22752 | 11 юли 2018 | 11:55

Защо да се чудим, че проф. Асена Стоименова отказа да застане пред депутатите, след като куп длъжностни лица спокойно не им дадоха исканата информация по сделката за ЧЕЗ

Председателката на Изпълнителната агенция по лекарствата проф. Асена Стоименова отказа да се отзове на поканата на Народното събрание - имала уговорени срещи, които не можела да отмени!
Това е поредният случай, когато висш чиновник отказва да се яви пред парламента или да изпълни негово искане.

Казвам „чиновник“ без никакво желание да засегна някого, но така се наричат служителите на държавата, които избирателят не е излъчил с избори. Колкото и високо по кариерната стълба да са се изкачили, това не ги прави нещо повече от чиновници.
Народното събрание, напротив, е най-висшият орган в държавата, защото сме парламентарна република. Народните представители са избрани от гражданите, за което са се явили на избори. Те не са длъжни да имат нито обща, нито конкретна компетентност – ако реши, народът може да изпрати в парламента и последния пропаднал пияница, както преди 30-тина години италианците избраха в парламента порнозвездата Илона Сталер – Чичолина. По този начин народът суверен изпраща послание на „слугите си“.

Изключвам проф. Асена Стоименова да не знае, че служи в парламентарна република. Сигурна съм, че е запозната с конституцията, където е казано:

Чл. 80.
Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Чл. 83.
(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Но въпреки това проф. Стоименова спокойно праща депутатите да вървят където си искат, дори висомерно ги съветва да прочетат какво пише в интернет страницата на агенцията. Цялата информация по случая с лекарствата за високо кръвно била там.

За такова поведение министърът принципал (в случая - на здравеопазването) най-малкото трябва да смъмри самозабравилия се чиновник. Или да го уволни, за да е ясно на всички, че живеят в парламентарна република и не могат да не изпълняват заповедите на най-висшестоящия си началник, ако използвам лексиката на министър-председателя.

Всъщност проф. Стоименова сигурно черпи сили от поведението на всички длъжностни лица, които не дадоха информацията, която им бе поискана от парламентарната анкетна комисия, сформирана по сделката за ЧЕЗ. Така работата ѝ бе минирана, защото тя нямаше какво да разследва. А парламентът - унизен. Парламентът е колективен орган и когато при изпълнение на задълженията си е унизен един негов представител (няма никакво значение от коя парламентарна група е той и колко голяма е тя), на практика е унизено цялото Народно събрание.

Проф. Стоименова може пък да следва и лично примера на премиера Бойко Борисов, който за една година намери време само два пъти да се яви на парламентарен контрол – на 14 юли м.г. и на 8 юни тази. Той затова се нарича "контрол", защото републиката ни е парламентарна и изпълнителната власт се излъчва и контролира от парламента.

Това поведение на Борисов всъщност не е от вчера, а още от 2009 г., когато за пръв път застана начело на изпълнителната власт.

Оттогава публиката свикна да научава какво възнамерява да прави изпълнителната власт от изречените на крак реплики на Борисов пред медиите. Или от интервютата му пред медиите.

Някой да е запомнил реч на Бойко Борисов пред народните представители, в която той обяснява приоритетите на страната? Дори в началото на така възхваляваното председателство нямаше такава. Вярно българските приоритети бяха представени пред парламент, но пред Европейския.

Преди ГЕРБ да дойде на власт и да смени правилата на играта, на никой премиер не му минаваше през ума да демонстрира незачитане на народното представителство. Напротив, всеки един от ръководителите на изпълнителната власт до Борисов се явяваше в парламента в началото на всяка сесия и докладваше какви са приоритетите на ръководеното от него правителството. На нито един от министър-председателите след 1989 г. не му е било приятно да го разпъват на кръст всеки петък и почти всички се опитваха да пропуснат някоя и друга седмица.

Нима на Виденов му бе приятно да отговаря за "Орион" или на Костов - за "Олимп"? Нима на Виденов му бе приятно да обяснява защо левът се срива, а банките фалират, при положение, че не правителството, а БНБ контролира банките?

Нима на Костов му харесваше да обяснява в пленарната зала защо България подкрепя ударите на НАТО в Сърбия, при ясното съзнание, че целокупният народ не ги подкрепя? Нима на Симеон Сакскобургготски, на цар Симеон II, защото той никога не е абдикирал, му харесваше да се отчита пред депутатите? Едва ли и за Сергей Станишев петъчният контрол е бил най-приятната част от седмицата.

Нима всичките тези министър-председатели, които подготвиха членството на България в ЕС и НАТО и го осъществиха на практика, не са имали "уговорени срещи, които не могат да отменят"?

Но те се ръководеха от конституцията и обявяваха от високата трибуна на парламента всяка своя важна стъпка. След 2009 г. тази практика бавно беше изоставена (въпреки конституцията).

Всичко това също ерозира доверието в парламента и дава сили на чиновника Х да го пренебрегва. Друга тема е, че за ниското доверие към парламента принос имат и самите депутати, които превърнаха пленарната зала в арена на скандали, често на махленско ниво. А съвсем отделен въпрос е, че за това ниво на отделните депутати носят отговорност партиите, които ги излъчват. Защото чрез подбора на хората в листите си, те показват отношение към народа - колко го уважават и зачитат.