13717 | 12 May 2026 | 14:10

Неслучайно Васил Сгурев е дал название на своята книга „Омая“. Това, като че ли е най-сполучливата метафора за вихъра на страстите и бурята на чувствата, които владеят всяко човешко същество.

Омайни чувства

​акад. Иван Гранитски

​Чуден и впечатляващ е научният път на акад. Васил Сгурев. Благосклонната съдба му предостави възможността да разгърне големия си научен талант като информатик и инженер в продължение на почти шест десетилетия. Но евристичният му ум не можеше да се задоволи само с десетките и стотици научни статии, монографии и други публикации и го тласкаше към нови и нови духовни предизвикателства.

Така през последните години се появиха три много сериозни негови исторически изследвания, посветени на знакови събития, свързани с Втората световна война – „Курският сблъсък“ – 2018, „От Курск до Източна Прусия“ – 2021, „Последни сражения“ – 2023. Тези книги впечатлиха не само широката публика, но и специалистите по военна история, със своята задълбоченост, проникновени анализи и огромен фактологичен материал.

​Освен строго научните изследвания на акад. Сгурев, очевидно неговата чувствителна душа отдавна е мечтаела да потърси и други духовни избухвания. Авторът изненада читащата публика с книга, посветена на Омар Хаям – философ, математик, медик и великолепен майстор на четиристишия, известни като рубаи. Книгата „Размисли“, в която имаше студия на акад. Сгурев, посветена на персийския мъдрец, съдържаше и собствени негови четиристишия, сътворявани през последните петдесет години. Успехът на книгата беше впечатляващ.

​И ето, че сега, читателят ще поеме в ръцете си внушителен том с над четиристотин рубаи или четиристишия. Бихме могли да откроим няколко основни теми, които вълнуват нашия автор. Несъмнено най-значителен дял от творбите е посветен на любовта – към любимото същество, към близките, а в по-широк план и към прелестите на отечествената природа.

​Васил Сгурев споделя философията на Омар Хаям, че най-дълбоката същност на човешката душа се определя от отношението към любовта, към тази нетленна енергия на духа, която разграничава мислещото същество от безсловесните твари. Любопитно е да проследим нюансите, които се разгръщат в отделните четиристишия на Сгурев, писани в продължение на повече от петдесет години. Ако в по-ранните творби надделява възторженото чувство, безгрижно-игриво-веселият тон, то в по-късните усещаме настъпващия скепсис, разочарование, а не рядко и песимистично-трагични нотки. Причината е в това, че авторът усеща невъзможността за пълно сливане на душите на влюбените. Освен това, човешкият живот (дори и сто години) е само един миг в безкрайното историческо време.

​Подобно на своя духовен учител Омар Хаям и нашият автор добре осъзнава съвършената преходност и жестока мимолетност на индивидуалното човешко битие. Но в творбите му има и примирение, умъдрено разбиране за неизбежността на краткия човешки живот и в същото време за философското разбиране, че най-важно е съхранението на Паметта. Не само историческата памет, родовата памет, но и индивидуалната памет за любимите същества. Именно в и чрез Паметта поетическото и философското слово осигурява безсмъртието на човешката душа. И следователно, е някаква гаранция и успокоение, че не всичко е загубено, че благородните помисли, светлите чувства и безкористните отношения имат своя дълбок и съдържателен смисъл.

​Васил Сгурев отново почтително следва внушенията на великия персийски поет Омар Хаям като насочва вдъхновението си към съзерцанието на природата. Всеки сезон носи своята неповторима прелест и поводи за вдъхновение. Чудната и непредвидима поява на избухващото ново любовно влечение, авторът уподобява с прелестното разцъфване на пролетните цветя, със съживяването на природата. Огънят на лятото може да бъде сравнен с необузданите страсти на тялото, кротката печал на есента пък съответства на залеза на чувствата; прииждащият вкочаняващ студ на зимата напомня с мрачна решителност за края на човешкия живот. Но подобно на вдъхновителя си Омар Хаям и нашият автор приема спокойно и с философско примирение и изтляването на страстите, и крайния изход – екзитус.

​Неслучайно Васил Сгурев е дал название на своята книга „Омая“. Това, като че ли е най-сполучливата метафора за вихъра на страстите и бурята на чувствата, които владеят всяко човешко същество. Във волтовата дъга между любовта и ненавистта, между приятелството и предателството, между възвишените помисли и скверните щения, изминава пътят на мигновения човешки живот. Но, бидейки в висшия смисъл на думата и социално същество, човекът е подвластен не само на своите чувства, но и на редица обществени ангажименти, ограничения и предпоставки.

​Ето защо, в книгата на Сгурев ще открием и немалко четиристишия, наситени с остър социален нерв. Това са творби, в които авторът споделя свои надежди, въжделения и илюзии, които, уви, бруталната социална действителност твърде често съкрушава. Дългият и плодотворен живот на нашия автор го е сблъскал с редица предизвикателства, трудности, изпитания, а и не малко подлости, свързани с неговата научна кариера и житейски път...

​Книгата на акад. Васил Сгурев „Омая“ е особено по своя характер четиво. Може да се каже, че е почти без аналог в съвременната българска литература. Несъмнено тя ще предизвика голям интерес сред читащата публика, със своите многопосочни и дълбокомислени послания, които излъчват добротворна и братолюбива енергия.