3708 | 3 Nov. 2026 | 14:03

Сред предложенията на института е постепенно намаляване на заетите в публичния сектор. „Целта, която поставяме, е 20% от всички заети в икономиката да бъдат в публичния сектор. В момента са 24-25%“, обясни Ганев.

Държавни разходи до 38%, разходи за персонал до 9-10% и дълг до 30% от брутния вътрешен продукт на държавата. Твърд законодателен таван върху разходите и фокус за привличане на частен капитал чрез приватизация на държавни дружества и концесии за финансиране на инфраструктура. Запазване на данъчно-осигурителната тежест и дори търсене на възможности за намаляване на осигурителните вноски.

Това са част от точките, които експертите от Института за пазарна икономика биха заложили в бюджета за 2027 г. Те за поредна година представиха своя традиционен алтернативен бюджет, макар правителството на Румен Радев все още да не е публикувал своя. Очакванията са това да стане в петък.

„Това, което знаем до момента за официалния държавен бюджет, който ще бъде предложен, е цена за данъкоплатците от 2 милиарда евро“, заяви Ганев. По думите му сред предвидените мерки са увеличаване на минималните и максималните осигурителни прагове и на някои акцизи, както и ограничаване на ръста на разходите за персонал.

Консолидацията като основна цел

Според икономиста основният проблем е в размера на публичните разходи. „Бюджетът трябва да създава рамка за растеж, така че и за справедливи доходи, но и икономиката да може да расте и бизнесите да инвестират. Но основна цел пред държавата трябва да бъде и консолидацията, свиването на разходите“, посочи той.

ИПИ не подкрепя въвеждането на данък върху свръхпечалбите. Според Ганев той би натоварил допълнително шест сектора и би изпратил негативен сигнал към бизнеса.

От 25% на 20%: по-малко заети в публичния сектор

Сред предложенията на института е постепенно намаляване на заетите в публичния сектор. „Целта, която поставяме, е 20% от всички заети в икономиката да бъдат в публичния сектор. В момента са 24-25%“, обясни Ганев.

Според него разходите за персонал, които надхвърлят 10% от БВП, трябва постепенно да бъдат свити под този праг.

ИПИ предлага и преразглеждане на програмата за лична помощ за хора с увреждания, която икономистът определи като най-скъпата социална програма. „Тя трябва постепенно да се интегрира в Закона за социалните услуги, през асистентска подкрепа, където общините са силни и където е много по-евтино“, посочи той.

Дефицит от 3% без замразени заплати

Ганев заяви, че бюджетният дефицит може да бъде намален до 3% без замразяване на доходите и без увеличаване на данъците, ако се предприемат по-смели мерки в разходната част.

„При нас също го има предложеното 5% увеличение на заплатите за персонал в публичния сектор, но има оптимизация на броя хора“, уточни той.

По отношение на минималната работна заплата икономистът смята, че механизмът за определянето ѝ вече трудно може да бъде променен, но държавата не трябва да гони максималното възможно увеличение.

Предупреждение: рязкото свиване на разходите може да доведе до рецесия

Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и финансовият журналист и икономически анализатор Стефан Антонов предупредиха пред NOVA NEWS, че рязкото намаляване на държавните разходи може да засегне икономиката, да увеличи безработицата и да доведе до свиване на потреблението и загуба на данъчни приходи.

„Външни експерти и анализатори не могат да изготвят пълноценен алтернативен бюджет, тъй като нямат достъп до актуалната информация на Министерството на финансите за приходите и разходите в реално време. Традиционно предложенията на Института за пазарна икономика са по-консервативни и с дясна икономическа насоченост“, коментира Кръстев.

Антонов обърна внимание на разходите за възнаграждения в публичния сектор. „Според данните в доклада към бюджета, приет през лятото, разходите за труд са достигнали почти 11% от брутния вътрешен продукт. Предвижда се през 2029 г. този дял да бъде намален до 8%“, посочи той.

Според него подобно рязко свиване може да доведе до увеличаване на безработицата, по-ниско потребление, по-малко данъчни приходи и дори рецесия. „Консолидацията трябва да се случва с темпове, които отчитат предимствата на България“, подчерта Антонов.

Газът и компенсациите за бизнеса

В разговора беше засегната и темата за цените на газа и отражението им върху потребителите и бизнеса. Антонов припомни ангажимента на правителството цената на парното да не се повишава, но постави въпроса какви компенсации ще бъдат предвидени за предприятията.

Според главния икономист на ИПИ Лъчезар Богданов България би следвало да прави бюджет за 2027 г. с излишък предвид растящата през последните години икономика с признаци на прегряване. Експертите припомниха, че България има най-високите годишни ръстове както на потреблението, така и на ръста на заплатите, така и на кредитирането през второто тримесечие на 2026 г. Това движи потреблението в страната, заради което основно расте и икономиката.

Лъчезар Богданов изтъкна икономическите проблеми в големите европейски икономики, които не са добра новина за България. Такива са и поскъпването с 80% на петрола и с 200% на природния газ на годишна база, военните конфликти и вътрешните фактори като спад на публичните инвестиции, охлаждането на пазара на труда, което се наблюдава в някои сектори.

"Бюджетът трябва да е с излишък при това прегряване на икономиката и когато се охладят кредитирането, ръстът на заплатите, пазарът на труда, от излишък да се отиде на балансиран бюджет. А ние влизаме с прегряла икономика и с огромен дефицит", каза Богданов.

Той описа икономическия растеж като "растеж на заем, който не може да продължи вечно" и при управление с пълно мнозинство и потенциален четиригодишен мандат властта ще трябва да се изправи срещу тези рискове в рамките на своето управление и тя "трябва да прогнозира и планира с ясната идея, че всички тези промени ще се случат в рамките на техния мандат".

Очаквайте подробности