10681 | 14 септ. 2016 | 16:50

Званието "Рицар на годината" за мен е огромна чест. Избран съм в пълна тайна сред няколко имена. Решили са, че в светлината на това, с което се занимава Орденът, аз заслужавам титлата

Орденът на тамплиерите у нас се включва в Кампанията за реставриране на Голямата базилика в Плиска. В замяна на дарението на обща стойност около 100 000 лв. директорът на НИМ проф. Божидар Димитров ще постъпи в редиците на организацията. Идният месец той ще получи званието „рицар” официално, след като от 2012 г. насам е носител на престижното отличие „рицар на годината”.

Ето какво сподели той за оказаната му чест:

- Чия беше инициативата за дарение от страна на Ордена на тамплиерите?
- Г-н Румен Ралчев дойде при мен, за да уговори посещение на световен конгрес на Ордена на тамплиерите. Срещата ще се проведе тук. На нея вероятно ще присъстват около 200 ръководителя на тамплиерски организации от цял свят. В процеса на разговора стана ясно, че имаме общ познат – отец Генадий. Той е етнически българин от Украйна, който живее в град Арциз в Южна Украйна, в един район, населен предимно с българи. Там нашенската общност наброява около 1 милион българи.

Отец Генадий имаше желание да построи църква в Арциз, която да съдържа знакови елементи от старинни български църкви. От мен той получи плановете на четири-пет храма. Дадох му плановете на Голямата базилика, на Старата митрополия в Несебър, на „Св. София”. Откровено казано, се чудех откъде ще успее да намери толкова пари, защото беше предвидил и църква, и манастир. Но в един чудесен ден получих снимки на строежа, който беше пред завършване и ахнах. Казах: „Браво на отец Генадий!”. Ясно е - българите в Украйна са доста богати, за разлика от българите в Молдова. Защо са богати? Защото не са развалили колхозите, а са ги превърнали в акционерни дружества на правоимащите, които са влезли там със земите си. А тези акционерни дружества произвеждат големи количества слънчоглед и пшеница и ги изнасят в Турция и по цял свят. Всичките куполи на църквите им, правени през последните години, са със златно покритие. Отец Генадий е пред завършване на проекта и в скоро време ще освещава църквата. Тя ще бъде една от най-странните в света, съдържаща елементи, поне от пет знакови български църкви.

И така при нашата среща г-н Ралчев се похвали, че той е дал мрамора за подовата настилка. Това са около 1800 кв.м. Тогава му казах, че и ние правим една църква. Той не беше чувал за това. Оказа се, че той познава Голямата базилика в Плиска и веднага предложи да дари материал. Казах му, че са необходими средства за  3000 кв.м., защото тя е 100 м. дълга и 30 м. широка. И така беше уговорено дарението.

- Вие сам ли предложихте да станете член на Ордена на тамплиерите?
- На шега го казах тогава, но наистина ще го направя, защото няма шега в такива неща: „Ако ти станеш дарител, аз ще стана член ан Ордена”. И наистина ще стана член на Ордена! Бях поканен и знам, че те държат на такива значими личности.

Първият път, когато бях поканен, отказах. Казах, че тамплиерите все пак са един западен орден и ако ние трябва да имаме орден, аз ще направя такъв на нашите рицари – багаините. Това е корпус от 30 000 мъже, облечени още през IХ век от глава до пети в желязо. Те нямат социалния статут на рицарите, те са обикновенни селяни, но са били богати. Били са длъжни в зависимост от това колко земя им дава държавата, да се явят сами или с двамата си сина, облечени от глава до пети, с по два коня, когато държавата има нужда от тях. Оръжието си е при тях, пазят си го вкъщи – такава е била нашата организация. Казах, че ще направя този орден, но не успях.  Въпреки това социалните мрежи полудяха от желаещи да станах рицари-багаини, но нямам време за организация на такова нещо.

- Какво ще ви даде членството при тамплиерите?
- Членството в Ордена ще ми даде възможност главно да помагам. Когато ме поканиха първия път, беше точно при учредяването и аз не знаех с какво ще се занимават. За моя приятна изненада Орденът на тамплиерите в България се занимава с полезни за нацията и държавата неща, за националното самочувствие и националната идентичност. Те правят различни дарения за реставрации и въстановки, подпомагат археологически разкопки, издават хубави луксозни книги. Последното им издание е на Мавро Орбини, първият историк, писал история на България. Половината от книгата на Паисий е взета от Мавро Орбини. Но това не се е смятало за плагиатство, а за извор на информация.

