17863 | 8 July 2026 | 17:37

Българското МВР не е подразделение на Министерството на финансите на САЩ и не разполага с общо правомощие да следи дали санкционирани по "Магнитски" лица, извършват плащания или ползват частни самолети!

Къде свършва законът и започва злоупотребата с власт?

Борислав Недев

Фейсбук

В правовата държава не е достатъчно държавният орган да иска да извърши проверка. Още по-малко е достатъчно министърът на вътрешните работи публично да обяви, че ще проверява определени лица.

Решаващият въпрос винаги е един - на какво правно основание?
Последните публични изявления на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, пораждат именно този фундаментален въпрос.

Министърът заявява, че МВР ще проверява как санкционирано по американския закон "Магнитски" лице, е плащало частни полети, дали самолетът, с който е пътувало, не е фактически негова собственост, кои адвокати са пътували с него и дали същите са участвали в придобиването на активи от КТБ.

Проблемът не е в самото задаване на въпроси. Проблемът е, че нито един от тези въпроси сам по себе си не попада автоматично в предметната компетентност на Министерството на вътрешните работи!

Първият и най-съществен въпрос е свързан със санкциите по закона "Магнитски".

Това са санкции, наложени по силата на американското законодателство. Те не превръщат МВР в орган по контрол за изпълнение на американското право!

Българското Министерство на вътрешните работи не е подразделение на Министерството на финансите на САЩ и не разполага с общо правомощие да следи дали санкционирани по "Магнитски" лица, извършват плащания или ползват частни самолети!

Следователно естественият въпрос е - кой текст от български закон, делегира на МВР правомощия да извършва подобна проверка, единствено поради наличието на санкция по чуждестранен режим?

Кой текст от български закон, делегира на министъра на вътрешните работи, правото да разпорежда такива проверки?

Ако министърът разполага с данни за пране на пари, данъчни престъпления, документни измами или друго престъпление по Наказателния кодекс, обществото има право да знае именно това. Ако обаче такива данни липсват, тогава възниква съмнение дали проверките не се основават на политически внушения, а не на законово определени основания!

Още по-проблематично е изявлението на Демерджиев, че ще бъде проверявано кой адвокат е пътувал в един самолет с Делян Пеевски.
Хубаво е някой да обясни на г-н Демерджиев, че пътуването с клиент не представлява престъпление!

Осъществяването на адвокатска дейност не представлява престъпление!
Представителството по сделки за придобиване на имущество също не представлява престъпление!

В демократичната правова държава, гражданите не могат да бъдат поставяни под полицейско наблюдение, само защото са упражнявали професията си или са поддържали професионални отношения с определен клиент! Подобен подход създава риск от недопустимо засягане на независимостта на адвокатската професия и от внушение, че упражняването на законна адвокатска дейност е само по себе си подозрително.

Същото важи и за споменаването на активите на КТБ.
След фалита на банката, публична "тайна" е, че активите 'и се продаваха по предвидените в закона процедури.

Самото придобиване на активи от КТБ не представлява престъпление!
Ако съществуват конкретни данни за измама, пране на пари или други престъпления, те следва да бъдат разследвани по надлежния ред, но участието в законна процедура по придобиване на имущество не може да служи като самостоятелно основание за полицейски проверки!
Особено тревожен е и използваният от Демерджиев публичен подход.
Кому е нужно това "биене на барабана"?

Вместо първо да бъдат установени евентуални данни за престъпление и едва след това компетентните органи да извършат процесуални действия, обществото става свидетел на поредица от публични внушения, които министърът прави - "ще проверим откъде са парите", "ще проверим самолета", "ще проверим адвоката"...

Така фокусът постепенно се измества от принципа на законността към принципа на подозрението.

А в правовата държава именно законността е границата, която отделя законното упражняване на власт от произволното 'и разширяване!

Нека бъде пределно ясно - настоящият мой анализ, не представлява защита на Делян Пеевски, нито оценка на неговата политическа дейност!
В една демокрация никой политик не следва да бъде поставян над закона и всеки, срещу когото има данни за извършено престъпление, трябва да бъде разследван. Това обаче, трябва да става единствено при условията и по реда, установени в закона, а не чрез публични изявления, внушения и проверки, чиято правна основа остава неизяснена!

Още по-сериозен е фактът, че всички публично обявени проверки са насочени срещу лидер на парламентарно представена опозиционна партия. Това само по себе си не доказва политически мотив, но когато министърът на вътрешните работи, явяващ се политически представител на управляващата партия, започне да обявява проверки, които не изглеждат пряко свързани с конкретни данни за престъпление, а засягат начина на плащане на частни услуги, кръга от лица, с които политическият опонент е пътувал, професионалната дейност на адвокати и законно придобити активи, неизбежно възниква въпросът дали не се създава впечатление за използване на държавната принуда като инструмент в политическото противопоставяне!

Именно затова принципът на политическа неутралност на изпълнителната власт е толкова важен.

МВР не може да бъде възприемано като институция, която избира кого да проверява според политическата конюнктура, а трябва да действа единствено въз основа на закона, при еднакви критерии към всички граждани.

Историята на Европа многократно е показвала колко опасно е, когато полицейските структури започнат да се използват - или дори когато обществото остане с подобно впечатление - за оказване на натиск върху политически опоненти. Именно поради тази причина съвременните европейски демокрации, изграждат строги гаранции срещу произволното упражняване на държавната принуда.

В XXI век - през 2026 г., когато България е държава - член на Европейския съюз и НАТО, върховенството на закона не може да бъде заменено с публично демонстриране на полицейска активност, без ясно посочено законово основание! Това би означавало опасно отстъпление от принципите на правовата държава и връщане към едни мракобесни практики, при които силата на държавата се е използвала не като гарант за закона, а като средство за публично заклеймяване и политически натиск!

Министерството на вътрешните работи разполага със значителни правомощия. Именно затова законът поставя строги граници пред тяхното упражняване. Полицейската власт не може да се превръща в средство за проверка на всяко обстоятелство, което предизвиква обществен или политически интерес. Тя следва да бъде упражнявана само когато законът предоставя компетентност и когато съществуват конкретни данни за извършено престъпление!

В противен случай се създава опасен прецедент - държавната принуда да започне да следва не закона, а публичните внушения! Подобно развитие е несъвместимо с принципите на правовата държава, разделението на властите и върховенството на закона.

И именно тук възниква въпросът, който не бива да бъде подминаван.
Ако държавните органи и респективно министър Демерджиев, считат, че всеки контакт, всяко плащане, всяко пътуване или всяка професионална връзка на определено лице, следва да бъде проверявана, когато съществува обществен интерес, тогава същият стандарт трябва да важи и за самите органи на властта!

Затова може би е време за една проверка - не политическа, а институционална. Проверка от компетентните органи в лицето на прокуратурата, дали при разпореждането и публичното обявяване на подобни полицейски проверки са спазени изцяло законовите изисквания и дали не е налице евентуално превишаване на предоставените от закона правомощия!

Именно прокуратурата е органът, който следва да прецени има ли изобщо данни за евентуално осъществен състав на престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс - престъпление по служба, свързано с нарушаване или превишаване на служебни права и задължения.

Защото в една правова държава въпросът никога не е само "кого проверяват", а и "кой проверява, на какво основание и в рамките на какви правомощия"!

Държавната власт не е привилегия, а отговорност. А когато има съмнение, че границите на тази власт могат да бъдат преминати, единственият демократичен отговор е не мълчание, а проверка!