17345 | 2 Oct. 2026 | 09:10

Около една трета от текста урежда одобрения, санкции и ограничения, докато частната инициатива е ликвидирана с едно изречение, обезщетението при прекратяване е ограничено под размера на дълга, а извънсъдебното решаване на спорове е забранено изцяло

Камара на строителите в България подкрепя приемането на самостоятелен Закон за публично-частното партньорство. След отмяната на закона от 2017 г. страната остана без хоризонтална рамка и това е една от причините България да реализира проекти за 880 млн. евро за периода 2019-2023 г. при 2,31 млрд. евро за Гърция за същия период. Позицията ни по необходимостта от закон е принципна и последователна, посочват от КСБ в становище, пубкувано на интернет страницата на организацията, по проектозакона за публично-частното партньорството. Това информира БТА. 

Според КСБ в редакцията, предложена за обществена консултация, законопроектът няма да доведе до реализирани проекти. Той е написан от гледната точка на контрола върху публичния разход, а не от гледната точка на това как един проект става изпълним и финансируем, изтъкват от Камарата и допълват, че около една трета от текста урежда одобрения, санкции и ограничения, докато частната инициатива е ликвидирана с едно изречение, обезщетението при прекратяване е ограничено под размера на дълга, а извънсъдебното решаване на спорове е забранено изцяло.

От КСБ посочват още, че липсват ясни разграничения относно това в кои случаи ще се прилага Закона за концесиите, в кои Закона за обществените поръчки и в кои Закона за публично-частното партньорство. Проектът въвежда собствена процедура за избор на частен партньор, собствен държавен апарат (Междуведомствен съвет и Специализирано звено) и дефинира приложното си поле чрез преноса на оперативен риск, при положение, че именно оперативният риск е разграничителят на концесията по правото на Европейския съюз (чл. 5 от Директива 2014/23/ЕС) и по чл. 31 от Закона за концесиите. С това договор, който по същество е концесия, се извежда извън концесионния режим. Създаването на трети правен режим е обективен факт, установим от текста, а не е въпрос на юридическо тълкуване, отбелязват от Камарата.

От организацията изтъкват, че кое се възлага „по реда на Закона за концесиите“ и кое „по реда на Закона за публично-частното партньорство“ не се решава по обективен признак, а с мотивирано решение на Междуведомствен съвет от единадесет министри. Обективната квалификация концесия/поръчка по правото на Европейския съюз обаче не зависи от национално административно решение. Вграждането на решение, взето при абсолютна оперативна самостоятелност като основание за дефиниране на правен ред за възлагане при условията на два различни правни режима (ПЧП или концесия), обслужвани от различен държавен апарат, е структурен избор на вносителя, а не случайност, се посочва в становището на КСБ. От организацията напомнят, че Законът за публично-частното партньорство беше отменен през 2017 г. (§ 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите) именно за да се избегне дублиращ и противоречив национален режим спрямо всеобхватната рамка на Директива 2014/23/ЕС и допълват, че проектът връща конструкция, която законодателят вече веднъж съзнателно е премахнал.

Според КСБ липсва ясна регламентация относно цялостния процес по възникване на публично-частното партньорство, като предложеният законопроект съдържа само отделни разпоредби в тази насока. Липсва и яснота относно характера на договора за публично-частното партньорство - това административен договор ли е по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, ведно с всички произтичащи от това правни и фактически последици или се касае за обикновен частноправен договор, по отношение на който приложение ще намира общото законодателство (Търговски закон, Закон за задълженията и договорите и др.). Резултатът е рамка, която прави публично-частното партньорство законово възможно и практически неприложимо, се посочва в становището на организацията.

От КСБ посочват също, че в целия законопроект няма нито една разпоредба за строителя. Липсва изискване за строителна правоспособност, не е уредено качеството „възложител“ по Закона за устройство на територията, липсва предвиден механизъм за индексация в договор със срок до 35 години. Законът третира ПЧП единствено като финансова сделка, а не като възможен строителен и експлоатационен или въобще производствен процес.

Проектът на Закон за публично-частното партньорство беше публикуван за обществено обсъждане в началото на септември. Според вносителите на проекта на нормативен акт два са основните проблема, които налагат приемането на проектозакона - ограниченият интерес на частните инвеститори за участие в публично-частни партньорства поради липсата на цялостна нормативна рамка, която да регламентира публично-частното партньорство като самостоятелен механизъм за реализиране на проекти от обществен интерес, което възпрепятства привличането на частни инвестиции, ефективното управление на публичните ресурси и модернизацията на публичната инфраструктура. Вторият проблем е свързан с липсата на ефективна институционална организация за координация, методическо подпомагане и изграждане на административен капацитет при подготовката, оценката, възлагането и управлението на публично-частни партньорства.
Вносителите на проектозакона посочват, че към 2025 г. в България практически не се реализират нови ПЧП проекти.