителното отслабване на долара беше заменено от неговото укрепване.

По същото време Съединените щати използваха геополитическото си влияние и съюзите си, за да насърчават други държави да търгуват в долари.

През 1974 г., след първия петролен шок, министърът на финансите Уилям Саймън пътува до Саудитска Арабия с цел да постигне съгласието на крал Фейсал приходите от износа на петрол на кралството да бъдат инвестирани в долари в замяна на запазен достъп до американски оръжия и военна подкрепа.

През 1977 г. наследникът на Саймън, У. Майкъл Блументал, обещава да помогне на Саудитска Арабия да получи по-широки права на глас в Международния валутен фонд в замяна на ангажимент да определя цената на петрола в долари.

Както в крайна сметка призна и професор Киндълбъргър, алтернатива на глобалния долар не съществуваше. Никоя друга валута не можеше да изпълнява ролята на средство за трансгранични транзакции в такъв мащаб.

Но сега, най-сетне, има основания да смятаме, че се появява алтернатива.

Наблюдавайки действията на администрацията на Тръмп, съюзници и търговски партньори изразяват тревога за разделението на властите, върховенството на закона и нарастването на корупцията в Съединените щати.

В продължение на векове всяка водеща международна и резервна валута, не само доларът, но и британският паунд през XIX век и нидерландският гулден през XVIII век, е била валута на демокрация или република.

Докато президентът Тръмп се стреми да уволнява членове на Федералния резерв, които отказват да изпълняват волята му, да прекратява договори за вятърни енергийни проекти, които не одобрява, или да насочва наказателно преследване срещу политическите си противници, чуждестранните инвеститори започват да се съмняват дали това все още важи за Америка.

Освен това всяка водеща международна валута е била подкрепяна от силна финансова институция, защитена от политическа намеса.

Продължаващите заплахи на администрацията на Тръмп срещу управителя на Федералния резерв Лиза Кук, както и дългогодишните атаки на президента срещу централната банка, разтревожиха инвеститорите и породиха въпроси дали Федералният резерв ще запази необходимата му автономия, за да действа като надежден пазител на стабилността.

Ако Федералният резерв не успее да изпълни тази роля, доларът може да не запази стойността си, което допълнително би подкопало глобалната му позиция.

Съществуват и съмнения относно ангажимента на Америка към международните си съюзи, като НАТО или Договора за взаимна отбрана, който обвързва САЩ и Южна Корея.

Исторически държавите държат, използват и подкрепят валутите на своите съюзници. Съюзниците са и клиенти.

Покупката на американски държавен дълг е демонстрация на доверие и признателност към партньорите, както крал Фейсал разбира през 1974 г. През 60-те години, когато фиксираната връзка на долара със златото беше подложена на натиск, именно централните банки и правителствата на Западна Германия и Япония държаха долари и ги подкрепяха, тъй като САЩ имаха свои войски и в двете държави и им осигуряваха ядрен чадър.

В по-ново време централните банки на Япония, с 1,12 трилиона долара, и Южна Корея, със 135 милиарда долара, държат по-голям дял от резервите си в долари, отколкото би могло да се очаква предвид търговските и финансовите им връзки със САЩ. Несъмнено сега те преосмислят тази зависимост.

Същото правят и европейски представители, сред които президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, която подчертава необходимостта Европа да стане по-самостоятелна във финансово и парично отношение, което е дипломатичен израз за намаляване на зависимостта от долара и САЩ.

Поддръжниците на долара продължават да твърдят, че няма алтернатива на американската валута. Европа и Китай обаче работят с всички сили, за да отстранят именно този недостатък. Европа развива Съюз на капиталовите пазари, чиято цел е да създаде единен пазар за капитали, деноминирани във финансови инструменти в евро, да намали пречките и да позволи на парите да се движат свободно. Китай разширява базираната на юана Система за трансгранични междубанкови плащания, за да се конкурира с големите американски банки и долара.

Те действат така, сякаш няма време за губене. Съдейки по всичко, имат право".