80191 | 8 April 2016 | 16:43
Макар и на възраст Георги Атанасов, който изигра съществена роля в събитията на 10 ноември 1989 година, следи днес с нестихващ интерес промените в света. Като историк дава обяснения за факти и събития, стъпвайки на поуките от миналото. Като политик и държавник с дългогодишен опит е притеснен от сегашното състояние на страната.
„След промените през 90-те години България беше една средно развита индустриална държава със значителен индустриален потенциал, с интересни отраслови структури – машиностроене , електроника и т.н. След това започна един тотален икономически срив. Понякога дори се питам дали се произвежда нещо в тази държава. Занимава ме въпросът защо това се случи, как стана така, че държавата се срина до основи и нищо не остана от индустрията ѝ и възможността да просперира. Това е тъжната истина, която не само че не оправдава никого, но е и сериозен упрек към всички ръководители на държавата в последните 25 години – защо допуснаха да се стигне дотам“.
- Вие какъв отговор давате на този въпрос, г-н Атанасов, защо държавата се срина?
- Имаше заинтересувани външни сили, но основният проблем дойде отвътре – България е страна като ветропоказател. Тези сили бяха заинтересувани държавата да бъде срината, дори съм чувал, че имало план страната ни да бъде срината, защото е била близо до бившия Съветски съюз. Вътрешните причини се коренят в ниското равнище на ръководния екип на България - не успяхме да създадем кадрови потенциал, който да ръководи държавата, да маневрира и оставихме нещата на самотек.
- Но в тези 25 години БСП имаше няколко правителства – две на Луканов , едно на Виденов, едно на Станишев, едно на Орешарски. Защо БСП допусна целия този срив на държавата и на държавното управление?
- Това е равнището на тази партия, не се учудвам от нищо. Наскоро слушах бившия министър-председател Орешарски. Бях любопитен да чуя как ще обясни нещата, някои процеси в икономиката. Той ме респектира. Направи точен и задълбочен анализ, не цепи басма на никого.
- Но не удържа властта!
- Ами, как ще я удържи. Борисов дигна всичко!
- Но преди да дойде Борисов, защо БСП не успя да излъчи тези кадри, които да управляват страната след 89-та година? Защо Луканов разби всички държавни контролиращи структури?
- Защото американците му казаха така, внушаваха му разни идеи, които водеха до разбиване на държавата. Познавам лично Луканов, знам и положителните му черти, но знам и къде той можеше да бъде подведен – той нямаше воля да довежда нещата до край. Историята някога ще каже много истини на висок глас, но сега се премълчават доста неща. Горбачов и Елцин са гробокопачите на Съветския съюз. Путин не трябваше да изпуска Украйна, а ние тепърва ще плащаме за това, което днес се случва. Гледейте Гърция и мислете за България! Като интелект ние сме по-напред от гърците, но те успяха да се преборят за големите пари, когато условията бяха по-благоприятни. А ние, откакто станахме членове на ЕС, вървим все по-надолу. Някой трябва да анализира тези процеси.
- Кой да го направи? Хоризонтът на политиците ни е от избори до избори. Мислителите ни си отидоха - Дертлиев, Лилов... Ето, сега кажете ми какво е положението в БСП, те са пред конгрес?
-Тежко е положението. Те не знаят какво да правят. Михаил Миков беше удачен избор при онези обстоятелства. Но той не само не промени партията след Станишев, той започна да се нагажда.
- Кое е доброто за БСП днес? ? Какво да направят на конгреса?
- Няма добро! Вероятно Миков ще бъде преизбран. Водят много тежка вътрешнопартийна битка. БСП е много зле! Нямам доверие в това ръководство. Бях член на партийна организация близо до дома ми, но се отписах и сега съм в партийната организация на клуб „Единство”. Вече съм се отказал от политиката. Има разпад в БСП. В моето родно село месеци наред не можеха да открият кой е партийния секретар - какво да искаме от такава партия?
- Има ли шанс да се оправи?
- Винаги има шансове! Но зависи кой как ги използва.
- Защо вие, старите кадри на БКП , не въздействате на това ръководство на партията? И вие, и Георги Йорданов имате сила още да повлияете по някакъв начин.
- Ама, те не ни търсят. Аз не искам да се допитват до мен, но те изобщо не се опират на старото поколение, а то носи опит, някаква мъдрост, която не бива да се подценява.
- Ще отидете ли на конгреса?
- Не!
- А канен ли сте?
- Предполагам, че ще получа покана. Но няма какво да правя там, не претендирам за някаква роля. Още когато решихме да отстраним Живков и онова ръководство, аз казах на своите другари, че съм до тук. Вече и годините напреднаха и трябваше да се оттегля. Така и направих. Някои го изтълкуваха едва ли не като опит да скрия свои замисли – не съм имал никакви замисли. Идваха окръжни ръководители и ми предлагаха да сформираме друга партия - отказах. Може би сгреших, че оставих нещата така. Голяма грешка беше, че ръководството на партията се опря на Станишев. Познавам баща му, той беше човек с неособено големи възможности, наследникът му и той е такъв.
- БСП носи на раменете си 11 загуби за 11 години. Това няма как да не ѝ тежи!
- БСП е една уморена партия. Бита, пребита, всичко в нея кърви! Колко народ е избит от партията? Тия данни не се споменават – това са хиляди и хиляди членове на партията, ликвидирани за нищо. Сега дойде поколение, което не го е еня за това, което е било. То господства над партията. Иначе млади и надеждни хора в България има много, обаче ги няма в БСП – или не са в партията или тя самата започна да се дели на различни крила и крилца. И това я отслабва.
