11972 | 10 Aug. 2026 | 15:02

Управляващите се разминаха тотално в експертизите си за това какъв е дронът, самовзривил в нива на по-малко от 100 метра от границата с Румъния и в непосредствена близост до стратегическа инфраструктура.

Управляващите се разминаха в експертизите си за това какъв е дронът, самовзривил в нива на по-малко от 100 метра от границата с Румъния и в непосредствена близост до стратегическа инфраструктура. 

Апаратът е навлязъл от Румъния и се е взривил в слънчогледова нива на 1000 м от българската компресорна станция на Трансбалканския газопровод. През тръбата минава газ от Турция, през България, Румъния и Молдова към Украйна.

Инцидентът е сериозен. За първи път въздушен дрон преминава незабелязан през сухопътната граница и се взривява на българска територия, при това близо до стратегическа инфраструктура. И се видя колко неподготвена за такива инциденти е българската държава.

Премиерът Румен Радев: Имаме снимков материал от този дрон. Не е дрон играчка. Това е по-голям дрон. Дронът е имал взрив, не е засечен нито от българското ПВО. Чул се е взрив и силен шум (8 август 12.16, брифинг след Съвет по сигурността към Министерски съвет).

Военният  министър Димитър Стоянов: Дронът е дървен и с проблемен чип, може и да не е носил взрив. На земята няма кратер от разлив на взривно устройство. Дронът е примамка, тип „Майя“, с геометрични размери 2 на 2, с възможност да носи до 5 кг взрив. Производство на украинската страна. Цената на един такъв дрон е 4500 до 5000 евро/долари. Най-вероятно идва от румънска територия и посоката е към българска територия. GPS модулът е открит. Дронът е с дървена конструкция, единствената метална част е двигателят. Летателният обсег на дрона е до 600 км, горивото, което се използва, е бензин. Очаквам резултатите от изследването на МВР, които да кажат дали е имало взрив.

Стоянов обявява, че нямаме никаква анти-дрон защита на границата

(10 август 08.30, БНТ)

Вътрешният министър Иван Демерджиев: Дронът, паднал край Кардам не е боен, а е предназначен да работи с други дронове (10 август 12.00 часа). Поели сме охраната на цялата територия и сме разположили антидрон система. Определили сме и критичните точки в района, които са под специално наблюдение.

Началникът на отбраната, адм. Ефтимов: България не е била цел. Не е засечен нито у нас, нито в Румъния, защото конвенционалните радари не са достатъчно ефективни срещу малки безпилотни апарати, летящи ниско. Специализираните системи могат да ги откриват на разстояние едва 4-5 километра, което оставя минимално време за идентификация, предаване на информацията и поразяване.

Дронът, който се взриви край Кардам, е украински, но не може да се изключва възможността да е бил прехванат и насочен към България от друга държава. Това заяви пред Нова нюз председателят на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков.

"Факт е, че дронът е украински. Въпросът е кой го е пуснал, кой го е управлявал и кой го е насочил към България", отбеляза той.

По думи на Иванджиков става въпрос за дрон тип "примамка", предназначен да бъде засечен от противниковите системи и по този начин да бъдат изразходвани ресурси за неговото прехващане.

Той посочи, че устройството може да бъде забелязано както на радари, така и от топлинни системи, но в случая вероятно е летяло на много ниска височина. "Пролетяло е най-вероятно много ниско. В последна фаза е пролетяло доста ниско, където не са могли да го засекат радарите", обясни експертът.

Според него случаят показва необходимостта от подобряване на системите за противодействие на дронове по Българското Черноморие и в района на границата с Румъния.

"В Крим има сериозни станции, където могат да прехванат такъв дрон и да го пренасочат", отбеляза Иванджиков. Той не изключи подобна хипотеза и за случая край Кардам.

"Може съвсем случайно да е заблуден и да е пристигнал в тази точка, но все пак това е даден сигнал. Може да не е прелетял. Тук има много работа още да се уточни откъде е, но не трябва да изключваме възможността, че е прехванат, променени са само GPS координатите и е насочен към България", коментира експертът.

Иванджиков призова държавата да предприеме по-сериозни мерки за защита от подобни заплахи. Според него България не разполага с достатъчно ефективна система за противодействие на дронове и не трябва да разчита единствено на съюзниците си в НАТО.

Украйна не е насочвала умишлено дронове към България. Това е уверила посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, цитирана от Министерството на външните работи след среща с министър Велислава Петрова.

От пресцентъра на външното министерство се разбира, че България е поискала от Украйна "цялата налична информация, която би могла да допринесе за пълното изясняване на обстоятелствата по случая". Посланикът е потвърдила готовността на украинската страна да окаже пълно съдействие за изясняването на всички обстоятелства.

По време на срещата Петрова е подчертала, че всяко неразрешено навлизане във въздушното пространство на България е неприемливо.

Външното министерство допълва, че Петрова е информирала и външните министри на държавите - членки на Европейския съюз, за инцидента и за предприетите действия от България и в сряда предстои и обмен на информация по темата между съюзниците в НАТО.

Остава да виси обаче въпросът - ако апаратът беше засечен навреме, кой щеше да разреши поразяването му, с какво средство и при какви правила за действие?