Ще направи ли Румен Радев партия, която сам да оглави? Този въпрос стана още по-плътен, след като президентът предложи провеждането на референдум за еврото с ясното съзнание, че най-вероятно ще бъде отрязан.
И той беше отрязан. Първо от председателя на парламента Наталия Киселова, после – очаквано – и от Конституционния съд.
Каквото и да обяснява президентът пред наши или чужди медии, странният му ход имаше политическа цел и тя засега изглежда изпълнена. Радев е в ролята на политик, дръзнал да предизвика статуквото, защитавайки българите, които никой не ги бил питал готова ли е България за еврото (от 1 януари 2026).
Готова ли е България за еврото е въпрос, на който трябва да отговорят наши и европейски институции и така е заложено в приетите и от нас правила. За това се иска експертиза, а не се иска подгонени от страховете си гражданите да гласуват заради емоциите, не заради фактите.
И тъй като допитване няма да има, емоциите, веднъж събудени, ще се прехвърлят върху друго поле, върху друг обект.
Върху Радев и засега хипотетичната му партия...
Силните емоции, безспорно дават основата за отскок на един политически проект. Но дали това е достатъчно днес, точно в този исторически момент и тази политическа ситуация, за да стане чудо?
Да видим опита дотук, натрупан в най-новата ни политическа история.
Първият проект, който преобърна българския политически модел, бе НДСВ.
Формулата бе брилянтно измислена и стилно поднесена.
На 6 април 2001 година пред двореца „Врана“ Симеон Сакскобургготски обяви създаването на Национално движение Симеон II, което да участва в изборите. И което да промени живота ни. За 800 дни!
Впрочем, точният цитат от словото гласи следното: „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“
Царят обеща още да сложи край на корупцията и на политическата партизанщина, както и обединение на „българската нация около изконните ни идеали и ценности“.
Предприемчивост ли не ни достигна, трудолюбие ли, но 800-те дни минаха и отминаха без да усетим промяната, а с корупцията битката и днес продължава.
Но тази констатация лесно я правим с днешна дата. Тогава обаче колелото се завъртя от тласъка за 800-те дни.
Каквото и да е казал или премълчал Сакскобургготски в обръщението си на 6 април, тогава това нямаше значение. Масовата публика възприе следните послания: Царят се завръща, промяната ще е бърза, ще вървим на Запад, българската нация ще просперира материално и духовно.
Другояче казано, за да се случи чудото важните предпоставки бяха налице: разпознаваем и харизматичен лидер, ударна теза, ясно фиксирана цел, саможертва (от страна на лидера, който загърбва короната), светло бъдеще на хоризонта.
Но имаше и друго. Политическата битка между сини (СДС) и червени (БСП) беше омръзнала. Налице бе масово разочарование, че централно-европейските страни от разпадналия се съветски блок ни бяха изпреварили, че преходът се проточи, а обещаната „Швейцария на Балканите“ се отдалечи.
Правителството на ОДС с премиер Иван Костов изкара пълен мандат, но разгневи българите с приватизацията, кръга „Олимп“ или признанието, че „всички сме братовчеди“ (Костов в парламента). В същото време валутният борд стабилизира финансите – лични и държавни, зададе посоката без колебания – НАТО и ЕС, стартира мащабни реформи във всички сектори.
Но недоволство имаше и царят ловко се възползва. НДСВ стана първа политическа сила със 120 депутати, но, забележете, без да обещава рязък завой. Сакскобургготски само обеща да поправи недъзите, така че избирателите да получат още повече, но не и по-малко. Те, избирателите, от своя страна откриха чудесната възможност да накажат властта, но без да страдат, без да участват в плащането на сметката. Предлагаха им подобрен вариант на демокрацията и те (защо не?) я избраха. Гласуваха 4 568 191 български граждани. Близо пет милиона! Само за НДСВ бюлетините бяха 1 952 513 или почти толкова, колкото гласуваха на парламентарните избори през юни миналата година, а те бяха 2 0773 730. На 27 октомври 2024-а леко скочиха до 2 570 629.