- Как получихте почетното рицарско звание през 2012 г.?
- Беше много приятна изненада! В пълна тайна при тях са се състезавали няколко имена и те са решили, че в светлината на това, с което се занимава Орденът, аз заслужавам да бъда рицар на годината. Строя църкви, военни паметници - построил съм над 30 църкви и близо толкова военни паметници в България, Македония, Сърбия - там, където има загинали войници. И така те са решили, че имам най-голям принос в тази област, в която те се занимават. Тогава ми подариха голям плакет. Той ми е особено ценен.

- Чест за Вас ли е титлата?
- Огромна чест. В Ордена на тамплиерите в България не членува кой да е, а членуват все значими хора. Достатъчно е да кажем, че друг известен историк и археолог като мен, също е член от самото начало. Това е проф. Николай Овчаров.  

- Кои виждания на Ордена споделяте?
- Това, че Орденът трябва да работи за благото на нацията и държавата, а и за световното благо. Споделям разбиранията им, тъй като те работят много за оикуменизъм, тоест за сближаване на църквите. Християнството не само според тях, а и според мен, е разделено на три – католици, протестанти и православни. В светлината на развихрящия се ислямски фундаментализъм ние, оикументистите, защото аз съм оикуменист, смятаме, че дори да не се сливат, църквите трябва да бъдат под единно ръководство. Това е пречката сега. Защото всяка църква смята, че ще загуби независимостта си. Примерно, всички да бъдем под ръководството на папата или на московския патриарх, не дай, Боже, на българския.

Имало е конгреси и т.н., но всеки дърпа към себе си – „кой да води бащината дружина”, е казал още Христо Ботев. Това е лошо, ако не беше и тази опасност от исляма, който действа доста обединено с много пари. За съжаление, петролът е при тях, което е пак лошо. И затова поне да се сближат, да не се карат, да действат едновременно. Сега има телефони, вайбъри и да чуква папата на московския патриарх и да казва да се разберат, да излязат с обща позиция по въпроса за Ислямска държава, да речем и т.н.

- Орденът на тамплиерите у нас е първият по големина в Европа и вторият в света. Доста силна организация.
- Да, много. Има над 700 членове и се увеличават непрекъснато. Затова ползата за Ордена от мен ще бъде – не само едно име, извинявам се за нескромността, но едно име, известно и като цяло уважавано и ще привлека в Ордена и други хора, качествени.

- Какви са заслугите на организацията в исторически аспект?

- Преди френският крал да ги унищожи, за да им заграби натрупаните богатства през 1307 г., те се борят с исляма, но с огън и меч. Те са военен орден тогава и икономически, те откриват банковото дело. За да не прехвърлят парите по чували, а по банков път.

Нещо любопитно е, че ние откриваме и по нашите земи следи от такава дейност. Например, как се познава, че в една крепост има тамплиери, че те я управляват? Свидетелство е осмоъгълна кула, тяхното строителство е сложно. Четириъгълната или кръглата върши същата работа, но те строят осмоъгълни. Ние имаме такава осмоъгълна кула – крепостта Лютица, над Ивайловград. Това е и единствената запазена крепост, изцяло българска. Видинската е с много преправки, а Лютица е без никакви и си стои, и там е осмоъгълната кула.

И сред нас е имало тамплиери, нищо че сме православни. Кръстоносците от Четвъртия поход, да речем, се бъркат за тамплиери. Те мразят православните и се бият с тях. Например, цар Калоян. Но тамплиерите – не го правят. Ето Лютица си е българска крепост. Имало е и при нас тамплиери, не са били много, но ги е имало.

Освен това имат редица от кодове, по които се разпознават, защото организацията е не само военна, но и разузнавателна. Проучват какво, къде да се крият, защото френският крал започва да ги изтребва.

