3738 | 13 July 2026 | 11:56
Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) изразява отделна позиция по § 21 от проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., с който се предлага промяна в механизма за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.
Настоящата позиция е различна от вече изразеното становище на АПБ по промените в Кодекса за социално осигуряване. Тук въпросът е друг — възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност да бъде определяно като 60% от основната заплата на народен представител.
Така действащият механизъм, основан на обективен статистически показател, се заменя с формула, зависима от решенията на Народното събрание относно собствените му възнаграждения. Според АПБ това създава риск материалният статут на съдебната власт да бъде поставен в зависимост от политически решения.
В Закона за държавния бюджет не е обяснено защо именно депутатската заплата е избрана за база и защо е определено съотношение от 60%. Не е отчетено и че става дума само за основната заплата на народен представител, без допълнителните възнаграждения за заемани парламентарни длъжности и участие в комисии. Отделно се предвиждат средства за сътрудници, експертна дейност и други разходи по осъществяване на депутатските функции. Поради това предложената формула не дава пълна и обективна съпоставка между финансовото обезпечаване на магистратите и народните представители.
Възнаграждението на магистратите е част от гаранциите за тяхната независимост, безпристрастност и защита от външно влияние. Затова механизмът за определянето му следва да бъде ясен, стабилен и основан на обективни критерии, а не на текущи политически решения.
АПБ счита, че § 21 не следва да бъде подкрепян в настоящия му вид и трябва да бъде преработен след цялостен правен, финансов и конституционен анализ.
Цялото становище четете тук- https://prokurori.bg/index.php/docs/show/apb-s-pozitsiya-za-zakona-za-darzhavniya-byudzhet-obvarzvaneto-na-magistratskite-zaplati-s.html
Mobile verison
RSS