Изводът е, че за да произведеш партия-чудо трябва масов ентусиазъм и мощна вълна.
Ще вдигне ли една партия на Радев такава вълна днес?
Какво се случи с НДСВ, знаем. Царят управлява пълен мандат, а на изборите през 2005 година Движението се срина от 120 до 53-ма народни представители. Последва пълен мандат на Тройната коалиция – БСП, НДСВ, ДПС, за да изгрее звездата на Бойко Борисов.
И ГЕРБ на Бойко направи политическо чудо – с първото си участие на парламентарни избори спечели и състави свое, еднопартийно, правителство.
Формулата на Борисов бе почти копи-пейст. Лидерът бе с харизма, а избирателите наказваха Тройната коалиция, те не мислеха, че биха могли да накажат и себе си. Кабинетът „Станишев“ разписа договора с членство в Европейския съюз, а от Борисов се очакваше по-бързо да ставаме европейци – властта да не краде, хората да забогатяват, правилата да се спазват от всички...
Така ГЕРБ от раз взе 117 мандата, БСП се срина от 82 на 40 места в Народното събрание, ДПС имаше трима повече, а чудото НДСВ не успя да прескочи бариерата от 4 процента!
НДСВ изчезна, появи се ГЕРБ.
След три издания на „Борисов“, след Протести 2020 всички предпоставки за пореден наказателен вот бяха налице. Но наказателният вот се разпръсна между нови и нови формации – ИТН, „Възраждане“, „Изправи се. Мутри вън“ и т.н.
На вторите парламентарни избори през 2021 година ИТН бе първа сила, но само със 65 места в НС. Със 65 депутати или намираш партньори, или се проваляш. ИТН се провали. Тя не състави правителство и се срина до днешната мини партия, макар и на власт.
След ИТН се появи „Продължаваме промяната“, която направи бърз скок нагоре, като стана първа сила. Но след седем месеца на власт падна и тръгна надолу.
Днес хипотеза за наказателен вот отново има, а Радев допълнително разгаря емоциите. Но може ли негова партия да вземе анти-вота? Ще бъде ли способна да направи чудо?
Мини чудо?
Безспорно, проектът ще има разпознаваем лидер. Най-вероятно ще има саможертва – да речем, Радев ще слезе от президентския пост малко предсрочно.
Ще има позитивна цел – мир (между Русия и Украйна, както иска новият в Белия дом, а не старите в Брюксел).
Има предпоставки за вдигане на вълна – отказ да бъде питан народът, нищо че това би нарушило Конституцията.
Ако еврото отключи скок на цените – ето още една причина за п(р)оява на народния гняв.
Но има и препятствия. Промяната, обещавана от Радев, втасва дълго. Първо, през служебните кабинети той реално управлява и рейтингът му тогава тръгна надолу. За "Боташ" да не говорим.
Второ, на терен са партии, които също като магнити привличат протестния вот. „Възраждане“ едва ли е доволна от конкуренцията, която една партия на Радев със сигурност ще бъде.
Със заявката да оглави евроскептичната вълна президентът се конфронтира с партиите, които подкрепят членството в еврозоната, и е конкурент на останалите.
Социологически данни сочат също така, че все повече българи одобряват еврото, а дяловете „за“ и „против“ са изравнени.("Алфа рисърч", 12 юни).
Ако Радев разчита да вдигне мощна вълна и да спечели като царя или Бойко, това няма да стане с отрицание на еврото.
Има и друга драстична разлика: наказателният вот този път е с потенциал за обратен завой, за рязка промяна в посоката. Този път, наказвайки властта, може да накажем и себе си.
Затова, изглежда, че партия на Радев може да стане първа сила. Но да направи чудо?! Едва ли...