24287 | 21 Oct. 2026 | 12:14

Либералният „кръжец” не продължава промяната, а погубването на ролята си на системен някакъв фактор. „Кръжецът” няма и няма да има широка представителност. Защото кръжочниците са се фокусирали върху символното

Самоиронична катастрофа

Илия Петров
                               „ Както е златната халка на зурлата на свиня”.
                                                                                      Притчи 11:22

Да уточня в началото, преди да развъртя метлата и вдигна достатъчно прах. Главната особеност на този текст е, че нямам никакво намерение да се извинявам за него. Даже след дълги размишления.

Вие знаете, но за тези, които не знаят, добре ще бъде да знаят, че лидерите на либералния миманс се държат като един геройски братски народ. Геройски са наясно, че ще загубят изборите. Както за президент, така и следващите.
И по-следващите. Изобщо войните с бюлетини. Надяват се на библейско чудо на балотажа. Завалиите.

Да си герой, не означава да си победител. Често е точно обратното. Обаче храбро си зашиваш финтифлюшки. С някакво остатъчно детинско изумление от идеята на Фукояма за „Краят на историята”.

И аз изпадах в захлас. Даже когато арестуваха Борисов, за 24 часа се возвисих. Казах си: Те са!

Обичах тези политици. Но, не съм толкова млад и оглупял, за да ги обичам вечно. Това не означава, че съм започнал да ги мразя. Като не се променят те, променям се аз. Казват, че в политиката нямало място за „обичам” и „мразя”. Това е клише. Точно в политиката „обичам” и „мразя” са емоции от най-висш порядък. Има и още една емоционална категория и тя се нарича безразличие. Безразличните/неутралните (които не са избрали нито доброто, нито злото) Данте поставя в предверието на Ада. Тъй като дори Адът не ги иска.
Е, аз съм там.

В крайна сметка политиката се прави от личности (спорни или безспорни), но е и лична работа.

Много лична работа. Същевременно-рационална.

Ето защо:
Първо. Либералният „кръжец” не продължава промяната, а погубването на ролята си на системен някакъв фактор. Ангажимент, по-скоро. Моралното му превъзходство, маскирано като свободомислие, замества функциите му в реалната политика. Приличат на марксистите, които с безпризорна вярност разправяха, че не е проблем идеологията, а хората които са я прилагали. Няма поразия, която тези политици да не са сторили с лишеното им от въображение невежество. Някои се оттеглиха от срам. Но „кръжецът” продължава да не мисли. Той знае. Знае красиво, без срам. И трайно девиантно.

Второ. Даже футболните ултраси не остават при губещ отбор. Те оттеглят овациите си, не защото започват да обичат повече „Левски” от „ЦСКА”. Кой аплодира декоративни играчи-призраци, които се правят на политици? Да не говорим да им повярва. Колкото повярваха на един техен предтеча, който подари магаре на баба Марушка. Магарето беше продадено и „отиде за суджуци”, но 83 годишната дама, беше поканена за учредител на ДСБ.
Култов пример за либерално-популиски цветофилтър, продължен сега с месенето на питка като Корнелия Нинова.

Хората водят битка с бюлетини, не по навик и лоялност. Лоялни са само наивниците. Няма твърд ултрасен електорат. Има само отломки от предразсъдъци. Емоционалната обвързаност се е превърнала в прагматично безразличие.
И това е обикновен, здравословен, рационален и предпазен механизъм.

Трето. „Кръжецът” няма и няма да има широка представителност. Защото кръжочниците са се фокусирали върху символното. За сметка на практическото. Изобщо комуникацията е обратна. Политиката им се ограничава до ритуали. Разработва формални жестове и сюжетни линии на алегорични битки. Прави пиар кампании в стил пластично-дигитална пропаганда. Да, ама пиарът не е пластична процедура, а козметична шашма.
Като объркаш двете, се получава „златна халка на зурлата на свиня”. Това не е обида, а цитат от „Книга Притчи Соломонови”. Може да са красиви, но са неразумни.

Този текст, както споменах в началото, не е системна спекулация или теория. Той е своеобразно свързана група предположения. Прилича на либерална кокетираща претенция, която е на границата на досадата и наглостта.
Все пак и аз бях либерал.