15607 | 10 March 2026 | 12:44

Серията от паметни тържествени вечери, посветени на изтъкнати български учени продължава

Българската академия на науките организира серия от паметни тържествени вечери, посветени на изтъкнати български учени с европейска и световна известност – личности с фундаментален принос за развитието на българската наука, култура и изкуство.

На 11 март (сряда), 18:00 ч.
Големият салон на БАН
Паметна вечер, посветена на акад. Ангел Балевски.
Слово ще произнесе акад. Васил Сгурев.

Ангел Тончев Балевски е български инженер, учен, изобретател и далновиден ръководител, основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите.

Роден е на 4 март 1910 г. в Троян. Създава и ръководи катедра „Металознание и технология на металите“ в днешния Технически университет.

Акад. Ангел Тончев Балевски (4 март 1910 г., Троян – 15 септември 1997, София) е възпитаник от 1934 г. на Немското висше техническо училище в Брно, Чехословакия. Като машинен инженер последователно работи във фабриките „Чиличена ръка“, „Борис Ташков“, „Електрометал“ и др. Научната си кариера започва през 1945 г., когато е избран за извънреден професор в Държавната политехника, където полага основите на машинните специалности във висшето образование. От 1947 до 1952 г. е заместник-ректор на Държавната политехника.

През 1952 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а заедно с това е привлечен на работа в Техническия институт на Академията, където основава Секция „Материалознание и машиностроене“. През 1959 г. става директор на „Самостоятелна секция по металознание и технология на металите“.

През 1960 – 1961 г. е заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес.

През 1967 г. е избран за академик на БАН и става основател и дългогодишен директор на Института по металознание и технология на металите при БАН.

От 1968 до 1988 г. е председател на БАН.

Акад. Ангел Балевски е основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Прави сполучливи опити за конструиране на машина за горещо пресоване на цветни метали.

Разработва оригинален метод за добиване на чугун от български суровини във въртяща се барабанна пещ. Разработва, заедно с чл.-кор. Иван Димов, метод за леене с противоналягане, който представлява новост в световната леярска техника и е защитен с над 100 патента в България и в чужбина. В негово авторство и съавторство са издадени 7 монографии и университетски учебници.

Зад тези сухи данни за академик Ангел Балевски стои един от духовните колоси на нашата нация. Умението му да разказва за живота и ежедневието, за науката и обществото впечатляваше слушателите. С аналитично подбрани сентенции и примери той умееше да представи неотразимата панорама на личности, епохи, метафорични герои. Интелектуалното излъчване и магнетизмът на академика е оценявано на десетки форуми в много страни. Членството му в много международни организации е било чест не само за организациите, а и за цялата им общност.

Неговият обаятелен образ на ерудиран учен, на вещ ръководител и талантлив дипломат е дал безбройни приноси за българската наука и българската държава. Той стои в основите на първите научни връзки с Дружеството „Макс Планк“ – Мюнхен, а след това и на дипломатическите с Федерална република Германия. Никой не е очаквал, че първата протоколна визита на председателя на Българската академия на науките, определена за 20 минути, ще трае два часа и половина и че накрая двамата професори, гордият проф. Раупах и българинът, ще слизат по централните стълби прегърнати и възторжено, забравили всякакви пуритански протоколи, ще пеят българската туристическа песен за Троянския балкан. Опитайте се да си представите слисването на присъстващите. Но само след два месеца е подписана първата спогодба за научно сътрудничество между БАН и немски институти, а след още няколко месеца дипломатите бяха принудени от хората на науката и разума да си подадат ръце и така започна бързото възстановяване на традиционните търговски, промишлени, научни и културни връзки между двете държави.

Има един епизод от историята на БАН, свързан с хидротехническия комплекс по проекта „Никопол – Турну Мъгуреле“, в който председателят на Академията съумя да защити икономическите, геотехническите и екологическите интереси на България и успя да предотврати изграждането на опасния за страната засекретен навремето проект.


На 8 април (сряда), 18:00 ч.
Големият салон на БАН
Паметна вечер в памет на акад. Благовест Сендов.
Слово ще произнесе акад. Кирил Боянов.

На 5 май (вторник), 18:00 ч.
Големият салон на БАН
Паметна вечер, посветена на акад. Стефан Воденичаров.
Слова ще произнесат акад. Георги Марков и акад. Иван Гранитски.