- Темата за „кървенето” на партията е много интересна. От какво най-боли?
- След Септемврийското въстание са избити десетки хиляди, но за това сега не се говори. Първо, партията поде линия на помирение и това ѝ връзваше ръцете и краката да търси възмездие и така се развиха нещата.
- Трябва ли да има помирение в държавата?
- Да, трябва! Времето го изисква. Но тези, които имат претенцията, че говорят истината за живота, говорят така: „Какво помирение!” И гледат назад. Търсят отмъщение.
- Личи, че сте много притеснен от случващото се в държавата. Защо?
- Да, притеснен съм. Може изневиделица нещата около нас да пламнат - както в историята много войни са възниквали, така и сега може да стане. А ние нямаме нито граница, нито армия. Ликвидирахме си армията. Там има около 20 000 военослужещи, но те са готвени за мисии в чужбина. България не е била с такова жалко състояние на армията си нито след Първата, нито след Втората световна война. Не знам дали го съзнават тези, които ръководят държавата.
- Какво още ви притеснява в политиката?
- Това, което става в ДПС. Нашите сбъркаха и с Доган, и с кадрите, които ДПС формираше. Както виждаме, отиде си Местан и няма кой да го замести. Защо стигнаха дотам, че Местан да се окаже един прононсиран турски агент, който застана начело на ДПС в България? Това са непростими неща! Да предадеш една политическа сила, която имаше претенции да бъде трета, даже втора политическа сила у нас, на чужда държава, това е недопустимо! Да излезе Местан и да говори открито против България - коя държава с национално самочувствие ще позволи това? Трябваше той да бъде изгонен заедно с турския посланик у нас. Но нито едното направиха, нито другото. Тежки ще са последиците от това недоглеждане, помнете ми думата!
- Допускали ли сте някога, че това може да се случи?
- Допускал съм, защото познавам историята на България. Имали сме Стамболов, той е бил световна фигура, с грешки, но и със замах, с умение да познава държавата. Друг като него лидер с такива качества не сме имали. Но как завърши живота си? Цепнаха му главата и си отиде след няколко дни – това сме ние, такава е държавата!
- Много сте тревожен!
- Така е!
- ДПС ще преодолее ли това изпитание? Доган ще успее ли да запази партията си, защото е опасно за България, ако електоратът на ДПС бъде изнудван и принуждаван да се обърне към партия с чуждо влияние, чиито лидери са подвластни на Труция.
- Да, така е. Смятам, че ще съумеят да се съхранят с българската ориентация, която винаги са имали. ДПС е българска партия. Доган е сериозен политик. Той добре съзнава за какво става дума. В България партиите трябва да отстояват националните интереси, независими от своята идеология.
- А как виждате Борисов? Много е тежко в момента управлението на държавата.
- Борисов не бива да се подценява. Той е умерен - знае как да каже това, което хората искат да чуят, да защити позицията си и не случайно е харесван. За съжаление не се вижда силен екип около него. Борисов не трябва да бъде сам. Цветан Цветанов му е помощник в партията, но на Борисов му трябва стратегическо мислене и визионерство, което да бъде разработено от силен екип.
- Каква ще е реакцията на тези последни негови действия – да спира поръчки?
- Това ще мине и замине, но не там е проблемът. В момента няма по-важно нещо от това хората да работят, да произвеждат, да имат перспектива и на тази основа да се гради другото.
- Смятате ли, че Ердоган ще отвори границите и да ни залее с бежанци, както се опитва да плаши?
- Не! ЕС ще се противопостави, а той влезе ли в конфликт с ЕС - не го чака нищо добро.
- Много наблюдатели казват, че Русия и Турция са пред война. Вие какво мислите?
- Те казват, ама няма да стане!
- А ще бъде ли създадена държава Кюрдистан?
- Не, засега не! Но ще се върви натам.
- Как ще се реши конфликтът в Близкия Изток? Всичко това, което става сега – битката с ИДИЛ, разрастващия се тероризъм, в каква посока ще тръгне?
- Мисля, че Америка сгреши принципиално. Тя влезе в конфликт с всички на темата ислямски държави. Това не биваше да се допуска. В държавите от Близкия Изток Америка наложи граждански войни и сега няма на какво да се опре. Америка отслабва! Тя е много силна, има несметни богатства, пари, но има и неща , които не се прощават. Защо ѝ трябваше да се хваща с целия свят? Навсякъде Русия ѝ е виновна. Че Москва допуска грешки – допуска, но не може да се ръководи така светът. Дано дойде поколение, което да формира и нови личности, и нови идеи, иначе светът е пред война. Някои казват, че вече е започнала, тя се води на някакви етапи. Но смятам, че и Америка, и Русия ще намерят начин да не допуснат конфликт помежду си. Иначе светът ще бъде изправен пред невиждана досега война - пред атомна война!
----------------------------------
Визитка: Георги Иванов Атанасов е министър-председател в 75-тото правителство на България и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 до 1990 г.
От 1977 до 1984 г. Атанасов е секретар на ЦК на БКП, а от 1981 до 1984 г. е и заместник-председател на Държавния съвет и председател на Комитета за държавен и народен контрол с ранг на министър в правителството на Гриша Филипов.
През март 1986 г. го заменя като председател на Министерския съвет, а по-късно същата година оглавява и 75-тото правителство на България.
През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия.
Mobile verison
RSS
