19447 | 15 June 2015 | 13:05

Домашна работа от Митко Д. Петров, III„а“ кл.

В училище си живеем весело! Вчера по случай празника на братята Кирил и Методий и началото на ваканцията нашата класна г-жа Тетка Тачева измисли много смешна игра, за да запаметим по-добре историята. Казва се „Игра с рязани партизански и яташки глави“, весела - като веселбата на децата при Белене, за която г-жа Тачева ни разказа, защото била там и било страховит кеф, като на Дисниленд.

А играта е такава: облякохме някакви униформи, госпожа Тачева каза, че ужким са на жандармеристи, после ни дадоха германски шмайзери от пластмаса и всеки от нас нагърбваше по чувал, пълен с отрязани глави (уж истински, но си бяха надути балони с нарисувани затворени очички. Нарисува ги с черна водна боя нашата класна, докато си умираше от смях). По случай празника и края на учебната ни години на представлението дойдоха нашите татковци и майки. Отначало на някои родители им стана страшно, когато изсипахме главите на пода в класната стая, но после разбраха, че червеното не е истинска кръв, а от червени водни боички, и отново падна голям смях. После госпожа Тетка Тачева, която разбира от тия неща, защото някога, казват, била партийна секретарка на една партия, забравих йимето, почна да брои „главите“ от всеки чувал и ни плащаше по 50 хиляди лева на партизанска и яташка глава, така било тогава и така сме щели да запаметим по-добре урока. Разбира се, плащаха ни не с истински пари, а написани върху листа от тетрадка. Аз получих 300 хиляди за шест глави, но наужким, колкото смях да става - така каза г-жа Тачева, която баща ми познава още когато е била другарката Тетка.
Разсилният бай Тоше нещо се възмути, не разбрах защо, но социалният консултант на нашето училище каза, че в тази игра няма нищо противозаконно, защото родителите и децата са съгласни да я играят, а щом шмайзерите и главите в чувалите са пластмасови, това си е просто весел училищен хепънинг и няма основания подобни занимания да бъдат забранявани. А социалният ни консултант ги разбира тия работи, защото е учил в Брюксел и знае кое е законно и кое не е.

Така завърши нашият празник на славянската писменост и просвета. След като изпяхме „Върви, народе възродени“, излязохме на училищния двор, където си подритвахме онези уж отрязани глави. Страшен футболен мач с глави стана! Беше весело, а класната ни госпожа Тачева, която докато била другарката Тетка, обичала да пее в компания весели песнички, изпя любимата песничка на татко „Весело беше на мойто погребение“.

По едно време госпожа Тачева се разсърди и категорично отрече клеветата на разсилния бай Тоше, че всъщност така сме били погребвали България. Всичко било възпитателно и наужким - и госпожа Тачева сърдито и по погрешка вместо една партизанска ритна моята глава, от което другарчетата ми си умряха си от смях!

Лекарят, който ме превърза, каза, че от такива ритници в главата децата могат да се видиотят, а нашата класна г-жа Тачева каза нали това е целта?