16688 | 16 July 2026 | 13:29

Едно от големите европейски съгласия днес е необходимостта от обща сигурност и отбрана, както и от обща стратегия спрямо заплахата от Русия. За първи път България започва да се отдалечава от това поле на европейско съгласие

Не анализаторите, а правителството трябва да отговорят какво следва от подписаната от страната ни Киевска декларация в подкрепа на Украйна.

Изявлението на премиера от Париж всъщност беше кулминацията на една поредица от действия. Първо заяви, че България няма да помага на Украйна и няма да предоставя военна помощ. След това уточни, че българските фирми, които произвеждат боеприпаси, естествено ще продължат да ги изнасят. После отказа да подпише декларацията на Б-9 - страните от източния фланг на НАТО. Последва отказ от участие във важен форум за отбранителната индустрия по време на срещата на върха на НАТО, а в крайна сметка отиде в Париж, но не се включи в коалицията, която обсъжда европейската сигурност и отбрана. Това коментира в ефира на Нова нюз заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.

По думите ѝ тази последователност показва стремеж към самоизолация на България от разговора за координираните европейски действия в областта на сигурността и отбраната. „Това е важната тенденция. Очевидно правителството се опитва да говори едно пред българската публика и друго пред Брюксел. Идеята за „доброто“ и „лошото“ ченге работи само до определен момент. Ако единият говори извън европейския консенсус, а другият защитава проевропейски позиции, надеждата е тези две линии да останат разделени. В ерата на бързите комуникации това вече не е възможно. Понякога дори изглежда нелепо. Днешната ситуация е именно такъв пример“, каза тя.

Според Чернева подобно поведение създава объркване сред европейските партньори. „Очевидно е, че думите на президента Румен Радев се възприемат като водещи. Ако погледнете интервюто на външния министър за Euronews, ще видите, че тя не споменава намерение България да откаже участие в срещата в Париж. Говори подробно по други теми, но по най-важния външнополитически въпрос не казва нищо. В крайна сметка именно Радев е този, който заявява българската позиция“, подчерта тя. 

Според нея в европейските столици България се възприема като държава, която се отклонява от логиката на европейската координация. „Това изглеждаше и доста невъзпитано в Париж. Направи ми впечатление реакцията на Валери Айер - председател на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент и близък политически съюзник на президента Макрон. Тя каза колко шокиращо е, че Радев е отишъл в Париж именно на 14 юли - националния празник на Франция, и въпреки поканата на френския домакин не е участвал в срещата. Подобна степен на демонстративен отказ не е добра идея в дипломацията, особено в момент, когато президентът Макрон се стреми да остави своето външнополитическо наследство преди края на мандата си“, изтъкна Чернева. 

Тя подчерта, че поведението на България прави впечатление и на останалите държави. „На срещата присъстваха 25 държави. Българската позиция се различава от външнополитическия консенсус, който страната следваше десетилетия наред. Това ясно се забелязва“, категорична е Чернева. 

На въпрос дали се оформя по-транзакционен модел на българската външна политика, тя отговори: „Не мисля. Възможно е това да се възприема като транзакционен подход, но отвън изглежда по-скоро като опит за излизане от европейския консенсус. Едно от големите европейски съгласия днес е необходимостта от обща сигурност и отбрана, както и от обща стратегия спрямо заплахата от Русия. За първи път България започва да се отдалечава от това поле на европейско съгласие. Това не е транзакционно поведение - по-скоро е политически избор“.