- А днешната ѝ функция?
- Днешната ѝ функция е по-скоро благотворителна, като всеки, разбира се, помага на своята страна. В организацията им има йерархия. Ние сме на по-високо ниво от украинската и руската. Нашият орден помага не само в България, но и в Украйна и Русия. Те не са достигнали нашето ниво.

- Споменахте, че Орденът е оказвал значително икономическо влияние в миналото. Историята разказва и за политическото им влияние върху самите папи и монарси?
- Имаш ли пари, как няма! А те са натрупали доста пари. Както казах, те се занимават и с банково дело и в един момент натрупват много пари. И така френският монарх им завидил и решил да ги унищожи.

- Видял е в тяхно лице заплаха?

- До известна степен, да. Защото с тези пари те са можели да контролират процесите, в добрия смисъл на думата, във френския двор, в английския двор, да речем и т.н. И затова кралят решил да им заграби парите. Дали е успял? Носят се купища легенди около съдбата на основния фонд -  че е изнесен за Америка в последния момент и т.н, т.н. Дали е вярно, не знам.

- Възможно ли е днес Орденът да има политическо влияние?
- Доколкото знам, Румен Ралчев се пази от намеса в политиката и пази Ордена от намеса в политиката.

- В този смисъл Бойко Борисов като премиер и важна личност, би могъл да бъде привлечен?

- Наскоро приеха закон за Съдебната система, но мисля, че важи и за останалите власти, който гласи, че хора, заемащи видни длъжности в юриспунденцията, политиката, правителството и изпълнителната власт, нямат право да бъдат членове на тайни или полутайни общества. А Орденът е полутаен, пази известна секретност при действията си. Дори не се хвали с даренията си. Ето аз научих с изумление, че е дарен мрамор, 1800 кв.м. Това са много пари – 100-200 000 лв. Това го чух в личен разговор, никъде по медиите го нямаше. Само за църквата на отец Генадий се появиха новини, че е копие на Голямата базилика, но това не е така. Това е проект от пет църкви.

- Интересен проект.

- Да, ще видим каква еклектика ще има. По снимките личи, че е почти завършен.

- Ще се появите ли публично с мантията и кръста, знаци на Ордена?

- Сигурно. Обличат се само при събирания на командарията. Командарията е структурна форма, в София има. В четвъртък ще бъда там, за да вляза в някоя. В големите градове има по една.

- Ще присъствате ли на тези събрания?

- Да, те са четири пъти годишно. Викат: „Няма да ти отнемаме много време”. Викам: „Добре”.

- Като почетен член?

Не, почетен. Ако искам, автоматично ставам, без да минавам разни процедури. Защото те си имат йерархия – примерно, две години си на някакво ниво „кандидат-рицар”.

- А Вашето сегашно ниво е „рицар”. Нали така?

- „Почетен рицар”, не даже „рицар на годината”, което е още повече.

- Имате ли амбиция да се издигате в йерархията на организацията?

- Да, но аз съм твърде зает с работата си. Сега, например, няма никой в Музея, защото е затворен. Но утре ще посрещаме 10-ма президента на ЕС. от групата „Арайолуш". Аз лично съм посрещал много държавни глави, сред които Буш и Путин, но десет наведнъж не съм. Утре ги посрещаме и сега проверяват за безопасността.

- Ще им покажете ли Музея?
- В редица от страните, от които ще дойдат президенти, включително и от Германия, която сега е водеща сила, когато те са били облечени в кожи и са подскачали от клон на клон, по нашите земи е цъфтяла висока цивилизация. Цялата култура на Германия е била кожи, глинени съдове и груби глинени паници. Затова римляните не могат да ги покорят, германците ги унищожават.

По принцип много чужденци и държавни глави се шашкат, когато разглеждат Музея. Смятат България за примитивна страна, някои дори не знаят, че е християнска. Също и много бизнесмени, крупни казват, че сме голяма работа.

 
Например, Буш, който беше много непринуден, шегувахме се непрекъснато, разглеждаше златото на траките и вика - какво се оплаквате, имате много злато. Аз викам – имали сме. Преди да си иде вика – „Довиждане, музей мен”. Не беше запомнил името. Аз викам – „Довиждане, Буш мен”. И журналистите луднаха – Божидар, нарекъл еди-кой си Бушмен. Ами, да ми е запомнил името.