17023 | 10 July 2015 | 14:09

Ръководителите на Реформаторския блок и най-вече Радан Кънев не си направиха верните изводи от неуспешния опит за извиване на ръцете на ГЕРБ от страна на Патриотичния фронт

Съдебната реформа, или поне начинанието, което се представя за такава, очак­вано зацикли по всички направления. Тъй като не съм юрист, няма да коментирам съдържателната страна на предложените (и непредложените) елементи на реформата. Ще се съсредоточа върху друг, не по-малко важен аспект на всяка реформа - калкулирането на силите „за“ и „против“ и успешното формиране на достатъчно мощна, но изградена на принципна основа коалиция, способна да проведе практически реформата. Известно е, че противно на представите на българските политици, тази коалиция трябва да включва не само определени властови фактори, но и обществото, представено от легитимни свои говорители.

Сериозна съдебна реформа безспорно е нужна. След като коалицията „за реформата“ не успява да надделее, значи допуска определени съществени грешки.
Една от тези грешки е неправилната оценка на факторите „за“ и „против“ и неадекватният избор на средства за преодоляване на съпротивата. От самото начало обявилите се за едва ли не единствени протагонисти на „истинската“ реформа заложиха на тактиката на блъфовете, при това с ясно изразен популистки оттенък.

Всъщност първият и най-фатален блъф бе
митът за „широката коалиция за съдебна реформа“

Популистки блъф бе заложената в предизборната програма на Реформаторския блок цел за съдебни (и други) реформи чрез промяна в конституцията. При днешната мрежа на интереси в българската политика условия за сериозна промяна на конституцията няма и не може да има. Такива условия биха могли да възникнат при радикална промяна на представителството и съотношението на силите, но такава промяна на свой ред не се вписва в интересите на основните политически играчи.

При трудните преговори за създаване на правителствено мнозинство реформаторите успяха да наложат в споразумението тезата, че крайъгълен камък на политиката на правителството ще бъде съдебна реформа чрез промяна на основния закон. Другите участници и най-вече ГЕРБ го приеха на думи, но нито тогава, нито сега са готови да направят решителни стъпки. Това личи най-ясно от поведението на премиера, който няколко пъти изрече силни думи в подкрепа на начинанията на правосъдния министър, но цялото му останало практическо поведение е израз на видима дистанцираност. Иначе казано, нито в правителството, нито в парламента, нито в другите политически институции е налице реална, действена, обединена около принципи коалиция за съдебна реформа. Блъфът, че такава има и тя представлява „страшна сила“, не мина.

Нещо повече, въпреки че общо взето политиците не говорят против проекта за реформа, те го интерпретират по най-различен начин и не се церемонят да използват темата за конюнктурни интереси. Това пролича ясно от видимо непоследователното (меко казано) поведение на хора и групи, които в началото разгорещено пропагандираха реформата и уж бяха нейни лица, а по-късно започнаха да я громят безмилостно, вероятно защото не видяха своя специфичен интерес в нея.

Не бяха реално привлечени авторитетни фактори от средите на практикуващите магистрати, очевидно изолирани останаха личности и институции, които биха могли да помогнат и за по-добро съдържание, и за по-ефективен процес на осъществяване на промените. Въпреки претенциите привържениците на реформите не се обърнаха към широката общественост, а предпочетоха активната, но социално непредставителна активност на няколко неправителствени организации. Ако реформаторите толкова държаха на дълбока реформа, включително чрез промяна на конституцията, те биха могли да предложат референдум именно на тази тема вместо съмнителния по реални цели и ефекти такъв за изборната система. И сигурно щеше да бъде по-добре - и за реформата, и за самите тях.

Определено нереалистично и пренебрежително бе

отношението
към противниците

на така предложената реформа. Освен енергичната съпротива на определени заинтересувани вътрешни за системата среди (която трябваше да бъде калкулирана), отдавна стана ясно, че липсват необходимите политически и обществени предпоставки. Ако говорим за реализацията на възприетата стратегия чрез промяна на конституцията, трябва да се признае, че бе направено всичко възможно скептиците да бъдат превърнати в противници, а потенциалните съюзници - в скептици, изчакващи развоя на събитията.

Допускайки най-добри намерения, трудно можем да определим поведението на основните действащи лица на реформисткия лагер по друг начин, освен като

тактически провал

Откритата конфронтация с Висшия съдебен съвет и прокуратурата, постоянните обвинения и в последно време крайно непремерените (пък били и отчасти верни) думи на министъра на правосъдието бяха възможно най-неадектватният начин да се преодолее съпротивата. Министър Иванов направи несполучлив блъф, като влезе в открита война, която не може да спечели и която подкопава и малкото останала подкрепа в управляващата коалиция, тъй като влиза в разрез с интересите на редица ключови фигури в нея. Пренебрегването на възможността за сътрудничество с влиятелна фигура като вицепрезидента Маргарита Попова също бе сериозен пропуск.

Не по-добре стоят нещата на парламентарната арена. Ръководителите на Реформаторския блок и най-вече Радан Кънев не си направиха верните изводи от неуспешния опит за извиване на ръцете на ГЕРБ от страна на Патриотичния фронт, нито поне от начина, по който патриотите успяха донякъде да замажат резила си. Учудващо тръгнаха по същата линия, дори с още по-голям апломб, предвиждайки правителствена криза. Неизвестно защо решиха, че най-добре е да ударят по АБВ, заплашвайки, че ще приложат правилото „зъб за зъб, око за око“ по отношение на пенсионната реформа, кой знае защо персонифицирана единствено с вицепремиера Калфин. И то само ден след като Георги Първанов обяви (по повод поведението на ПФ), че отхвърлят поставянето на ултиматуми.

В желанието на всяка цена да прокарат промените в конституцията на първо четене, те отидоха при БСП с неподготвена инициатива и крайно несполучлива разменна оферта - да искаш от БСП подкрепа за промяна на конституцията (която социалистите тачат като свещена крава) и да предложиш в замяна един политически незначим пост, и то за недолюбвана от ръководството личност, е все едно да поискаш от селските пияндета със собствените си ръце да разрушат казана за варене на ракия. На всичко отгоре в навечерието на избори, които са

решаващи за оцеляването на БСП, а и на АБВ

Всъщност блокирането на усилията за съдебна реформа маркира една от ключовите граници на отношенията в управляващата коалиция. Вече трябва да е ясно, че Бойко Борисов няма да подкрепи такава съдебна реформа, още по-малко сега. Ако за реформата трябва да се говори с някого, това е разговорът, който Радан Кънев и останалите от реформаторите трябва да проведат, въпреки че и това не е възможно, тъй като единна позиция на РБ и по съдебната реформа, и по много други въпроси няма и очевидно няма да има.

Разбира се, поведението на Радан Кънев и част от реформаторите може да има и друго обяснение. Ако предвиждат най-вероятното - неубедително представяне на местните избори и засилване на напрежението в блока, а на тази основа - вероятни неизгодни размествания в управляващото мнозинство и правителството, те може би подготвят почвата за оттегляне от управлението. Още повече, ако отчитат невидимата, но реална тенденция на затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС.
Но тогава възниква въпросът - толкова трудно ли бе да се предвиди, че ще стане точно така? И защо „ручахме жабетата“ с цялата сага за съдебната реформа?